Решение № 12230 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4571/2009 г.

Решение № 12230 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4571/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ганчо Илиев Ганчев, от гр. Русе, против решение № 4 от 6.02.2009 г., постановено по адм. д. № 451/2008 г. по описа на Административен съд гр. Русе. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед да бъде отменена. Ответникът - директорът на Регионална митническа дирекция (РМД) - Русе не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Ганчо Илиев Ганчев против заповед № 105/30.07.2008 г. на директора на РМД Русе, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание". Касаторът не оспорва изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, а твърди, че не е извършил дисциплинарно нарушение, т. е. извода на съда, че заповедта е издадена при спазване на материалноправните разпоредби на Закона за държавния служител (ЗДСл.) е незаконосъобразен и необоснован. За да приеме, че Ганчев е осъществил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения от фактическа страна съдът приел за установено, че дисциплинарното наказание е наложено за това, че на жалбоподателят в качеството му на началник отдел "Последващ контрол" при Митница Русе било възложено да извърши проверка на 37 бр. фактури за закупено гориво от земеделски производители. В резултат на проверката Ганчев изготвил доклад, съобразно който част от фактурите, предмет на проверката били автентични. В доклада е отразено, че проверката е извършена чрез съпоставяне на оригиналите на фактурите, представени от земеделските производители, с намерените такива "зад шкафа" при инвентаризация на отдел "Акцизи". При извършена последваща проверка се установило, че част от посочените от Ганчев фактури като автентични, не са такива и не са издавани от посочените в тях лица, от което следвало, че земеделските производители не са закупували описаните във фактурите горива, не са ги използвали за обработка на земеделска земя, поради което неправомерно са получили суми за акциз, с което е нанесена щета на Републиканския бюджет в размер на 57 638.27 лв. В приложения по преписката доклад на началник "Инспекторат" е посочено, че Ганчев е изложил неверни и непроверени данни, което е довело до заблуда на проверяващите компетентни органи. От показанията на разпитания по делото свидетел (началник на Митница Русе до 30.06.2008 г.) се установило, че на жалбоподателя е било възложено да извърши проверка за истинността на намерените фактури, а целта на проверката била резултатите от нея да се предоставят на прокуратурата, като същият бил уведомен за тази цел. С оглед на така установеното от фактическа страна съдът направил извод, че жалбоподателят е осъществил описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения по чл. 21, ал. 1 от ЗДСл., чл. 56, т. 4 и 7 и т. 9 от ПОДВРАМ и т. 9 от КПМС, съставляващи основания за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90, т. 2 от ЗДСл. Приел, че при възложената проверка жалбоподателят е следвало да провери автентичността на фактурите не чрез сравняването им с представените оригинали от земеделските производители, а с насрещни проверки по чл. 45 от ДОПК и запитване до ТД на НАП Русе по реда на чл. 74, ал. 1, т. 3 от ДОПК. Съдът се е позовал на писмените обяснения, дадени от Ганчев и е направил извод, че същият е знаел както за причините, наложили проверката, така и за начина по който ще се използват събраните данни. Изводът на първоинстанционният съд, че Ганчев е осъществил описаните в оспорената заповед дисциплинарни наказания е законосъобразен и обоснован. Същият се подкрепя от всички събрани по делото доказателства. Неоснователно е твърдението на касатора, че същият не е извършил дисциплинарно нарушение, тъй като проверката е продължила с проверка на фактурите от издателите им - доставчиците на горива. По несъмнен начин по делото е установено, че на Ганчев е било възложено да извърши проверка на автентичността на намерените фактури, която не може да бъде осъществена със сравняването им с тези, находящи се при земеделските производители, които са получатели и се ползват от тези фактури. В тази връзка не може да се приеме, че доклада на жалбоподателя за извършената проверка е свързан само с началния й етап. Видно от последния е, че за част от фактурите са извършвани насрещни проверки и е установено, че те съвпадат с тези, находящи се при издателите им, а за част от тях е отбелязано, че съвпадат с оригиналите, предоставени от земеделските производители, при което е направен извод, че са автентични. В доклада не е посочено, че предстои извършване на последващи действия и проверки, а констатациите относно автентичността на фактурите са категорични. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не е взел предвид показанията на разпитания по делото свидетел. Напротив първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и е достигнал до обоснования извод, че Ганчев е извършил, описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, които са основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Ето защо като е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед, Административен съд гр. Русе е постановил решение в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,