Решение № 212 от 25.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 623/2013 г.

Решение № 212 от 25.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 623/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на частния тъжител и граждански ищец И. В. М. и частна жалба на подсъдимия Й. М. И. срещу протоколно определение № 304 от 26.11.2012 г. по внчхд № 143/2012 г. по описа на Ловешкия окръжен съд. В жалбата на подсъдимия И. се поддържа, че неправилно съдът е потвърдил наложената му глоба от 300 лева. Моли да се отмени определението в тази му част. В жалбата на частния тъжител и граждански ищец М. се поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като абсолютният давностен срок за прекратяване на наказателното производство не е изтекъл и и неправилно съдът го е осъдил да заплати разноските по делото. Неправилно е приел, че следва да се приложи чл. 2, ал. 2 НПК. Съдът освен това не се е произнесъл по приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу подсъдимите Й. И. и И. И. от [населено място]. Моли да се отмени определението и делото върне за ново разглеждане. Подсъдимият И. И. редовно призован не се яви по делото. Становище по жалбите не е представил. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на частния тъжител за неоснователна. Давността е материално правен въпрос. Жалбата на подсъдимия срещу глобата, е процесуално недопустима. Отменяването на същата е в компетенциите на районния и въззивния съд по реда на чл. 306 НПК. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горното определение съдът е ПРЕКРАТИЛ на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК във връзка с чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 2, ал. 2 НК наказателното производство по внчхд № 134/2012 г. ОСТАВИЛ е без уважение искането на защитника Д. П. касаещо отмяна на глобата на въззиваемия Й. И.. На основание чл. 190, ал. 1 предл. 2 НК ВЪЗЛОЖИЛ разноските по делото в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение и 55 лева за призоваване на свидетели на частния тъжител. По жалбата на подсъдимия Й. М. И.: Същата е процесуално недопустима касателно наложената му глоба, тъй като е извън предмета на касационно обжалване по чл. 346, т. 4 НПК. Въззивният съд се е произнесъл с определението по искането за отмяна на глобата, наложена на И. с определение от 17.10.2012 г./л. 289/ от делото. Приел е, че той не е представил болничен лист за отсъствието си, така както е заявил в молбата си/л. 287/ от делото, а представеното медицинско направление/л. 286/ от делото, не отговаря на изискванията на Наредба за медицинска експертиза. Определението в тази част е окончателно и не подлежи на касационна проверка по силата на закона. В частта за разноските, атакуваното определение е произнесено без да се обсъди какви други разноски, извън присъдените е направил подсъдимия И.. Същият твърди, че освен сумата 400 лева, той е направил разход и на сумата 600 лева-допълнително уговорен и платен хонорар. Следва да се изследва посоченото възражение. Мотиви в тази част не са изложени от въззивната инстанция. По начало въпросът за разноските извън случаите на произнасяне с присъда или решение, може да бъде разгледан по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК. В случая, предвид мотивите на настоящия състав по жалбата на частния тъжител, този въпрос следва да се обсъди и реши при повторното разглеждане на делото. По жалбата на частния тъжител И. В. М.: Същата е НЕОСНОВАТЕЛНА в частта, в която се обжалва приложението на института на погасителната давност. Доводът за нарушение на закона поради неправилно приложение на института на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК е неоснователен. В съдебно заседание на 26.11.2012 г. подсъдимите И. и И. са направили искане за прекратяване на наказателното производство. Изрично са заявили, че не желаят съдът да се произнася с присъда. Съдът като е съобразил изявлението на подсъдимите, че не желаят делото да продължи и съдът да се произнесе по същото, както и че за повдигнатото с тъжбата срещу подсъдимите обвинение за престъпление по чл. 147 и чл. 148 НК е настъпила абсолютната погасителна давност, законосъобразно е прекратил наказателното производство. Съдът е приел, че в конкретния случай наказателното преследване за деянието визирано в тъжбата- 06.11.2009 г. следва да се изключи, поради изтичане на абсолютния давностен срок, който е изтекъл на 07.11.2012 г. Правилно съдът е приложил по-благоприятния за подсъдимите закон приемайки че следва