Решение № 9948 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15000/2009 г.

Решение № 9948 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15000/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" против Решение № 70 от 7.10.2009 г. по адм. д. № 3535 по описа за 2009 г. на Административен съд - София-град, I-во отделение, 5-ти състав. С подробно обосновани твърдения за необоснованост и постановяване на решението в нарушение на закона се поддържа искане за отмяна на решението и произнасяне по същество, като бъде отхвърлена жалбата на Йорданка Желева Маркова срещу Заповед № ЧР-32-1-13 от 15.04.2009 г. на Председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". Ответната страна Йорданка Желева Маркова оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспореното решение, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, приема следното: С обжалваното решение Административен съд - София-град отменя Заповед № ЧР-32-1-13 от 15.04.2009 г. на Председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", с която на Йорданка Желева Маркова, на длъжност главен експерт в отдел "Управление и контрол на държавните резерви" при Териториална дирекция "Държавен резерв" - гр. Варна, към Главна дирекция "Държавен резерв, военновременни и задължителни запаси", при Държавна агенция "Държавен резерв, военновременни и задължителни запаси". с ранг I-ви младши е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение. Решението на съда е обосновано с неизпълнението на императивно предвиденото задължение за дисциплинарнонаказващия орган в производството по реализиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител, преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител. Нарушението на процесуалното правило на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. съдът приема като достатъчно основание за отмяна на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание. Изводите в обжалваното решение са обосновани от събраните по делото доказателства и са съобразени с приложимия материален закон. Разпоредбата на ал. 1 на чл. 93 от ЗДСл., в приложимата редакция след изменението ДВ бр. 24/2006 г., изисква от наказващия орган, преди да наложи дисциплинарно наказание, да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, които да обсъди. Както приема и първоинстанционният съд, редакцията на текста урежда кумулативно двете задължения. Неизпълнението на всяко едно от изискванията, съобразно изричната разпоредба на ал. 2 на чл. 93 от ЗДСл. е достатъчно основание за отмяна на дисциплинарното наказание, без да се разглежда спора по същество. Вписването в писмо изх. № 1355-2/23.02.2009 г. до Йорданка Маркова наред с изискването да даде писмени обяснения и указание да се яви на посочен ден - 27.02.2009 г. за изслушване, без да бъдат установени по делото действително предприети действия от наказващия орган по изслушването й, не може да обуслови извод за изпълнение на задължението по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Доказателствената тежест за установяване изпълнението на задълженията за изслушване и изискване и обсъждане на писмените обяснения е в тежест на наказващия орган. Задълженията по ал. 1 на чл. 93 от ЗДСл. са предвидени като особена гаранция за защита на правата на държавния служител предвид последиците на дисциплинарното наказание, поради което и законодателят свързва тяхното неизпълнение с най-тежката санкция за административния акт - неговата отмяна. Предвид изложените съображения, касационният състав намира недоказано наличието на твърдените касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, състав на пето отделение