Решение № 474 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6415/2007 г.

Решение № 474 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6415/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм.). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "б" ГПК (отм.) решението на Софийския апелативен съд от 26.06.2007 г. по гр. д. № 1178/2002 в частта, в която е потвърдено решението на Софийския градски съд от 12.12.2004 г. по гр.д. № 221/2005, с което е уважен предявеният иск за прогласяване на нищожността на договор за продажба на 1/2 идеална част от имот като привиден. Недоволни от решението са касаторите - трети лица помагачи Б. А. А., К. А. А., И. И. С. и Д. А. М., които го обжалват в срок с оплаквания за недопустимост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторите Б. А. А., К. А. А. и И. И. С. считат, че недопустимо въззивният съд е разгледал делото след отказ от иска; в нарушение на съдопроизводствените правила не се е произнесъл по оспорването на датата на обратно писмо и не е обсъдил многобройните признания на главните страни, че неоспорваната сделка, а процесът е симулиран; и в нарушение на материалния закон е приел, че оспорваната сделка е привидна. Касаторът Д. А. М. счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел, като пълномощник на ищеца адв. М, който е представлявал ответника при изповядането на оспорваната сделка, както и че съществува обратно писмо; и в нарушение на материалния закон е приел, че извършената чрез представители сделка да е привидна, без да са привидни упълномощителните сделки. Ответникът по жалбата Г. Х. П. я оспорва, като счита, че правилно въззивният съд е признал привидността на сделката по иск, предявен преди разпореждането, от което се ползват третите лица, които изрично са декларирали, че знаят за предявения иск. Ответникът счита също, че правилно въззивният съд е приел, че отказът от иска е представен от лице, което не е представител на ищеца и е оттеглен преди съдът да постанови определение за прекратяване на производството по делото; не се провежда производство по оспорването на дата на частен документ, а и посочената дата в обратното писмо е без правно значение; обсъден е предявеният отказ от иска, макар и не като извънсъдебно признание и по същество правилно е прието, че валидността на упълномощителните сделки няма отношение към евентуалната привидност на сключения чрез представители договор. В заключение касаторът счита, че само страната, която не е надлежно представлявана, може да се позовава на това обстоятелство. Страната - ответник по иска Б. Х. П. го признава. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като провери и служебно допустимостта на обжалваното решение, го намира допустимо. Неправилно въззивният съд е приел, че адв. И, като пълномощник на ответника, не може да представи молба с отказ от иска от ищеца и че това може да направи само неговият пълномощник адв. М. Отказът от иска е процесуално действие, което е адресирано към съда и ако то е извършено в надлежната писмена форма, страната, която го е извършила, може да ползва за пратеник всяко лице, дори насрещната страна. Всеки може да представи пред съда документ, който съдържа процесуално действие или друго волеизявление, извършено от всяка друга страна по делото. По същество правилно обаче съдът е приел, че с извършените в съдебното заседание на 27.11.2000 г. процесуални действия отказът от иска е оттеглен, преди съдът да се произнесе по него, поради което съдът не е десезиран и предявеният иск е допустим. Като разгледа жалбите и провери правилността на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК, съдът ги намира основателни поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съставеното в деня на извършването на оспорваната сделка обратно писмо съставлява пълно доказателство за симулацията. Автентичността на обратното писмо не е оборена в процеса, тъй като преклузивният срок за оспорването му е пропуснат, а датата на съставянето му е без правно значение. Третите лица помагачи черпят права от сделка, вписана след вписването на исковата молба и съществуват данни, че под техен натиск ответникът, като пълномощник на ищеца, също е направил изявление за отказ от иска. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че за доказване на симулацията са представени обратно писмо, съдържащо изявление на купувача по оспорваната сделка и признанието на иска от ответника пред съда. Също правилно съдът е приел, че датата на частен документ обвързва единствено лицата, които са го подписали и е непротивопоставима на всички трети лица, но датата на съставянето на обратния документ е без правно значение за доказването на симулацията. По делото няма съществено значение, но датата на частния документ не обвързва необратимо и лицата, които са го подписали, тъй като тя не се обхваща от материалната доказателствена сила на частния документ съгласно чл. 144 ГПК (отм.) и съдът, без да открива процедура по оспорването му, може да установи действителната дата, като прецени всички обстоятелства по делото по вътрешно убеждение съгласно чл. 145, ал. 2 ГПК. Правилно съдът е приел, че обратно писмо съществува и също правилно е отказал да открие производство по чл. 154 ГПК (отм.) за оспорването му. Съществуването на документа е установено по несъмнен начин и оспорването на автентичността му, при изричното й признаване от лицето, което са го подписало, е процесуално недопустимо. Оспорването на истинността на частния документ може да се отнася само до неговата материална доказателствена сила по чл. 144 ГПК (отм.) и не включва датата на съставянето му съгласно чл. 145, ал. 2 ГПК (отм.). В нарушение на съдопроизводствените правила обаче въззивният съд е приел, че обратното писмо има по-голяма доказателствена сила от извършеното пред съда признание. Обратното писмо съдържа изявление на ответника, което е неизгодно за него. Същото изявление е повторено в признанието пред съда. Доказателствената сила на първото признание не е по-голяма от тази на второто. В съответствие с материалния закон въззивният съд е приел, че редовността на упълномощаването и знанието или незнанието на действителното намерение на страните от пълномощниците са без правно значение за привидността на сключения договор. Единствено страните по сделката знаят дали имат намерение да се обвържат от нея и те могат да споделят своето действително намерение с пълномощниците си, но могат и да не го споделят. Това не оказва никакво влияние върху привидността или обвързващата сила на сделката. