Решение № 11237 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3417/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. А., с адрес в гр. Пловдив, чрез процесуален представител, срещу решение 1073/01.02.2024 г. по адм.дело 2766/ 2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 8121К - 11733/30.09.2022 г., издадена от главния секретар на МВР. Касаторът поддържа в касационната си жалба, в съдебно заседание и в писмени бележки чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено съдопроизводствено нарушение и необоснованост, иска отмяната му, отмяна на заповедта, присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - главен секретар на Министерство на вътрешните работи (МВР), чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна по част от оплакванията в нея. АС е взел предвид, че с оспорената пред него заповед, издадена на основание чл.158, т.5 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл.7, ал.1, т.3 от Наредба 8121з - 310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, министерска заповед 8121з - 971/04.08.2022 г., протокол 317p - 9146/27.07.2022 г. и докладна записка рег. 343р - 13616/27.09.202 г. е преназначен старши инспектор М. А. А. - началник на участък (КП) - Садово към Районно управление - Асеновград, на изпълнителска длъжност - полицейски инспектор V степен в участък - Надежда на Районно управление - Сливен при Областна дирекция на МВР - Сливен, със специфично наименование "инспектор" и посочено в заповедта основно месечно възнаграждение, считано от датата на встъпване в длъжност. АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и необходимото съдържание, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми, в съответствие с приложимото материално право и целта на закона. Решението е необосновано. Изводите на съда за наличие на достатъчно фактически и правни основания за издаване на заповедта в цитираните в мотивната й част докладна записка е необоснован. В нея се съдържат мотиви за наличие на основание за преназначаването му на друга длъжност поради отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация, но не и защо следва да се преназначи от ръководна на изпълнителска длъжност, а не на друга ръководна длъжност без изискване за достъп до класифицирана информация. Необоснован е и изводът на АС за спазване от административния орган на административно - процесуалните норми по издаване на заповедта. Съгласно чл.7, ал.1, т.3 от Наредба 8121з - 310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР ръководителят на структурата, в щата на която е заеманата длъжност, предлага на служителя друга длъжност при отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация, като съгласно чл.7, ал.2 от същата Наредба, когато в същата структура няма друга длъжност, ръководителят изисква информация от другите структури на МВР за наличие на такава вакантна длъжност. В случая, видно от направената справка за незаети щатни бройки за изпълнителски длъжности в ОДМВР - Пловдив към 27.07.2022 г. е проверено наличието единствено наличието на вакантни по смисъла на чл.7, ал.3 от същата Наредба изпълнителски длъжности. Не е проверявана наличието на вакантни ръководни длъжности, за които да не се изисква достъп до класифицирана информация в ОДМВР - Пловдив, а е преминато към изискване на информация за незаети изпълнителски длъжности, за които не се изисква достъп до класифицирана в информация в други структури на МВР, без да се изисква информация за вакантни ръководни длъжности без изискване на достъп до класифицирана информация. На жалбоподателя са предложени част от изпълнителските длъжности и същият е изразил съгласие за заемането на длъжността по процесната заповед, видно от протокола, цитиран в оспорената заповед. Необоснован е изводът на АС, че в МВР няма ръководни длъжности, за които да не се изисква достъп до класифицирана информация, тъй като видно от изисканата от съда и прието по делото справка за незаети ръководни длъжности в МВР към 27.07.2022 г. по чл.142, ал.1,т.1 и ал.3 ЗМВР (л.143 - 150) са налице следните вакантни по смисъла на чл.7, ал.3 Наредба 8121з - 310/17.07.2014 г. ръководни длъжности, за които не се изисква по - висока квалификация от притежаваната от жалбоподателя (а именно да е хабилитирано лице, каквито изисквания има за длъжностите в Академията на МВР) и не е необходимо разрешение за достъп до класифицирана информация. Тези вакантни ръководни длъжности са в ОДМВР - Хасково - началник на група "Общинска полиция" по допълнителен щат към щата на сектор "Охранителна полиция" към Районно управление - Хасково и началник на група "Общинска полиция" по допълнителен щат към щата на сектор "Охранителна полиция към Районно управление - Димитровград. Доводите на АС, че предвид неизпращането на допълнителния щат, не е ясно дали има такъв щат, е алогичен, тъй като тези длъжности са посочени като вакантни в справката, тоест съществуващи и отговарящи на изискванията по чл.7, ал.3 от Наредба 8121з - 310/17.07.2014 г. Предвид изложеното и като се има предвид, че касаторът до преназначаването си е заемал ръководна длъжност, видно от текста на оспорената заповед, административният орган е допуснал съществено нарушение на административно - процесуалните правила, цитирани по - горе, като не е проверил за наличие на вакантни ръководни длъжности, както в ОДМВР - Пловдив, така и в останалите структури на МВР, за които няма изискване за достъп до класифицирана информация, съответно не ги е предложил на А., респективно не е изложил мотиви защо не му предлага тези длъжности. Предвид така извършената проверка само за вакантни изпълнителски длъжности без изискване за достъп до класифицирана информация, може да се направи извод и че заповедта не е в съответствие с целта на закона, която е да се преназначава от ръководна на изпълнителска длъжност при наличие на пречки за преназначаване на друга ръководна длъжност в посочената хипотеза. В случая предвид обхвата на извършената проверка за вакантни длъжности целта на оспорената заповед е била преназначаване от ръководна на по - ниска, изпълнителска длъжност без проверка дали е възможно преназначаване на равностойна ръководна длъжност. Неоснователни са доводите на процесуалния представител на касатора за наличие на други процедури при отнемане на достъпа до класифицирана информация - тези по чл.214 ЗМВР и чл.226 ЗМВР - а именно временно отстраняване от длъжност и прекратяване на служебното правоотношение, които са по - неблагоприятни за касатора от преназначаването на друга длъжност по оспорената заповед. Предвид тези оплаквания следва се отбележи, че при отнет достъп до класифицирана информация на държавен служител в МВР - полицейски орган по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, какъвто е А., служебното му правоотношение може да бъде прекратено на това основание, само ако е отказал предложените му други длъжности, за които не се изисква такъв достъп или при липса на подходяща за него вакантна длъжност (чл.10 и чл.11 от Наредба 8121з - 311/17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебните правоотношения на държавните служители в МВР). С оглед изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отменя оспорената заповед и преписката се връща на административния орган за провеждане на нова процедура по чл.7 от Наредба 8121з - 310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР със задължителни указания по приложението на закона в предходните два абзаца на мотивите на настоящето решение. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции, а именно 1100 лева адвокатско възнаграждение за производството пред ВАС, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, 70 лева заплатена държавна такса за производството пред ВАС, 10 лева заплатена държавна такса за производството пред АС, или общо 1180 лева, платими от МВР. Предвид изложеното и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение