Решение № 5592 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1217/2009 г.

Решение № 5592 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1217/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Галина Иванова Гулевская - Тодорова, от гр. Варна против решение № 1597/27.11.2008 г. по административно дело № 2410/2008 г. на Административен съд - Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Варна не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. Предмет на контрол пред административния съд е решение № 58/14.08.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Варна, с което е потвърдено разпореждане № 5102021258/09.05.2008 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ досежно отпуснати на Галина Иванова Гулевская - Тодорова, от гр. Варна пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия, при изчисляването на които не е зачетен положен от лицето осигурителен стаж за времето от 25.08.1972 г. - 29.12.1973 г. и 08.01.1974 г. - 20.09.1976 г. в СССР. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването. Приел е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежната форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Изтъкнал е, че след като жалбоподателката не е инициирала изрично производство по чл. 99, ал. 1, т. 1, 5 или 6 от КСО не се дължи произнасяне досежно действието във времето на материалноправните разпоредби на Спогодбата между НРБ и СССР за социално обезпечаване, приложима към релевантното правоотношение с оглед момента на неговото възникване. Настоящият състав на Върховния административен съд намира атакуваното съдебно решение за постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и невярна преценка на фактите по делото. Спорният между страните въпрос досежно зачитането на осигурителния стаж на Галина Иванова Гулевская - Тодорова за периодите от 25.08.1972 г. - 29.12.1973 г. и 08.01.1974 г. - 20.09.1976 г., положен в бившия СССР е част от предмета на административното производство и по същия директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Варна е направил изрично произнасяне. Игнорирането му от първоинстанционния съд и необсъждането на релевантните за разрешаването му факти са обусловили постановяването на атакуването съдебно решение в хипотезата на съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В константната си практика по прилагането Спогодбата между НРБ и СССР за социално обезпечаване, ратифицирана с Указ № 16/16.01.1960 г., в сила от 1.05.1960 г., денонсирана със закон , обн., ДВ, бр. 63/15.07.2003 г., в сила от 1.01.2004 г. Върховният административен съд е имал възможността да отбележи, че съгласно общите принципи на материалното право при изменение на законодателството, правоотношенията се уреждат от закона, който е бил в сила при възникването им. Решаващ за определяне на приложимия закон е моментът на възникването на правоотношението. Следователно, при спор дали да бъде признат като стаж за пенсиониране определен трудов стаж, положен извън страната, следва да се изхожда от международните спогодби, които са били в сила по време на извършване на трудовата дейност. Изрично в чл. 20, т. 3 от цитираната Спогодба между НРБ и СССР за социално обезпечаване е посочено, че правата, възникнали съгласно разпоредбите и, не губят сила в случай на денонсиране. Това означава, че се запазват (неограничено във времето) всички права, придобити по силата на спогодбата, в т. ч. и правото положеният труд на територията на една от страните да се зачита като стаж за придобиване на пенсия. Това право се реализира когато за съответното лице са налични необходимите условия за отпускане на пенсия и съществуването му не може да се обвързва с подаването на заявление до 1.01.2005 г., както е приел административният орган. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение