Решение № 3987 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13943/2016 г.

Решение № 3987 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13943/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Н. Т., против решение № 1789 от 16.03.2016 г. по адм. дело № 10188/2015 г. на Административен съд С.-град, с което жалбата на Т. против заповед № УРИ-4078з-1633/29.09.2015 г. на Заместник-директор на РДГП Д., за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд С.-град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган, в предвидената от закона писмена форма. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата съдържа изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, при спазване изискванията на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съобразно чл. 206, ал. 1 от закона преди налагане на наказанието служителя е изслушан- видно от протокол от 29.09.2015 г., като от административния орган са събрани доказателства и са отчетени всички относими обстоятелства съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР. Неоснователни са възраженията в касационната жалба. Заповедта е мотивирана, като описание на нарушението се съдържа в представената справка с резултатите от извършената проверка от 18.09.2015 г./посочена в заповедта за налагане на наказание и представляваща част от мотивите за издаване на оспорената заповед/, включително относно доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, които са обсъдени в справката и описани подробно в раздел приложения към същата. Противно на тезата на касатора в обжалваната пред първата инстанция заповед е посочено кои указания, утвърдени от директора на РДГП Д. са нарушени, при което е изяснена конкретната хипотеза на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР приложима спрямо Т. Непосочване форма на вината в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е нарушение от категорията на съществените. В съответствие с относимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание са изпълнени. Според посочената правна норма като дисциплинарно нарушение е определено неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. В конкретния случай е установено, че оспорващата на 13.09.2015 г. на ГКПП Калотина, около 03.25ч. при извършване на физическа проверка за укрити лица с газ анализатор DRAGER X-AM 7000 на товарен автомобил марка ДАФ с турски рег. номер, не е носела уреда с поставен през врата обезопасителен колан, оставила е уреда без контрол и наблюдение с поставена сонда под брезента на полуремаркето, и при потегляне на автомобила след приключилата проверка същия е паднал и автомобила е минал през него. Така установеното поведение на служителя правилно е квалифицирано от ДНО като виновно нарушение на т. IV от заповед рег. № 5433/06.10.2014 г. на Директора на РДГП Д., относно Правилното експлоатиране и работата на техническите средства, използвани за откриване и установяване на укрити лица в МПС, преминаващи през ГКПП към РДГП Д., а именно "Стриктно да се спазват утвърдените указания за експлоатация и ръководство за работа с многоканален газо-мерителен апарат Х-am 700, рег. № 20263/06.10.2014 г. ", с които указания В. Т. е запозната съгласно протокол, приет като доказателство по делото. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че безспорно е установено по делото неизпълнение от служителя на разпоредбите, свързани с използването на повереното и имущество-да носи уреда, прикрепен към тялото с колани, за да се избегнат възможни повреди. Това е видно и от съставения протокол № 4078р-9763/29.09.2015 г. за изслушване на служителя, в който е обективирано изявление на наказаното лице, че при извършване на физическа проверка на товарния автомобил с газ-анализатора Т. не е носила уреда съгласно указанията с поставен през врата обезопасителен колан и това е сторено с цел лична безопасност и вероятността при поставена сонда в камиона същия да я завлече при потегляне. Актуалната стойност на повредения уред е неотносима към предмета на настоящото производство. Не са представени доказателства, опровергаващи извършеното и описано в заповедта дисциплинарно нарушение, поради което е налице основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на В. Т. за неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители- чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗМВР, и съответно е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година по чл. 200, ал. 1, т. 2, предл. четвърто от ЗМВР. На следващо място обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. По отношение определянето размера на наложеното наказание първоинстанционния съд е изложил мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Не се констатира от настоящия състав необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение