Решение № 544 от 17.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6626/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ш. Сюлейман, чрез адв. Маринов като процесуален представител, против решение 952 от 23.05.2023 г., постановено по адм. дело 322/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или постановяване на друго за отмяна на оспорената заповед. Ответникът кметът на община Асеновград, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ш. Сюлейман против заповед А-103 от 17.01.2023 г. на кмета на община Асеновград, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ й е наредено да премахне строеж: Масивна сграда, допълващо застрояване на едно ниво, пета категория, с приблизителни размери: ширина 4,75 м, дължина 14,50 м и височина 2,50 м, железобетонна конструкция, покрита с бетонна плоча с дебелина 0,12 м, в северозападната част на поземлен имот с идентификатор 99088.503.155 по КККР на кв. Долни Воден, гр. Асеновград, с посочен административен адрес, собственост на жалбоподателката, изпълнен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, без допуснати съществени нарушения на предвидената процедура, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения за наличието на строеж - допълващо застрояване, изграден без строителни книжа. Обосновава извод, че разпоредената за премахване постройка представлява незаконен строеж, който не е търпим предвид времето на изпълнението му след 2004 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическите констатации на съда се основават на събраните по делото доказателства, като въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно е заключението, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при липса на съществени нарушения на регламентираната в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. По делото безспорно е установен строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, представляващ масивна сграда, допълващо застрояване на едно ниво, шеста категория, изграден без необходимото разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. При тези данни правилен е изводът, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. За него не са приложими хипотезите за търпимост по § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, с оглед времето на изграждането му (след 2004 г.) и затова подлежи на премахване. От събраните по делото доказателства се установява, че касационната жалбоподателка е собственик на поземлен имот с идентификатор 99088.503.155 по КККР на кв. Долни Воден, гр. Асеновград, в който е изградена процесната постройка, по силата на нотариален акт за дарение 176, том 17, дело 4723 от 23.12.2008 г. на Службата по вписвания Асеновград. Адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж може да бъде собственикът на имота, върху който се намира строежа, собственикът на строежа или неговия извършител, като определянето му е по преценка на административния орган с оглед възникване на задълженията по неговото премахване. От това следва, че съгласно чл. 225а, ал. 5 ЗУТ, както и съобразно разпоредбата на § 3, ал. 1 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, адресат на административния акт по чл. 225а ЗУТ може да е всяко от посочените в разпоредбите лица, поради което оспорената заповед като насочена към собственика на терена е издадена в съответствие със закона. Противно на доводите на жалбоподателката от съда е изследван въпроса относно търпимостта на строежа, като направените в тази връзка правни изводи са законосъобразни и обосновани. Неоснователни са твърденията в касационната жалба относно годината на изграждане на процесния строеж. От събраните по инициатива на съда доказателства извадка от действащия за територията ПУП от 1974 г. и скица на имота от КККР на гр. Асеновград се установява, че към 2004 г., когато е одобрена кадастралната карта, в него са отразени две самостоятелни сгради еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 69 кв. м и гараж със застроена площ 27 кв. м. Процесната постройка не е нанесена. Правилно съдът приема, че предвид изискуемото съдържание на кадастралната карта по чл. 29, ал. 1 във вр. с чл. 41, ал. 1 ЗКИР и след като към годината на одобряването й липсва отразяване в нея на констатирания строеж, нито такъв е нанесен като местоположение и конфигурация и в плана от 1974 г., то същият е изграден в по-късен момент. Следователно, твърдението за извършване на строителството 10 години преди прехвърляне на собствеността върху имота, не е доказано и е в противоречие със събраните по делото писмени доказателства. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нередовно призоваване на процесуалния представител на жалбоподателката за съдебно заседание, проведено на 15.03.2023 г., от което тя черпи аргументи за нарушаване на правото й да участва в процеса пред първата инстанция. Връчването на разпореждането за насрочване на делото и за разпределяне на доказателствената тежест между страните е извършено на посочения от адв. Маринов, в качеството му на пълномощник на Ш. Сюлейман, имейл адрес на 23.02.2023 г., което се установява с наличната по делото електронна извадка за постъпване на съобщението в електронната му поща. Предвид липсата на информация за изтегляне на съобщението от адресата и съгласно чл. 137, ал. 3, изр. последно АПК, то се счита за връчено в първия ден след изтичането на 7-дневния срок за изтегляне, което в случая е 03.03.2023 г. Съдебното заседание е насрочено за 15.03.2023 г., като правилно от съда е прието, че жалбоподателката е редовно и своевременно призована, поради което не се установява соченото съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователен е и другият довод за допуснато процесуално нарушение поради това, че съдът не назначава поисканата в жалбата съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпросите какво представлява строежът, описан в оспорената заповед, коя категория е същият и отговаря ли той на изискванията за търпимост по действащия ПУП на кв. Долни Воден или по отменения такъв. На първо място, жалбоподателката не оспорва параметрите, характеристиките и разположението на строежа, подробно описани в констативния акт и в заповедта. Въпросите относно категоризирането на постройката и наличието на основанията за определянето й за търпим строеж са правни въпроси, за които не се изискват специални знания, налагащи назначаването на експертиза, както правилно приема съдът. Категорията на строежа се извежда от неговите технически характеристики и предназначение, които в случая се съдържат в административния акт. Освен това в съответствие със служебното начало от съда са събрани необходимите доказателства относно предходния и действащия за територията устройствени планове, нанесените в имота сгради и са изложени подробни съображения за липса на условията за търпимост на постройката поради изпълнението й след 2004 г. В допълнение следва да се посочи, че дори и да се приеме за основателно възражението за изграждане на строежа 10 години преди придобиване на имота, т. е. през 1998 г., то са приложими разпоредбите на § 16, ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ. В случая не са налице твърдения и доказателства по делото за декларирането му от собствениците пред одобряващите органи във визираните и в двете хипотези срокове, поради което постройката не може да се квалифицира като търпима и затова подлежи на премахване. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение