Решение № 1104 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13638/2012 г.

Решение № 1104 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13638/2012 г., IV о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Областния управител на Област с административен център гр. Варна против Решение № 2142 от 23.08.2012 г. на Административен съд - Варна, Седемнадесети състав, по адм. дело № 4213/2011 г., с което се обявява за нищожна Заповед № РИ-11-8500-24/04.10.2011 г. на Областния управител на област с административен център Варна по протест вх. № 24433/2011 г. на Окръжна прокуратура-Варна. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК поради което се иска отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се потвърди като правилна и законосъобразна заповедта на областния управител. Излагат се подробни съображения в жалбата и в писмени бележки. Ответникът, Окръжна прокуратура, гр. Варна не се представлява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - "БГ Естейд" АД оспорва жалбата в подробни писмени бележки. Заинтересованите страни - "Мастер Пропърти Мениджмънт" ООД, "Буковет" ЕООД и "Артек 2000" ООД не се представляват и не вземат становища по касационната жалба. Представителят на върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения. Върховният административен съд Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административния съд е образувано по повод постъпил с вх. № 24433/2011 г. протест на Окръжна прокуратура - Варна срещу Заповед № РИ-11-8500-24/04.10.2011 г. на Областния управител на област с административен център Варна, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗДС, вр. чл. 55, ал. 1 от ППЗДС и чл. 32, ал. 1 от ЗА е определено "БГ Естейд" АД - гр. Варна за купувач на правото на собственост върху описания в АДС № 6811/21.06.2007 г. недвижим имот № 099167 с площ 5093 кв. м. по плана на с. Осеново, м. "Канайол", общ. Аксаково, обл. Варна. Със Заповедта е наредено на купувача в 14-дневен срок от деня на връчването й да внесе в приход на Областната администрация -Варна сумата от 16245,40 лв. - разликата от достигнатата на търга цена и внесения депозит, 2% режийни разноски по § 8, ал. 1 от ПЗР на ППЗДС в размер на 336,74 лв., 20% ДДС върху режийните разноски в размер на 67,35 лв. и 3% местни данъци в размер на 505,11 лв. Видно от административната преписка, Заповедта на Областния управител на област с административен център Варна е издадена на 04.10.2011 г. и като основание за издаването й са посочени разпоредбите на чл. 44, ал. 2 от ЗДС, вр. чл. 55, ал. 1 от ППЗДС и чл. 32, ал. 1 от ЗА. Със Заповедта е поставен край на процедурата по проведен търг за продажба на имот, който по КВС е имот № 099167 с площ от 5093 кв. м., а по КК от 2003 г. представлява част от ПИ № 54145.24.400 с площ от 38453 кв. м. Както по КВС, така и по КК от 2003 г. имота описан в Заповедта е собственост на Държавата - той е имот частна държавна собственост и представлява нива - земеделска земя. Поради това управлението и разпореждането с този имот, с площта попадаща в границите му, се регламентират от специалния закон - от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Правилника за прилагането му /ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ/. Безспорно чл. 44 от ЗДС визира продажбата на имоти - частна държавна собственост и компетентността на областния управител по местонахождението на имота да извършва такава, след провеждане на търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на този закон. ППЗДС в чл. 55, ал. 1 ППЗДС предвижда въз основа на резултатите от търга в 7-дневен срок от датата на провеждането му областният управител или съответният министър да издаде заповед, с която да определи купувача, цената и условията на плащането. В Глава V "Придобиване и разпореждане с имоти и вещи - частна държавна собственост" на ППЗДС, така и в Глава IV "Придобиване и разпореждане с имоти и вещи-частна държавна собственост (загл. изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) ЗДС урежда продажба на имоти частна държавна собственост, но тази уредба е обща и се дерогира от разпоредбите в специалните закони, каквито са ЗСПЗЗ, Закона за горите, Закона за водите и др. Тези специални закони въвеждат ограничения в управлението и разпореждането, различна компетентност и процедура за имотите - държавна собственост, с оглед специфичното им предназначение и значение което имат, с оглед на което са предмет на различен режим целящ запазването и защитата им, именно с оглед предназначението им. Поради това в тези специални закони се предвижда наличието фондове като Държавен горски фонд и Държавен поземлен фонд, които включват земеделските земи, респ. горите които са собственост на Държавата. Поради това след като във всички скици - извадки от действащи планове поддържани от ОСЗГ - Аксаково, от удостоверението за характеристиките на имота, от писмата от ОСЗГ- Аксаково и др. и заключението на СТЕ безспорно Съдът е установил, че имота е земеделска земя, следователно неправилно от Областния управител на Област Варна е обявен търг за продажбата на тази земеделска земя от ДПФ и е издадена Заповед за определяне на купувач за нея на основание ЗДС и ППЗДС, вместо да се съобрази, че