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче въззивният съд не е обсъдил извършения отказ от иска, като признание на ищеца, че оспорваната сделка е действителна. Извършеният отказ от иска не е десезирал съда, тъй като е оттеглен преди съдът да е прекратил производството по делото, но той съдържа изявление на ищеца, което има значение за делото. Ищецът е предал документа с отказа на ответника и той го е представил пред съда чрез пълномощника си адв. И. Също в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил първоначалното оспорване на иска от ответника и многобройните негови твърдения, че сделката не е симулативна в рамките на съгласуваното извънпроцесуално поведение на страните във връзка със закупуването на имота от встъпилите в процеса трети лица помагачи, което има значение за основателността на довода им, че симулирана е не оспорваната сделка, а процесът. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото - решено от касационната инстанция съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.). По делото е установено, че с оспорваната сделка, сключена на 13.12.1993 г., ищецът продава на ответника, негов брат и съсобственик своята 1/2 идеална част от недвижим имот, като ответникът подписва и обратно писмо с дата от същия ден, в което заявява, че не е уговорено плащане и не желае настъпването на правните последици на сделката. Искът за разкриване на симулацията е предявен на 15.05.2000 г., а на 27.06.2000 г. ответникът продава на третите лица помагачи целия имот и получава уговорената цена 395.000 лева. При сключването на договора купувачите заявяват, че им е известна вписаната искова молба по настоящото дело, а в споразумение от 28.06.2000 г. продавачът заявява, че оспорваната сделката е била валидна и производството по делото ще бъде прекратено поради отказ от иска. На 02.07.2000 г. ищецът прави отказ от иска и го заверява пред нотариус в САЩ. Отказът от иска е предаден на ответника (или на негов представител) и е представен в съда от пълномощника на ответника адв. И, но производството по делото не е прекратено по изложените по-горе причини, след което в съдебното заседание на 25.01.2001 г. ответникът оспорва иска и заявява, че договорът не е сключен като привиден, а обратното писмо е изготвено от него по-късно за нуждите на процеса. Ответникът признава иска пред съда с нотариално заверена декларация от 12.02.2001 г. По делото не е установено разпоредителната сделка от 27.06.2000 г. да е извършена под натиск от третите лица помагачи или такъв натиск да е упражняван по отношение на ищеца, за да извърши отказ от иска. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че между страните по оспорваната сделка е постигнато съгласие, че те няма да се считат обвързани от нея. Такова съгласие не обвързва правно поради липса на форма, но то може да породи действие, ако бъде потвърдено в един симулиран съдебен процес. В хода на производството по делото страните постигат съгласие да приемат действието на сделката. Това съгласие е постигнато с направените от тях изявления, с които признават действието й. Ответникът признава действието на оспорваната сделка със сключването на договора от 27.06.2000 г. (инак половината от получената цена би била за продажбата на чужда вещ) и с всички свои действия (включително тези от съдебното заседание на 25.01.2001 г.) до 12.02.2001 г. С нотариално заверената декларация от 02.07.2000 г. ищецът също признава действието на оспорваната сделка. Това признание е извършено във формата, в която, ако в действителност оспорваната сделка беше привидна, би могло да се извърши потвърждението на последващата разпоредителна сделка от 27.06.2000 г. В исковата молба се твърди, че оспорваната сделка е извършена, за да бъде ищецът скрито представляван от брат му - български гражданин, обичайно пребиваващ в България. Ако това е така, с предявяването на иска и вписването на исковата молба този скрит мандат би бил оттеглен, т.е. разпоредителната сделка от 27.06.2000 г. би се оказала извършена от мним пълномощник за 1/2 от имота. Признанието, че сделката от 13.12.1993 г. е действителна, е извършено във формата, в която мнимо представляваният може да потвърди извършеното без представителна власт разпореждане от 27.06.2000 г. съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Отказът от иска като процесуално действие е оттегляемо и след достигането му до съда (адресата), но потвърждаването на разпореждане, извършено без представителна власт, е неоттегляемо след достигането му до третото лице, което договаряло с мнимия представител. Волята на ищеца да признае последиците на разпоредителната сделка от 27.06.2000 г. е несъмнена. Ако той в действителност е считал оспорваната сделка за привидна, той би формулирал изявлението си като потвърждаване по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Той обаче е считал сделката за обвързваща го и затова е формулирал изявлението си като отказ да претендира привидност. Видно от изложеното симулирана е не оспорваната сделка, а воденият процес, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Разноски от главните страни не се претендират, а на третите лица помагачи не се дължат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение