Решение № 4940 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 605/2010 г.

Решение № 4940 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 605/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от Димо Димитров Дилов от гр. Вълчи дол срещу решение № 1779 от 29.10.2009 г., по адм. дело № 1596 от 2009 г., по описа на Административен съд - гр. Варна. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - отменителни основания чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и съдът да се произнесе по същество на спора. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Ответникът - Директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Варна, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а атакуваното съдебно решение - за законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав обсъди направените оплаквания в жалбата и събраните писмени доказателства, като прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон в съответствие с чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. С оспореното решение, Административен съд - гр. Варна, е отхвърлил жалбата на Димо Дилов, подадена срещу решение № 25 от 16.05.2009 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Варна. С последното е потвърдено разпореждане № 4305205167 от 2.03.2009 г., издадено от Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "СО" - гр. Варна, с което на касатора е отпусканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 4 от КСО, считано от 20.05.2008 г. Със заявление вх. № МП-36625/19.11.2008 г., касационният жалбоподател, е поискал от Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Варна да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и социална пенсия за инвалидност. С процесното разпореждане, административният орган е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е зачел осигурителния стаж на Дилов по видове и категория труд. В пункт първи от акта си е посочил, че положеният трудов стаж при условията на първа категория труд и по чл. 104, ал. 2 от КСО е 6 г., 05 мес. и 17 дни, този от втора категория е 9 г., 11 мес., 3 дни и осигурителният му стаж от трета категория труд е 4 г., 4 мес., 27 дни. На осн. чл. 104 от КСО осигурителният стаж на Дилов е превърнат към трета категория труд, възлизащ на 27 г., 7 мес. и 2 дни. С пункт втори от същия административен акт, на осн. чл. 95, ал. 1, във връзка с чл. 101, ал. 1, т. 2 от КСО е спряна личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и при условието на чл. 101, ал. 3 от КСО е определена лична социална пенсия за инвалидност. С решение № 25/16.05.2009 г. горестоящият административен орган в лицето на Директора на ТП на НОИ - гр. Варна е оставил в сила процесното разпореждане. След преценка на представените пред него писмени доказателства е установил, че за периода 1.01.1978 г. - 31.10.1982 г. Дилов е полагал труд като бояджия в затворени съдове и двойни дъна на плавателни съдове. Посочил е, че ревизиращият орган правилно е определил продължителността и категорията на труд за процесния период от време. По силата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г./, осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. На основание ал. 2, чл. 40 от същата Наредба, посочените документи се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. И двете разпоредби определят, че категорията на труд, полаган от касатора, в настоящото касационно производство следва да бъде установен с официални документи. В развилото се съдебно-административно производство е представено и прието удостоверение УП - 3, с изх. № 62/27.04.2004 г. от Кооперация "Светлина" - гр. Суворово, обл. Варненска. Същото е издадено въз основа на наличните разплащателни сметки в кооперацията и представлява релевантен документ по смисъла на чл. 40, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. От него се установяват данни, че за спорния период от време, касационният жалбоподател е работил като "бояджия на метални изделия" при условията на втора категория труд. Обжалваното решение е правилно като постановено в съответствие с материалния закон. Спорният трудов стаж за периода от 1.01.1979 г. - до 6.03.1983 г. правилно е определен да е положен на касатора при условията на втора категория труд. Обстоятелството, че лицето е работило като "бояджия на метални изделия" не позволява да се определи категорията на труд на тази длъжност като такава от първа категория. Липсват данни за характера на труда на сочената длъжност, които могат да се черпят от изплащателните ведомости, разходооправдателните документи и договори за възлагане на труд. Фактът, че други лица, заемащи същата длъжност и изпълняващи идентична трудова функция на касатора са удостоверили и им е признат стаж като такъв от първа категория труд, няма за последица признаването на тази категория и на труда, положен през процесния период от касатора. Последният не е ангажирал допустими и относими доказателства за релевантните обстоятелства. Ето защо, релевираното в касационната жалба оплакване в обратния смисъл, е неоснователно. В обобщение, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон с оспореното решение, при което е приел, че изпълняваната от касатора длъжност "бояджия на метални изделия" представлява втора категория труд - арг. т. 15 от, но приложимия Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). След като всестранно е изяснил относимите по делото факти, Административен съд - гр. Варна, не е допуснал съществено нарушение на материалния закон и следователно решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,