Решение № 3541 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16701/2013 г.

Решение № 3541 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16701/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Илиян Иванов Ашков, от гр. София против решение № 6591/30.10.2013 г. по адм. дело № 9004/2013 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едновременно обявяване на протокола и съдебното решение, с което е била препятствана възможността на страните да правят искания за поправки по чл. 151 ГПК. Твърди се също, че съдът не се е произнесъл по доказателствени искания на жалбоподателя, както и че не е събрал служебно доказателства за проверка на събраните в хода на процеса доказателства, което е довело до необоснованост на съдебното решение. Посочва се, че органите по социално подпомагане не са съобразили дадените им указания с решение № 8062/11.06.2013 г. по адм. дело № 4502/2013 г. на Върховния административен съд и по този начин не са изпълнили задълженията си по чл. 35 АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че Административен съд София - град правилно е установил, че оспорената заповед № 755 от 16.07.2013 г., с която на Илиян Иванов Ашков е отказана месечна помощ по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), поради това, че същият не отговаря на условията визирани в чл. 27, ал. 2 ППЗСП е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 2 АПК относно дължимата процесуална активност на административния орган, в съответствие с целта на закона и след точно прилагане на материалноправните разпоредби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. С решение № 6591/30.10.2013 г. по адм. дело № 9004/2013 г. Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Илиян Иванов Ашков, от гр. София срещу заповед № 755 от 16.07.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, с която на лицето е отказано отпускане на месечна целева помощ по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. За да постанови този резултат, съдът е приел, че отказът да се отпусне социална помощ е издаден в производство без допуснати процесуални нарушения, след установяване на относимите факти и точно прилагане на материалноправните разпоредби. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 9, ал. 1 ППЗСП право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход и отговарят на допълнителните условия изброени в чл. 10, чл. 11 и чл. 12 от ППЗСП. Размерът на помощта се определя като разлика между диференцирания минимален доход или сумата от диференцираните минимални доходи и доходите на лицата или семействата от предходния месец. С решение № 8062/11.06.2013 г. по адм. дело № 4502/2013 г. Върховният административен съд е отменил предходен отказ по същата молба-декларация вх. № СП 517/755 от 3.10.2012 г. за отпускане на месечна социална помощ "за храна, облекло, транспорт и др. ", отчитайки че непровеждането на социална анкета поради неоткриване на заявителя на посочения постоянен адрес е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Дал е указания, че социалната анкета като дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане не се изразява само в проверки на място по постоянен адрес, но и в проучване на документация и събиране на информация. Административният съд е възприел извода на административния орган, че жалбоподателят е съсобственик на жилищен имот, находящ се в гр. София, който се отдава под наем и че поради това е налице отрицателната материална предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП за отказ за отпускане на месечна помощ. Този извод е направен въз основа единствено на Удостоверение по декларирани данни с дата 15.07.1998 г. на СО-Дирекция ПАМДТ, Отдел МДТ - Овча купел, издадено по искане на Дирекция "Социално подпомагане". Предвид направеното от жалбоподателя възражение още в жалбата му по чл. 13, ал. 5 ЗСП /пред директора на РДСП /, повторено и в жалбата до административния съд, а именно, че имотът е погрешно деклариран, този документ не е бил достатъчен за подобен извод. Основателно в тази връзка е касационното основание, че е следвало да бъде събрана информация, включително по реда на чл. 171, ал. 4 АПК, от Агенцията по вписванията относно статута на имота и извършените с него сделки. Липсата на доказателства в тази насока налагат извод, че съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които налагат неговата отмяна като неправилно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение