Решение № 9333 от 7.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4866/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция Национална полиция /ГДНП/, чрез процесуален представител, срещу решение 5377/17.02.2025 г., постановено адм. дело 10518/2024 г. на Административен съд София - град, с което е отменена негова Заповед 3286з-3197/23.08.2024 г., с която на И. С. Д. е отказано снемане на полицейска регистрация 53103/15.07.2001 г., извършена в 03 РУ-МВР- Варна. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като счита същото за неправилно и иска неговата отмяна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от ответника адвокатско такова. Ответникът по касационната жалба - И. С. Д., чрез процесуални представители, в писмен отговор и съдебно заседание оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел за установено, че с оспорената заповед е отказано снемане на полицейска регистрация 53103/15.07.2001 г., извършена на осн. чл. 68, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, поради липса на предпоставките по чл. 68, ал. 6 ЗМВР. За да отмени оспорената пред него заповед, АССГ е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Последните са обективирани с липсата на изложени мотиви относно подходящите срокове, визирани в т. 70 от решението по дело С-118/2022 г. на СЕС, като не е установено извършени ли са от жалбоподателя умишлени престъпления от общ характер след 2006 г., които да обосновават продължаване на полицейската му регистрация, конкретно свързана се деянието, извършено в гр. Варна. Административният съд е посочил още, че освен предвидените в чл. 19 от Наредба за реда за извършване на полицейска регистрация, действия, извършената в хода на административното производство проверка следва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя - субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, ал. 6, т. 1 - т. 5 от ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица параметри, в това число естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа, относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Предвид изложените съображения, АССГ е отменил заповедта и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Така постановеното решение е неправилно. Съхранението от полицейските органи на лични данни и по - конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, § 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, буква в) от нея, държавите членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл.4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. В решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С -118/22 г. е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, §1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, §2, буква б) и чл.16, § 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. В конкретния случай противно на приетото от АССГ в хода на административното производство по чл. 68 ал. 6 от ЗМВР административният орган е извършил дължимата проверка за необходимост от съхранение на личните данни на И. С. Д. в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. Тази проверка е осъществена посредством предвидените в чл. 19 ал. 6 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия, както и чрез допълнителни проверки и анализи. Органът е извършил преценка на относимите обстоятелства, като е съобразил личността на Д., като същата е определена като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазване на обществения ред. В подкрепа на това е и приобщената в хода на проверката електронна справка за съдимост рег. 240802005000329882 от 02.08.2024 г., от която се установява, че И. С. Д. е осъден по НОХД 3730/2001 г. по описа на Районен съд гр. Варна за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. второ от НК и по НОХД С-110/2008 г., по описа на Софийски Районен съд /СРС/, НО, 103-ти състав за престъпление по чл. 318, вр. с чл. 54 от НК. Не се споделя и изводът на административният съд, досежно настъпилата реабилитация. Такава действително е настъпила, но съгласно т. 61 от Решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. на СЕС, същата не води задължително до снемане на полицейската регистрация, а е само индиция, че субектът на данни представлява по-малък риск. Този въпрос не следва да се разглежда подробно в настоящата хипотеза, предвид обстоятелството, че с присъда от 24.06.2010 г., постановена по НОХД С-110/2008 г., СРС, НО, 103-ти състав, потвърдена с решение от 15.12.2010 г., постановено по ВНОХД С-587/2010 г. по описа на СГС, влязла в законна сила на 15.12.2010 г., лицето отново е осъдено за последвало престъпление. Наред с горното, в заповедта са обсъдени и издадените 7 броя АУАН и 7 броя НП по тях, издадени във връзка с извършени нарушения по Закона за движение по пътищата от Д.. Същите са неотносими към преценката на основанията за исканото снемане, доколкото са административни нарушения, а не престъпения по смисъла на НК, респ. не могат да бъдат формално основание за постановяване на отказ за снемане на полицейска регистрация, но осъждането с влязла в сила присъда за престъпление по чл.318 НК е достатъчно основание да се приеме, че целите на обработване на личните данни по процесната полицейска регистрация, свързани с предотвратяване на престъпления, не са отпаднали. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли оспорването по жалбата на И. С. Д. срещу заповед 3286з-3197/23.08.2024 г. , издадена от Директор на ГДНП при МВР. С оглед изхода на делото на ГДНП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева за двете съдебни инстанции - по 100 (сто) за всяка на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от ответника по касация. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,