Решение № 2436 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15753/2011 г.

Решение № 2436 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15753/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Добрич срещу решение № 147 от 31.10.2011 г., постановено по административно дело № 404 от 2011 г. на Административния съд - Добрич. С посоченото решение е отменено решение № 17 от 05.05.2011 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 332 от 28.03.2011 г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ Добрич за възстановяване на недобросъвестно получени осигурителни плащания, представляващи парично обезщетение за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст за периода 26.09.2006 г. до 06.05.2007 г. в размер на 1260,86 лева и лихва 1201,21 лева, начислена до 16.03.2011 г. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт, както и отмяна на цитираното разпореждане. Ответникът - Димитричка Стоянова Димитрова от гр. Добрич, чрез процесуалния си представител адв. Рюстем, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение като неоснователна. Върховният административен съд, в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Добрич по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 119 от КСО, е оспореното от Димитричка Стоянова Димитрова от гр. Добрич решение № 17 от 05.05.2011 г. на директора на ТП на НОИ Добрич и потвърденото с него разпореждане № 332 от 28.03.2011 г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ - Добрич. С последното на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено събиране на сума по ревизионен акт за начет, произтичаща от неправилно изплатено обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО за периода 26.09.2006 г. - 06.05.2007 г. в размер на 1260,86 лева и лихва 1201,21 лева, начислена до 16.03.2011 г. поради настаняване на детето в детско заведение. С обжалваното решение Административният съд Добрич е уважил като основателна жалбата на Димитричка Стоянова Димитрова и е отменил оспорените актове. За да постанови този резултат е приел, че в конкретния случай разпореждането за възстановяване на обезщетението и решението, с което е потвърдено, са необосновани, тъй като административният орган не доказал, че е действала недобросъвестно, а за да се претендира възстановяване спрямо лицето същият е трябвало да установи нейната недобросъвестност. Изложил е мотиви, че липсата на молба - декларация пречи да се установи, дали Димитрова се е запознала с текста, който задължава декларатора при настъпване на промяна в декларираните обстоятелства да подаде нова декларация за промяната, за чието неизпълнение носи отговорност и дължи възстановяване на обезщетението. В случая, според решаващият състав, без декларацията решението на административния орган се явявало необосновано. Посочил е, че тази необоснованост налагала отмяната на решението и потвърденото с него разпореждане, и съответно уважаване на жалбата, тъй като липсата на мотиви за възстановяване на изплатеното обезщетение със съответната лихва и на доказателства към тези мотиви, обективирани в изискуемата по закон декларация, сочела на допуснато съществено процесуално нарушение от административния орган, което опорочавало издадените от него актове. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно, че Димитричка Стоянова Димитрова е работила по трудов договор в "Димитров" ЕООД - гр. Добрич, от 16.07.2003 г. до 07.05.2007 г. Не се спори, че за периода 26.09.2006 г. - 06.05.2007 г. същата е получавала парично обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53, ал. 1 КСО в платен отпуск, разрешен от работодателя й на основание чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). По делото обаче липсва подаденото заявление от майката за ползване на отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ и заповед на работодателя за разрешаването му. В хода на съдебно-административното производство пред Административния съд Добрич са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Не се спори и че Цветина Деянова Димитрова, дъщеря на жалбоподателката - настоящ ответник по касация, е била настанена в детско заведение (детска ясла "Първи юни" № 6 - гр. Добрич) за периода от 26.09.2006 г. - 06.05.2007 г. Когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ и оттам - и на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се плаща при ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 КТ за отглеждане на малко дете. Регламентирането му в Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че при настаняване на детето в детско заведение отпускът се прекратява. Последицата от това е прекратяване на паричното обезщетение, понеже правопораждащият юридически факт за получаването му - отпускът по чл. 164 от КТ, е преустановил действието си. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето от КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение - т. е. когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете. В разглеждания случай по несъмнен начин е установено, че през периода 26.09.2006 г. - 06.05.2007 г. на Димитрова е изплащано парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за отглеждане на малко дете, при наличие на отрицателна предпоставка за това по чл. 53, ал. 4 КСО - настаняване на детето в детско заведение. Както се посочи, страните по делото не спорят, че детето Цветина Димитрова е посещавало детска ясла, и че през този период майката Димитричка Димитрова е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете, а се твърди липсата на доказателства за подадени декларации във връзка с ползвания от нея отпуск и получаване на парични обезщетения. Липсата на доказателства за осъществяване на фактическия състав на чл. 164 КТ детерминира отсъствието и на фактическите основания по чл. 53 КСО. Действително, към преписката по издаване на оспореното решение такава декларация не е била представена от директора на ТП на НОИ - гр. Добрич и от осигурителя като съдът е приел, че липсата на молба пречи да се установи, че Димитрова е знаела за отговорността при настъпването на промяна. