Решение № 339 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 49/2008 г.

Решение № 339 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 49/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК . Е. А. В. е подал касационна жалба срещу решение от 3.07.2007 г. по гр.д. № 490 от 2006 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение № 212 от 26.10.2005 г. на Софийския районен съд, постановено по чл. 99, ал. 1 СК . В жалбата се инвокират общи оплаквания за неправилност на въззивното решението като основно се акцентира върху тази част, с която родителските права върху родените от брак деца са предоставени на майката. Претендира предоставянето на родителските права на родените от брака с Д. Х. М. деца К. и М. на бащата . Прави се довод за нищожност на решението като постановено в нарушение на чл. 80, ал. 2 ГПК. Ответника Д. Х. М. е представила писмена защита, в която оспорва жалбата и претендира присъждането на разноски за тази инстанция. Към депозираната писмена защита е представен договор за правна защита и съдействие с. А, № 0* документиращ адвокатски хонорар в размер на 350 лева. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за него, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 25.09.2007 г. и е изтекъл на 25.10.2007 г., а жалбата е подадена на 25.10.2007 г.с вх. № 2* от същата дата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенното решение представлява писмен акт, който ясно изразява волеизявлението на съдебният орган и е постановено от съдебен състав в рамките на определената му компетентност поради което е валидно. Решението е допустимо и правилно. С решение № 212 от 26.10.2005 г. бракът, сключен между Д касатора Е. Андров В. на 28.08.1999 г. е прекратен. Решението е обжалвано относно вината, родителските права, определената издръжка и началният момент от който се дължи, режима за лични отношения. Основно оплакване в касационната жалба срещу въззивното решение е в частта относно предоставените родителски права на майката. Настоящият състав намира, че въззивният съд е осъществил правилна преценка и се е доверил на заключенията на изслушаните съдебно психологически експертизи и основно на социалните доклади, в които е подчертано, че грижите по отглеждането и възпитанието на децата К. - род. на 12.02. 1998 г. и М. род. на 14.05.2001 г. следва да се предоставят на майката, при която те са свикнали да живеят и с оглед ниската им възраст и необходимостта да се полагат повече битови грижи е удачно родителските права да се осъществяват от нея, макар и двамата родители да са ангажирани с отглеждането им. Разширеният контакт за лични отношения с бащата, в каквато насока е съдебното решение е съответен на отношението на децата към двамата родители, на полаганите грижи от тях, както и на правилото, че децата следва да осъществяват връзка и с двамата и да растат под тяхното взаимно влияние. Решението е правилно и в останалите обжалвани части. Обосновано съдът е преценил депозираните гласни доказателства и е установил, че виновни за трайното, дълбоко и непоправимо разстройство на брака са двамата съпрузи, поради което е разпределил вината между тях. Правилно е определен и размерът на издръжката 80 лв. за К. и 60 лв. за М. като са съобразени доходите на бащата и факта, че майката ще полага ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието. Изводите на въззивният съд са обосновани и законосъобразни и постановеното решение следва да се остави в сила. Касатора дължи на ответницата по жалбата разноски в размер, документиран от представеният договор за правна защита и съдействие. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г.о.