Решение № 13753 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8880/2011 г.

Решение № 13753 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8880/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Урумов Снежанка Пенчева Анчева от гр. Габрово е подала молба, с която на основание чл. 239, т. 1 и 2 АПК е поискала да бъде отменено влязло в сила решение № 69/19.02.2010 г. постановено по адм. дело № 45/2010 г. по описа на Административния съд - Велико Търново и оставящото го в сила решение № 13152/05.11.2011 г. постановено по адм. дело № 4887/2010 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. Като новооткрити към молбата са приложени 13 броя писмени доказателства, подробно описани в молбата за отмяна. Ответникът по молбата на отмяна - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП не е изразил становище. Върховният административен съд - петчленен състав, след като прецени данните по делото и обсъди доводите развити в молбата за отмяна, констатира, че тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С първото от посочените по-горе решение, оставено в сила с второто, е била отхвърлена жалбата на Снежанка Пенчева Анчева срещу РА № 070900341 от 26.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Габрово, потвърден с решение № 562 от 21.12.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който за 2006 г. на ревизираното лице са определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 48 753.70 лв. и лихва в размер на 17 170,84 лв. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в законна сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От този текст е видно, че за да се иска отмяна по реда на чл. 239, ал. 1 АПК, е необходимо съществуването на трите предпоставки кумулативно - новите обстоятелства и представените доказателства да са съществували преди и по време на решаването на делото, но да не са били известни на страната и да са от съществено значение за изхода на спора. В конкретния случай тези изисквания не са налице, защото представените с молбата за отмяна доказателства нямат характера на нови смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Това е така, защото част от тях са съставени след постановяване на решението по делото (скица на поземлен имот № 3091/26.04.2011 г.; нот. акт № 121 том I по нот. дело № 106/16.05.2011 г.; удостоверение № 96-00-114/05.05.2011 г. на община Габрово; искане № УТ 18-65/15.04.2011 г. за поправка на нот. акт № 196, том II, н. дело № 311/2006 г.), т. е. представляват новосъздадени доказателства. Другите доказателства представени с молбата са такива, които са съществували по време на разглеждането на делото и страната е могла да се снабди с тях при полагане на дължимата грижа до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. От съдържанието на представените като новооткрити доказателства е видно, че те са били налице към момента на разглеждането на делото, страната е знаела за тях и е следвало да положи усилия за представянето им. Като не е сторила това, тя е проявила процесуално бездействие, което не може да бъде преодоляно по реда на извънредния способ за отмяна. Съгласно нормата на чл. 239, т. 2 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. От съдържанието на тази норма е видно, че законодателят е предвидил различни хипотези, които не са в кумулативна даденост и доказването на която и да е от тях е основание за отмяна на влязлото в сила решение. В конкретния случай молителят не е ангажирал доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 239, т. 2 от АПК. В тази й част в молбата за отмяна са изложени само касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК, които не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство, което е извън институционален способ за контрол на законосъобразността на съдебния акт. Предвид горното, при тези мотиви и възприета фактическа обстановка, Върховният административен съд - петчленен състав, намира че молбата за отмяна с правно основание чл. 239, т. 1 и 2 от АПК, на основание чл. 244, ал. 1, изр. 1 от АПК следва да се отхвърли искането, като неоснователно и недоказано. Водим от горното, Върховният административен съд - петчленен състав,