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага тъкмо обратния извод, а именно, че такава декларация е била подадена. Видно от приложеното разпореждане № 351 от 29.10.2007 г. и ревизионния акт за извършена пълна ревизия по разходите на ДОО на "Димитров" - ЕООД, гр. Добрич /л. 70 - 75/ с анализа към него, в точка три, озаглавена "Проверени документи", се установява, че сред представените документи са били и "декларации за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст". Контролните органи не са установили нарушения на чл. 53, ал. 1 КСО, отнасящи се до изтеглени обезщетения за отглеждане на малко дете до 2 години (начетът е в размер на 11, 82 лева и лихва 6.94 лева). Следователно такива декларации са съществували и въз основа на тях е издаден ревизионния акт с констатацията, че липсват административни нарушения. Без значение за изхода на спора е верността на недоказаното твърдение на Димитрова, че не е подала заявления-декларации за изплащане на обезщетение за малко дете по чл. 53 КСО, след като тя не оспорва факта на получаването на това обезщетение. От съществено значение обаче е безспорно установеното по делото, че на нея й е бил разрешен и тя реално е ползвала отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ, че по време на този отпуск детето й е било настанено в детска ясла, а тя не е декларирала това обстоятелство, поради което отпускът й по чл. 164 КТ не е бил прекратен и е получавала недължими й за този период обезщетения по чл. 53, ал. 1 КСО. Паричните обезщетения по чл. 53 КСО са й били изплащани (което не е спорно) и с получаването на първото месечно обезщетение, отпуснато въз основа на подадената молба-декларация, тя конклудентно е потвърдила действието на осигурителя, което е изцяло в неин интерес. Дори и в хипотезата на неподадена заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за малко дете по чл. 53 от КСО, тя е приела правните последици и е черпела права от неговото действие, като е получавала обезщетението, знаейки за неговата недължимост. Определящо за преценката дали е налице недобросъвестност при получаването на недължимото обезщетение е обстоятелството, че жалбоподателката не е спазила изискването на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, в срок от седем работни дни от промяната на обстоятелствата, свързано с изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, да представи на осигурителя си декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея, за обстоятелствата, водещи до спиране на плащането от 26.09.2006 г. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, и съответно законосъобразно (чл. 114, ал. 1 от КСО) е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. Като е приел друго административният съд неправилно е тълкувал и приложил цитираните текстове от КСО. Неоснователно е изложеното в мотивите на обжалваното решение, че дружеството "Димитров" ЕООД - гр. Добрич, в качеството си на осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО като неправомерно е изтеглил парично обезщетение за отглеждане на малко дете на лицето Димитрова за сметка на ДОО за процесния период. В чл. 46, ал. 7, т. 2 от наредбата е предвидено, че отпускът по чл. 164 от КТ се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение. Задължение на ползващия отпуска по чл. 164 КТ е да уведоми работодателя си, който е разрешил ползването на отпуска, в случай, че детето е настанено в детско заведение, за да се прекрати ползването на отпуската на основание чл. 46, ал. 7, т. 2 от наредбата. Предназначението на този вид отпуск е целево, тъй като той се предоставя на майката, за да полага грижи за своето дете и майката е тази, която преценява дали да се възползва от законоустановената възможност или не. Именно поради тази причина към писменото заявление за ползването на отпуска тя следва да приложи декларация, че детето не е настанено в детско заведение, т. е. това е условие за ползването на отпуска. Когато по време на ползването на отпуска майката на детето реши то да бъде настанено в детско заведение, необходимостта от ползването на отпуска отпада, поради което майката е длъжна да уведоми работодателя за настъпването на това обстоятелство и отпускът да се прекрати. По време на ползването на отпуска за отглеждане на малко дете се изплаща парично обезщетение по чл. 53 от КСО. Съгласно чл. 53, ал. 4 КСО изплащането на обезщетението се прекратява при настаняване на детето в детско заведение. Приетата непротиворечива практика на ВАС многократно е изразявала становище, според което щета на държавното обществено осигуряване в тези случаи не е причинена от осигурителя, а майката, чието дете е настанено в детско заведение, неоснователно е получила парично обезщетение за отглеждане на малко дете, право на каквото обезщетение тя няма щом като е възникнал правопрекратяващия юридически факт - настаняването на детето в детско заведение, в т. ч. и детска ясла. По изложените съображения, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, като е тълкувал превратно част от събраните доказателства и е преценил неправилно доказателствената им сила, което от своя страна е довело до формиране на необосновани и неправилни фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон. Решението следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на Димитричка Стоянова Димитрова от гр. Добрич против обжалваното решение на директора на РУСО - Добрич. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 05.08.2011 г., при положение, че условията по посочените разпоредби бъдат изпълнени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,