Решение № 6456 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15208/2011 г.

Решение № 6456 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15208/2011 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Вергил Димитров Тошев от гр. Костинброд против решение 769 от 20.10.2011 г. по адм. дело № 166 по описа за 2011 г. на Административен съд - София област, с което е отхвърлено оспорването на решение № 03-2244/1/7.02.2011 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София област. Като касационни основания за отмяна за отмяна по чл. 209, ал. 3 от АПК са посочени необоснованост и нарушения на процесуални правила. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София област не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд - София област е образувано по жалба на Вергил Димитров Тошев от гр. Костинброд против решение № 03-2244/1 от 7.02.2011 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София област, оставящо в сила разпореждане № 5903307369 от 3.12.2010 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е възобновена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 142.88 лв. за периода 2.12.2009 г. - 1.02.2013 г. С подадената до съда жалба е извършено оспорване и на размера на социалната пенсия за инвалидност, отпусната с по-късно издадено разпореждане. Отправено е искане за назначаване на вещо лице, което да даде заключение за размерите на пенсиите съобразно нормативната уредба, като вземе предвид трудовия стаж на жалбоподателя. Решението на Административен съд - София област, с което оспорването е отхвърлено като неоснователно, е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 12 и чл. 149, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложими субсидиарно на основание чл. 144 от АПК. В резултат от допуснатите процесуални нарушения съдът не е изяснил факти и обстоятелства, относими към спора за законосъобразност на административните актове. Неправилно Административен съд - София област е приел, че с оспореното пред него решение № 03-2244/1 от 7.02.2011 г. на Директора на ТП на НОИ - София област, с което е оставено в сила разпореждане № 5903307369 от 3.12.2010 г., е разпоредено от 20.01.2011 г. на жалбоподателя да се изплащат лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 142.88 лв. и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 27.74 лв., или общо 170.62 лв. Видно от съдържанието на оспорените актове, с тях е възобновена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 142.88 лв. В заключението на съдебно-икономическата експертиза е отразено, че социалната пенсия за инвалидност по чл. 90 от КСО, чийто размер също е бил оспорен пред съда, е била отпусната с разпореждане № 5903307369 от 8.02.2011 г., считано от 20.01.2011 г. Разпореждането от 8.02.2011 г. за отпускане на социалната пенсия за инвалидност, подписано със запетая от името на ръководител "ПО", е приложено в административната преписка, но Административен съд - София област не е извършил проверка за допустимостта на обжалването му по съдебен ред. Вместо това се е произнесъл по съществото на спора за размера на социалната пенсия за инвалидност и е отхвърлил жалбата. Както оспореното административно решение № 03-2244/1 от 7.02.2011 г., така и оставеното с него в сила разпореждане № 5903307369 от 3.12.2010 г., са подписани със запетаи без данни за длъжностните лица, което са ги издали и материалноправната им компетентност по делегация или заместване съгласно чл. 98, ал. 1, съответно чл. 117, ал. 3 от КСО. В разпореждане № 5903307369/3.12.2010 г. се съдържат добавки, които са от значение за правилното определяне на предмета на спора. Според първоначалния текст на жалбоподателя се отпуска лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 152.88 лв., считано от 25.08.2010 г. и на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО се спира лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 152.88 лв. Допълнително е вписан следният машинописен текст "Коригирам относно: Възобновявам от 2.12.2009 г. до 1.02.2013 г. лична пенсия за ИОЗ .... 128.17 лв." в приравнен минимален размер 142.88 лв. В мотивите на решението по чл. 117, ал. 3 от КСО е прието, че с разпореждането е възобновена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, но по делото липсват данни за извършено преди това спиране на пенсията на някое от основанията по чл. 95, т. 1 - 4 от КСО (ДВ, бр. 110 от 1999 г.). Видно от приложеното разпореждане № 33 от 27.12.2002 г., пенсията за инвалидност поради общо заболяване е била отпусната за периода 30.10.2002 г. - 1.10.2005 г., а според разпореждане № 55 от 19.02.2010 г. лицето е получавало пенсията до 1.12.2009 г. В подадената до съда жалба в съответствие с чл. 150, ал. 1, т. 6 от АПК жалбоподателят е указал, че незаконосъобразността на акта е свързана с трудовия (осигурителния) му стаж. Същият довод жалбоподателят е изложил и пред касационната инстанция. Въпросът във връзка с действителната продължителност на осигурителния стаж на лицето, която следва да бъде зачетена при отпускането и изменението на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, въобще не е бил изследван от първоинстанционния съд. Следва да се има предвид, че на основание чл. 171, ал. 2, изр. 2 от АПК съдът може да назначава служебно вещо лице, ако това е необходимо за изясняване на въпроси от значение за изхода на спора. Обжалваното съдебно решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да извърши проверка за валидността на оспореното административно решение с оглед издаването му от компетентен орган по материя, място и степен, да уточни спорните въпроси и с оглед възраженията на жалбоподателя да изясни всички факти във връзка с трудовия (осигурителния) му стаж от значение за размера на пенсията. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,