да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 НК преди изменението на Наказателния кодекс с Дв, бр. 26/2010 г., тъй като към този момент давностния срок за визираните престъпления с предвидени в закона наказания ГЛОБИ и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ е бил две години. В този смисъл прилагайки разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК, съдът е постановил съдебния акт в съответствие с материалния закон, относим към времето на инкриминираните деяния-06.11.2009 г. Затова, като е приел, че за инкриминираните с тъжбата деяния, абсолютната давност за наказателно преследване е изтекла, правилно и законосъобразно съдът е прекратил наказателното производство срещу подсъдимите. Доводът в жалбата, че съдът не се е произнесъл по предявеният от тъжителя с тъжбата граждански иск, приет за разглеждане от районния съд е ОСНОВАТЕЛЕН. Видно е, че с определение от 22.06.2010 г. по нчхд № 666/2010 г. Районен съд Ловеч е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният с тъжбата граждански иск от частния тъжител И. В. М. срещу подсъдимите Й. И. и И. И. солидарно за сумата 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди. Конституирал е тъжителя М. като граждански ищец и подсъдимите като граждански ответници. С присъда № 92 от 12.12.2011 г. по нчхд № 666/2010 г. съдът е постановил оправдателна присъда срещу подсъдимите и е ОТХВЪРЛИЛ предявеният срещу тях граждански иск за сумата 20 000 лева, като неоснователен и недоказан. По жалба на тъжителя И., Ловешкият окръжен съд е образувал внчхд № 143/2012 г., провел е няколко съдебни заседания и на 26.11.2012 г. е прекратил наказателното производство на горепосоченото основание- чл. 24, ал. 3 НПК вр. с чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 2, ал. 2 НК. В случая, въззивният съд е приложил частично разпоредбата на чл. 334, т. 4 НПК. Съгласно последната съдът може да отмени присъда и прекрати наказателното производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2-8 НК. Видно е, че съдът не се е произнесъл по обжалваната присъда и същата не е отменена, а единствено е прекратено наказателното производство по въззивното дело. На следващо място, съдът не се е занимал с гражданския иск по делото. Съгласно чл. 307 НПК съдът се произнася по гражданския иск и когато признае че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност. Налице е втората хипотеза, при която във въззивното производство е настъпила абсолютната давност за наказателно преследване и на това основание наказателната отговорност на подсъдимия е погасена. Това означава, че въззивният съд е задължен да се произнесе доколко в резултат на инкриминираните изрази подсъдимите не са причинили вреда на тъжителя и следва ли на основание чл. 45 ЗЗД да го обезщетят за причинените вреди Въззивният съд не е коментирал приложимият в случая чл. 334, т. 4 НПК и не е изпълнил правомощието си визирано в процесуално правната разпоредба. С присъдата съдът е обсъждал поведението на подсъдимите в светлината на повдигнатото обвинение за престъпления по чл. 147 и чл. 148 НК. Прието е, че няма извършени такива. Въззивният съд следва да обсъди, дали на деликтно основание подсъдимите дължат обезвреда и какви са доказателствата за това. В този смисъл съдебният акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване процесуалното право на тъжителя като страна в процеса. Доводът за неправилно присъдени в полза на частния тъжител разноски е неоснователен. Правилно с определението, въззивният съд е възложил разноските по делото в размер на 400 лева адвокатско възнаграждение и 55 лева за свидетели на частния тъжител И. М.. Това следва от императивната разпоредба на чл. 190, ал. 1,предл. 2 НПК. По изложените съображения, определението на въззивния съд следва да се отмени изцяло и делото върне за ново разглеждане. При повторното разглеждане, съдът следва да съобрази и Тълк. реш. № 2/2012 г. по тълк. дело № 2/2102 г. на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд по въпросите свързани с разглеждането на гражданския иск в наказателния процес при настъпване на някое от основанията по чл. 79, ал. 1 НК за погасяване на наказателното преследване поради изтекла давност, последвала амнистия или настъпила смърт на дееца. Следва да се обсъди възражението на подсъдимия, относно другите разноски, визирани в жалбата, за които претендира, но за които съдът не се е произнесъл. С оглед на горните мотиви и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. с ал. 1, т. 4 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение