Решение № 6500 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8718/2012 г.

Решение № 6500 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8718/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Агенция "Митници" - гр. София срещу решение № 2245/25.04.2012 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 76/2010 г. по описа на АССГ В ЧАСТТА МУ, в която съдът неправилно не е уважил своевременно направеното от касатора възражение за прихващане на вземането на Агенция "Митници" за изплатено на Маргарита Калева обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. срещу задължението на касатора за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част поради постановяването му в нарушение на материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити в касационната жалба съображения касаторът моли решението на АССГ в оспорената част да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът се представлява от юрк. Йорданова, която поддържа касационната жалба, а по същество моли оспореното съдебно решение да бъде отменено като неправилно в обжалваната му част. Ответникът, Маргарита Анастасова Калева, редовно призована, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АС - София град е образувано по жалба от Маргарита Анастасова Калева от гр. Свиленград, имаща характера на искова молба, конкретизирана с уточнителна молба от 20.07.2011 г., с която против Агенция "Митници" е предявен иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ за сумата от 3 580.92 лв. от общо дължимите й 5 700 лв. за периода от 18.11.2009 г. до 18.09.2010 г., представляваща обезщетение в размер на брутната й заплата като държавен служител, която същата би получавала, ако служебното й правоотношение не беше незаконосъобразно прекратено със Заповед № 8590/18.11.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на незаконното уволнение - 18.11.2009 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебни разноски. За разликата до пълния дължим размер на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. ищцата твърди, че е получавала обезщетение за безработица. С писмения си отговор на исковата молба, депозиран на основание и в срока по чл. 131 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, ответникът Агенция "Митници" е направил възражение за прихващане с изплатените от него на Калева суми, както следва: със сумата от 1281.20 лв, съставляваща изплатено на ищцата обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. и със сумата от 640.60 лв, съставляваща изплатено на ищцата обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Агенция "Митници" - София да заплати на Маргарита Анастасова Калева от гр. Свиленград, както следва: сумата 2 299.72 лв, представляваща част от общо дължимото й обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. поради отмяна на Заповед № 8590 от 18.11.2009 г. на директора на Агенция "Митници" за прекратяване на служебното й правоотношение за периода от 18.11.2009 г. до 18.09.2010 г., през който не е заемала държавна служба, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.06.2011 г. - датата, на която е влязло в сила съдебното решение за отмяна на административния акт, от чиято незаконосъобразност се претендира обезвредата, до окончателното й изплащане, както и сумата от 300 лв. разноски по делото. За да постанови този правен резултат, АС - София град, позовавайки се на събраните по делото писмени доказателства, е приел от фактическа и правна страна следното: Служебното правоотношение на ищцата Маргарита Калева, заемаща длъжността "старши инспектор" с ранг IV младши в Регионална митническа дирекция - Пловдив, Митница Свиленград е прекратено със Заповед № 8590/18.11.2009 г. на директора на Агенция "Митници" - София. С решение № 2191 от 30.06.2010 г., постановено по адм. д. № 8741/2009 г. по описа на АССГ същата заповед е отменена като незаконосъобразна. Решението на АССГ е оставено в сила с решение № 8561/15.06.2011 г. по адм. д. № 11158/2010 г. по описа на ВАС, V-то отделение, поради което отмяната на заповедта за прекратяване на служебните правоотношения на Калева е влязла в сила на 15.06.2011 г. Съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. /в редакцията му към датата на влизане в сила на съдебното решение, с която заповедта е отменена/ и за Маргарита Калева е възникнало правото да претендира на това основание парично обезщетение за времето, за което е останала без работа, но за не повече от 10 месеца. По горните съображения и съобразявайки се с предявената от Калева претенция в по-малък размер от дължимия й се по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, предвид получаваното от нея за същия период от държавата обезщетение за безработица, първостепенният съд е приел претенцията й по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за основателна. В същото време АССГ е уважил и своевременно направеното от ответника възражение за прихващане с изплатеното на Калева обезщетение по чл. 106, ал. 2 в размер на 1281.20 лв, като е извършил исканото прихващане и е осъдил Агенция "Митници" да заплати на Калева сума в размер на 2 299.72 лв, приемайки, че и двете обезщетения: това по чл. 104, ал. 1 от ЗДсл. и това по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. имат една и съща цел за обезвреда, поради което платеното вече обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. следва да се приспадне от дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от същия закон. С решението си АССГ е оставил без уважение възражението за прихващане, своевременно направено от Агенция "Митници" по отношение на изплатеното на Калева обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на 640.40 лв. За да остави без уважение това възражение за прихващане, АССГ е приел, че разпоредбата на чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. цели обезщетяване на различни като основание вреди от тези, предвидени за обезвреда по чл. 104, ал. 1 от същия закон, поради което по отношение на същите е неприложим института на прихващането. Решението на АССГ е обжалвано само в частта му, в която не е уважено възражението на Агенция "Митници" за прихващане на заплатената от агенцията на Калева сума от 640.60 лв, представляваща обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. срещу дължимата от Агенция "Митници" сума за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Съдебното решение в обжалваната му с касационната жалба част е правилно. Правилно АССГ не е уважил искането за прихващане на изплатеното на ищцата обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. в размер на 640.60 лева. Основанието за изплащане на това обезщетение е неспазването на задължителния срок на предизвестие по 106, ал. 1 от ЗДСл. от страна на органа по назначаване. Ако това задължение беше изпълнено, Калева би полагала труд още един месец и би получила съответното трудово възнаграждение. Неизпълнението му я е лишило от това месечно възнаграждение, поради което тя е получила обезщетението. Последното няма връзка с дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., тъй като последното касае компенсиране на вреди, причинени от оставане без работа за периода от прекратяване на служебните правоотношения с нарочна заповед до отмяната на същата заповед като незаконосъобразна, но за не повече от 10 месеца, а не за неполагане на труд поради предсрочното постановяване на тази заповед. С оглед гореизложеното възражението за прихващане на изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 4 отЗДСл. срещу дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. не може да се приеме за основателно. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила като постановено в съответствие с материалния закон и обосновано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,