Решение № 14211 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11482/2015 г.

Решение № 14211 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11482/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 4556 от 29.06.2015 г., постановено по адм. дело № 2644/2014 г. по описа на Административния съд-С. град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2101307140/08.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение № 278/11.02.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъдят направените разноски. Ответникът по касационната жалба - " Д. М." ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. П., в писмени бележки и становище по съществото на спора, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С. град е отменил Ревизионен акт № 2101307140/08.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение № 278/11.02.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С., с който са установени допълнителни задължения-данък по ЗДДС в общ размер на 33 678.91 лева и начислени лихви в размер на 16 087.83 лева и са установени допълнителни задължения по ЗКПО за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. в общ размер на 12 117.79 лева, ведно с лихви за забава в размер на 4 821.55 лева. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Решаващият съд е направил извод за реалност на доставките по процесните фактури, издадени от "Л. - МБ" ЕООД, "СТС- Инженеринг" ЕООД, "КА ВЕ 03" ЕООД И "В." ЕООД. Въз основа на събраните писмени доказателства, на приетите съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи съдът е приел за доказано действителното извършване на доставките по фактури, издадени от "Л. - МБ" ЕООД, "СТС- Инженеринг" ЕООД, "КА ВЕ 03" ЕООД и "В." ЕООД. Относно приложението на ЗКПО административният съд е изложил мотиви, които кореспондират с тези в частта, с която е отменен РА в частта относно приложението на ЗДДС. Според АССГ издадените данъчните фактури от доставчиците "Л.- МБ" ЕООД, "СТС - Инженеринг" ЕООД, "КА ВЕ 03" ЕООД И "В." ЕООД отразяват реално осъществени доставки, поради което не са налице предпоставките на чл. 26, т. 3 ЗКПО за изключване на направените разходи при определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение е мотивирано, постановено е при обсъждане на всички събрани доказателства, поотделно, при преценка на доказателствената им сила и стойност, както и съвкупно. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния закон. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 9 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки и услуги следва да е доказано извършването на доставката на стоки и услуги. Настоящите доставки не попадат сред възможните законови изключения от този принцип. По делото са събрани писмени доказателства, както и заключения на съдебни експертизи, които АССГ подробно е обсъдил. Въз основа на заключението на ССчЕ е направен извод за редовно водената счетоводна отчетност при получателя. В счетоводните регистри на РЛ заприходяването и изписването на материалите /стоките/ предмет на доставка по фактурите, издадени от "Л. - МБ" ЕООД, и "В." ЕООД е извършена съгласно счетоводните стандарти и разпоредби на ЗСч., като стойността на тези стоки участва във формирането на себестойността на съответния строителен обект. Счетоводните записвания по фактурите издадени от "СТС- Инженеринг" ЕООД, "КА ВЕ 03" ЕООД с предмет на доставките строително-монтажни работи /услуги/ са извършени в съответствие със ЗСч., като стойността на услугите участва при формирането на себестойността на съответния строителен обект. Въз основа на счетоводните данни от ССчЕ, както и на заключението на приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че стоки от вида на процесните са вложени в в строителните обекти от РЛ, т. е. за използване на придобитото за последващи облагаеми доставки, свързани с икономическата дейност на РЛ. Изводът е обоснован и изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства. По делото е установено наличието на облигационни отношения между РЛ и доставчиците, както и индивидуализирането на стоките, извършено чрез приемо-предаване, включващо описание на стоката, цена, място на приемане. Обратно на твърденията на касатора липсата на технически спесификации, придружаващи стоките, не обосновава извод за липса на доставки. Същото се отнася за данните относно установеност на предходни доставки при тях и. т. н. Всички тези обстоятелства имат отношение към формиране на изводите за реалност, но в случая, при съпоставка с останалите събрани доказателства и доказателствени средства не са достатъчни и не могат обосновават обратен извод, предвид доказаното приемо-предаване, транспортирането на стоките и влагането им в последващи доставки, както и при липса на данни и твърдения за данъчна измама. Отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б. "а", чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006-112 ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80 11 и С-142 11. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия случай това не е установено, а органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. П. на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. В конкретния случай първоинстанционният съд е обосновано е извършил тази преценка и е достигнал до законосъобразен извод, че са налице реални доставки. В частта по ЗКПО изводите на съда са обосновани и законосъобразни. Предвид установената реалност на доставките, по съображения изложени от АССГ и по-горе от настоящата инстанция, не е налице предпоставката за увеличение на финансовия резултат. При липса на тази предпоставка изводите на приходните органи за наличие на основание за промяна на декларирания финансов резултат на дружеството, към увеличение, съответно за допълнително начисляване на корпоративен данък, се явяват незаконосъобразни. По изложените съображения касационният съд намира обжалваното решение на АССГ за правилно. Касационната жалба е неоснователна, поради което решението следва да се остави в сила. В касационното производство ответникът по касация е представил доказателства за направени разноски - заплатен адвокатски хонорар и списък на направени разноски, заявена е претенция за присъждане на разноски. Налице са предпоставките за уважаване на искането и с оглед изхода на спора в тежест на бюджета на касатора и в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 3600 лв. за касационна инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,