Решение № 10120 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5961/2011 г.

Решение № 10120 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5961/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 исл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Добрев Георгиев от гр. Бургас против решение № 124 от 03.02.2011 г. на Административен съд-Бургас, постановено по адм. дело № 2183/2010 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-БС-54/22.10.2009 г. на началника на РДНСК-Бургас, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж-"Масивна двуетажна сграда и едноетажна пристройка към нея", изпълнена в неурегулиран поземлен имот, представляващ отдел 236"а" и 236"1" от Държавен горски фонд, находящ се в земл. на гр. Бургас, местн. Ченгене скеле, отразен под № 18 в схемата на Община Бургас, участък "Бетонова пътека-нефтобаза". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му, както и отмяна на обжалваната заповед. Ответната страна началник сектор Бургас при РДНСК Югоизточен район оспорва жалбата. Министърът на земеделието и храните и кметът на община Бургас не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване по смисъла на чл. 215, ал. 7 ЗУТ решение постановено по жалба срещу заповед за премахване на незаконен строеж от пета категория, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед за изцяло законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Незаконен строеж, за който производството по узаконяване е приключило с влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване, се прамахва по реда на чл. 225 ЗУТ - § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. По делото е установено, че по отношение на процесния строеж е влязъл в сила съдебно потвърден отказ за узаконяване и това е достатъчно основание да се постанови премахването му. Противно на твърденията на касатора последващите процедури за урегулиране на ПИ, в който е изграден строежа, не се отразяват на незаконността му и от тях не зависи премахването му. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано от събраните по делото доказателства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,