Решение № 15202 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1139/2011 г.

Решение № 15202 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1139/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Али Фарук, гражданин на Ирак против Решение № 429/11.12.2010 г., постановено по адм. дело № 663/2010 г. на Административен съд гр. Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ОЧ-411 от 24.10.2010 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" Смолян, с която му е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в Република България за срок от 5 години". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция" гр. Смолян, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд гр. Смолян е отхвърлил като неоснователна жалбата на Али Фарук, гражданин на Ирак, против Заповед № ОЧ-411 от 24.10.2010 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" Смолян, с която, на основание чл. 42з, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 10, ал. 1, т. 9 и т. 12 и чл. 11, т. 5 и т. 9 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), му е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в Република България за срок от 5 години". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят няма осигурена издръжка, както и че целта на влизането му е да пребивава в страната като емигрант, без да има специално разрешение за това, както и да използва страната като транзитен пункт за миграция в трета държава. Същият е без средства за препитание, документи за самоличност и адресна регистрация в РБ и не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, при което са налице установените в административното производство обстоятелства, посочени като фактическо и правно основание за издаване на заповедта. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 42з, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 10, ал. 1, т. 9 и т. 12 и чл. 11, т. 5 и т. 9 от ЗЧРБ. Съгласно чл. 42з, ал. 1 от ЗЧРБ, забрана за влизане в Република България се налага, когато са налице основанията по чл. 10 - по т. 9, когато лицето няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане, по т. 12., когато няма визи или билети за следващите по маршрута страни. По делото е установено, че предпоставките на чл. 10, т. 9 и т. 12 от Закона са били налице. Жалбоподателят не е представил доказателства нито в административното производство, нито в съдебното, от които да бъде направен извод, че същият има осигурена издръжка, необходимите задължителни застраховки и средства, осигуряващи възможност за обратното му връщане, както и че притежава виза или билет за следваща по маршрута страна. Разпоредбата на чл. 42з, ал. 2 от ЗЧРБ предвижда, че забрана за влизане в Република България може да се наложи, когато са налице основанията по чл. 11 от същия закон. В случая условията, при които може да бъде наложена такава мярка по чл. 11, т. 5 и т. 9 от ЗЧРБ са налице, а именно: налице са данни, че целта на влизане в страната на касатора е да използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава, а така също установено е, че чужденецът не разполага с достатъчно средства за осигуряване на издръжката си според продължителността и условията на престоя в Република България В конкретния случай, издавайки обжалваната заповед, административният орган е съобразил данните съдържащи се в предложение рег. № 34847/24.10.2010 г., а именно - лицето не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, не притежава финансови средства и документ за самоличност. При тези данни, първоинстанционният съд правилно е приел, че действията на административния орган по издаване на обжалваната заповед са законосъобразни и извършени в съответствия с чл. 42з, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 10, ал. 1, т. 9 и т. 12 и чл. 11, т. 5 и т. 9 от ЗЧРБ. С оглед установените по делото обстоятелства по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, мярката се явява съразмерна на целта, за която се издава актът. По отношение на изложените в касационната жалба доводи, за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неучастие на касатора в съдебното производство, тъй като е бил болен, настоящата инстанция намира същите за неоснователни. По делото е участвал негов процесуален представител, с оглед на което не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от АПК. Предвид този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Смолян е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,