Решение № 11926 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8270/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на Х. А. А., гражданин на Сирия, чрез адв. А. Митев от Софийска адвокатска колегия /САК/ - служебно назначен и адв. Б. Байрактаров упълномощен от касатора, против Решение 20871 от 17.06.2025 г., постановено по адм. д. 5111/2025 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. С първоинстанционното решение съдът е отхвърлил жалбата на Х. А. А., гражданин на Сирия, против Решение 2855/31.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закон за убежищата и бежанците /ЗУБ/, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, на Х. А. А. е отказано да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел за правилен извода на административния орган, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съдът е отчел, че самият заявител е посочил в интервюто, че е напуснал Сирия заради войната и лошото икономическо положение в страната, както и, че изявленията му не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - ал. 5 от ЗУБ. Съдът е разгледал и основанията за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като е приел, че от страна на жалбоподателя няма изложени твърдения за наличие на обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Посочено е, че от жалбоподателя не се твърди в държавата си по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Предвид обстоятелството, че нито една от визираните в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ предпоставки не е установена по категоричен и несъмнен начин, първоинстанционният съд е приел, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на жалбоподателя, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут, поради което е отхвърлил жалбата. Решението към момента на постановяване е правилно, но предвид представените в касационна инстанция нови писмени доказателства следва да се отмени по следните съображения: Съдът задълбочено и всестранно е обсъдил фактите относно бежанската история на търсещия закрила, както и представените по делото доказателства: Протокол peг. УП 7327/16.01.2025г., в който е обективирано проведеното с лицето интервю, Становище рег. УП7327 от 25.03.2025., на ст.експерт в ПМЗ-[жк], София и Справка с вх. МД-02-77/03.02.2025 г., изготвена от дирекция Международна дейност", на ДАБ-МС за обстановката в Сирия, като съотнасяйки ги към приложимите материални норми, установени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, правилно е приел, че отказът на административния орган е законосъобразен. Пред касационната инстанция процесуалният представител на касатора представя в съдебно заседание нови писмени доказателства, а именно: Справка на ДАБ с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. за общото положение в страната, Месечен доклад за арести/задържания в Сирия м. август 2025 г. и Удостоверението за съобщаване на задочни присъди, съобразно което Военния съд на провинция Дамаск е осъдил Х. А., син на А., с майка А. А., роден в Алхасака, [населено място] е осъден на 10 (десет) години затвор за членството си в партия [наименование], лоялността му към режима на А. и разпространяването на слухове в социални медии. Наложена му е и глоба в размер от 100 (сто) милиона сирийски лири. Посочено, че лицето се издирва по политически причини. Настоящият съдебен състав на ВАС приема, че въпреки че пред първата инстанция тези доказателства не са били представени, същите са относими и допустими съгласно чл. 219, ал. 1 от АПК. От така представените доказателства се налага изводът, че бежанската история на чужденеца е неправилно преценена. Тъй като чл. 75, ал. 1 от ЗУБ урежда специална компетентност на административния орган в производството по предоставяне на бежански или хуманитарен статут, следва доказателствата да бъдат проверени и обсъдени от него, както с оглед доказателствената им сила, така и с оглед значението им за релевантните факти и обстоятелства, след което да се произнесе с ново решение. Горният извод е обоснован и от приложението на разпоредбата на чл. 173, ал.2, пр. трето АПК, съгласно която когато естеството на административния акт не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид изложеното решението на съда, както и решението на председателя на Държавната агенция за бежанците следва да бъдат отменени, а преписката изпратена на административния орган за ново произнасяне по молбата на Х. А. А. за предоставяне на международна закрила с вх. ПМЗ-В-878 от 06.12.2024 г., с оглед представените нови писмени доказателства и във връзка с приложението на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение второ АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,