се касае за имот от ДПФ, за управление и разпореждане с който са приложими материални разпоредби в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, процедурата в него и изключителната компетентност на Министъра на земеделието и храните. Безспорно за имота е съставен АЧДС, но съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗДС, той няма правопораждащо действие, т. е. той не променя предназначението на земята от земеделска в друго. Това е така защото предназначението на имота се извлича не от това какъв акт за държавна собственост е съставен за него, а от неговото предназначение и начин на ползване, респ. от техническите му характеристики и записването му в действащите планове и карти. АДС констатира само съществуващо положение. За частта от имота по КВС, която попада в Черно море по дефиницията в чл. 12 от ЗВ собствеността върху тази водна площ е публична държавна собственост по силата на закона, което не се променя със съставянето на АЧДС, нито път АЧДС може да промени съществуващата географски и топографски граница на морския бряг. Поради това, правилни са изводите на Съда, че със Заповедта в нарушение на ЗСПЗЗ и ППЗСП е извършена от Областния управител на Област Варна продажба на земеделска земя от ДПФ. В Заповедта имота е описан по АДС № 6811/2007 г., съставен по скицата - извадка от КВС. Неправилно и незаконосъобразно по тази скица съставен АДС и обявен търгът за продажба и е индивидуализиран имота, при наличието в момента на съставянето на АДС и на издаване на Заповедта за начало на търга на Кадастралната карта одобрена 2003 г. В действащият кадастър такъв имот не съществува като самостоятелен обект и идентификатор, а представлява част от един голям земеделски имот - ПИ № 54145.24.400 с площ от 38453 кв. м. Както е било установено от СТЕ, процесния имот е попълнен като самостоятелен обект на кадастъра едва след издаване на Заповедта на Областния управител - с влизане в сила на Заповед № КД-14-03-86/30.03.2012 г. В този действащ от 2012 г. кадастър, обаче, имота по КВС не е идентичен напълно с ПИ 54145.24.68, който е с площ 4940 кв. м., която е по-малка и различна от площта на имота по АДС № 6811/21.06.2007 г., а и границата му на изток е различна. Поради това Заповедта се явява издадена за имот, който не фигурира в действащата по време на постановяването й кадастрална карта за местността, поради което е незаконосъобразна. Тази незаконосъобразност не може да се преодолее от това, че имота в Заповедта е тази по АДС № 6811/2007 г., по изложените по-горе несъответствия на площта и границите на този имот дори с новонанесения в КК от 2012 г. ПИ № 54145.24.68 и попада част от него по АДС в източната му граница в Черно море. Правилни са изводите на Съда, че административният акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от съществено значение за случая, което е съществено нарушение на процесуалните правила - основание по чл. 146, т. 3 от АПК. В нарушение на чл. 35 от АПК е обявен търг за имот който не фигурира в действащия кадастър и чиито площ и граници не са определени, проверени на място и изяснени. Това е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неяснота на волеизявлението на административният орган за това - за кой имот с кои граници и площ е проведен търга и обявен купувача. ЗДС, глава III, чл. 24, ал. 1 предвижда, че Държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от този закон, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване. Изрично е посочено, че Министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика върху земите от държавния поземлен фонд /ДПФ/ като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба и замяна със земеделски земи на физически и юридически лица по парична равностойност, определена съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В съответствие с доказателствата е извода на Съда, че ДПФ обхваща земеделските земи - държавна собственост, което е посочено изрично в чл. 47, ал. 1, изр. 2 от ППЗСПЗЗ. В съответствие със законовата уредба са изводите, че процедурите за продажба на земеделски земи са изрично регламентирани в ППЗСПЗЗ и няма възможност търгът да бъде проведен от областния управител по реда на ЗДС. Налице е несъобразяване на Заповедта с императивни разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ от страна на Областния управител, който е обявил търг за земеделски имот от ДПФ, без да има компетенции и правомощия за това по ЗСПЗЗ, в противоречие с целта на закона. Липсата на компетентност на органа за издаване акта е основание по чл. 146, т. 1 от АПК и всякога обосновава извод за нищожност на волеизявлението. В случая освен некомпетентност на административния орган са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е налице неправилно приложение на материалния закон при издаването на Заповедта, която противоречи на целта на ЗСПЗЗ. Поради това, основателно и законосъобразно Съдът е приел, че Заповедта е нищожен административен акт, която нищожност е обявена. Решението е правилно. При изложените съображения не се констатира поддържаната в касационната жалба необоснованост на решението и нарушение на материалния закон, служебно проверено съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,