Решение № 14526 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9890/2009 г.

Решение № 14526 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9890/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Венета Марковска Производството е образувано по касационна жалба на Джафар Уахид Вахшури, гражданин на Иран, срещу решение № 6436 от 18.05.2009 г., постановено по адм. дело № 8305/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 253/28.05.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Република България, с което се отказва да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), и се претендира отмяната му. Ответникът, председателят на Държавната агенция за бежанците при МС, чрез процесуалния си представител, в съдебното заседание и в представените писмени бележки е изложил доводи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното пред тричленния състав на ВАС решение № 253/28.05.2008 г. председателят на Държавната агенция за бежанците при МС на Република България, след като е обосновал извода, че не са налице условия по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ. В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение на тричленния състав на ВАС е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касационният жалбоподател твърди, че решението на тричленния състав на ВАС е немотивирано и противоречи на ЗУБ. Това твърдение не се подкрепя от настоящия петчленен състав. В мотивите на обжалваното решение съдът е обсъдил всички факти от значение за изхода на делото и правилно е стигнал до извода, че спрямо молителя не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила от страна на Република България и постановеният отказ на председателя на ДАБ е законосъобразен. Молбата на Джафард Уахид Вахшури, с която е започнато административното производство е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗУБ. По първата му молба от 1.04.1999 г. е постановено решение № 3397/22.02.2001 г. на председателя на ДАБ, с което му е предоставена хуманитарна закрила за срок от една година по Закона за бежанците (отм.). След изтичане на този срок е подадена молба за удължаването му, която не е уважена и председателят на ДАБ отказва продължаването на срока. Този отказ е обжалван пред ВАС, който потвърждава решението на административния орган. По втората му молба от 23.10.2006 г., председателят на ДАБ с решение № 6/8.01.2007 г. отново е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението отново е обжалвано пред ВАС, който отхвърля жалбата. В съдебното производство, както и в проведеното от административния орган интервю, жалбоподателят твърди, че иска да остане в България по икономически причини и не представя нови факти и обстоятелства, кореспондиращи с неговото лично положение с оглед обстановката в страната му по произход. Относно Иран няма официална информация за наличие на вътрешен или въоръжен международен конфликт, а касаторът не е заявил никакви опасания, че в страната съществува опасност за живота му. Като е обсъдил всичко това, първоинстанционният съд правилно е стигнал до извода, че спрямо жалбоподателя не са налице материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне на закрила - статут на бежанец, както и предвидените предпоставки в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ - за предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователни са и твърденията на касатора, че първоинстанционният съд е нарушил ЗУБ, като приема, че обстойно е посочено защо се приема, че Иран е сигурна страна по произход. Напротив, в мотивите на обжалваното решени е посочено, че след изменението на чл. 75 от ЗУБ с ДВ, бр. 52/2007 г. за административния орган не съществува задължение да се произнесе за сигурността на страната по произход. С оглед на изложените съображения обжалваното решение е правилно, поради което Върховният административен съд, петчленен състав приема, че следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав