Решение № 160 от 14.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5764/2013 г.

Решение № 160 от 14.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5764/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 1789/10.05.2013 г. на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 26/2013 г., с което е отменено решение № 3789/10.09.2012 г. на Разложкия районен съд по гр. д. № 1390/2011 г., като бракът е прекратен по вина на съпруга. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за съдържанието на правомощието на съда да се произнесе по вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, когато само един от съпрузите е поискал това. По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че по иск за развод съдът е ограничен да обсъжда фактите и обстоятелствата само с оглед тяхното значение за дълбокото и непоправимо разстройство на брака - какви са отношенията между съпрузите и в каква степен те съответстват на отношенията между свързани в брак. Без да е сезиран с искане от някоя от страните, съдът не може да обсъжда доколко определено поведение на съпрузите е противобрачно (съставлява неизпълнение на съпружески задължения) и как то се е отразило на съществуващите отношения. Когато някой от съпрузите е поискал съдът да се произнесе по въпроса за вината, това не ограничава съда да преценява само противобрачното поведение на другия съпруг. Предявяването на искане за произнасяне по вината в отговора на исковата молба позволява на ищеца в първото заседание по делото да посочи известното му противобрачно поведение на ответната страна, както и да представи и поиска събирането на съответните доказателства. На новоузнато противобрачно поведение страните могат да се позовават във всяко следващо заседание, както и да сочат и представят съответни доказателства. Когато е сезиран с искане за произнасяне по вината, съдът е длъжен да прецени поведението на двамата съпрузи и може да приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство имат двамата или дори съпругът, който е поискал произнасяне по вината. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че доколкото ищецът е заявил, че не желае съдът да се произнася по вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, първоинстанционният съд не следва да я обсъжда, дори когато ищецът се е позовал на вината като защита по предявения от ответницата насрещен иск за издръжка. Съдът се произнася и относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. По делото не са налице обективни обстоятелства, които не могат да се вменят във вина на съпруга, обратното дори да се приеме, че едва след фактическата раздяла ищецът е заживял с друга жена и има дете от нея, това обосновава неговата вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Правилно въззивният съд е приел, че ищецът изрично е заявил, че не желае съдът да се произнася по вината, но неправилно не е отчел, че е сезиран с такова искане от ответницата в отговора на исковата молба и е длъжен да прецени поведението на двамата съпрузи, както и да се произнесе кой от двамата или и двамата са виновни за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. По делото е установено, че бракът е сключен на 10.11.1986 г. в Р., от брака е родено едно дете - вече пълнолетно. От 2003 г. съпрузите се подозират взаимно в поддържането на извънбрачни връзки и се разделят фактически, когато съпругата решава и напуска семейното жилище, а непълнолетната дъщеря остава при бащата, който се грижи за нея с помощта на майка си. От 2004 г. ищецът живее с друга жена (с която е подозиран да е имал връзка преди фактическата раздяла) и има дете от нея, родено през 2005 г. Видно от изложеното, бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи, които не са взели мерки за изясняване на отношенията им и преодоляване на възникналата криза, ответницата е напуснала семейното жилище, а ищецът е приел това фактическо състояние. На касатора П. И. П. следва да бъде присъдена сумата 60.00 лева разноски по делото. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение