Решение № 7910 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4899/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), срещу Решение № 3480 от 26.03.2026 г. по адм. дело № 1727/2025 г. на Върховния административен съд, Пето отделение. С обжалваното решение съдът е отменил Механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, приложим за 2023 г. за медицинските изделия, заплащани напълно в условията на болничната медицинска помощ, приет с Решение № РД–НС-04-65 от 30.08.2023 г. на Надзорния съвет на НЗОК, обн., ДВ, бр. 77 от 8 септември 2023 г. (Механизма). Касационният жалбоподател – Надзорният съвет на НЗОК поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че Механизмът е приет от Надзорния съвет на НЗОК въз основа на изрична законова делегация по чл. 45, ал. 35 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), съобразно параметрите на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г. (ЗБНЗОК). Счита, че същият представлява законоустановена мярка за ограничаване на разходите за медицински изделия, заплащани напълно от НЗОК, с цел гарантиране на предвидимостта и устойчивостта на бюджета и предотвратяване на бюджетен дефицит. Поддържа, че Механизмът и Методиката за прилагането му са изцяло съобразени със ЗЗО и ЗБНЗОК, като уреждат реда за прилагане на законово предвидените ограничения при надвишаване на утвърдените обеми медицински изделия. Намира, че разпределянето на средствата за тези изделия е нормативно обусловено и Механизмът не е въведен произволно, а представлява регулаторен инструмент за разходване на ограничен публичен ресурс. Сочи, че основният принцип, заложен в Механизма се прилага при надвишаване на обемите медицински изделия, определени в Спецификацията, утвърдена с Решение № РД- НС-04-85 от 17.08.2022 г. на Надзорния съвет на НЗОК (Спецификацията), съгласно данните за одобрените за заплащане МИ, предоставени от електронната система на НЗОК. Механизмът се реализира в етапа на заплащането на отчетените и одобрени за заплащане медицински изделия от лечебните заведения за болнична медицинска помощ и се изразява в намаляване на стойността, която НЗОК заплаща за посочените медицински изделия. Чрез Механизма се минимизира възможността НЗОК да формира дефицит в бюджета си за медицински изделия за съответната календарна (бюджетна) година. Оспорва изводите на съда за нарушение на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България (Конституцията/КРБ), като счита, че не е налице неравнопоставеност между стопанските субекти. Поддържа, че Механизмът се прилага еднакво спрямо всички производители и търговци на едро с медицински изделия, сключили договори с НЗОК, а намаляването на стойностите се извършва на солидарен принцип при еднакви условия за всички участници в съответната група или подгрупа изделия. Счита за необосновани изводите на съда относно нарушаване на принципа на пропорционалност и прехвърляне на бюджетния риск върху търговците. Поддържа, че направените от съда икономически оценки излизат извън предмета на контрола за законосъобразност на административния акт. Според него търговците свободно решават дали да участват в процедурата и дали да сключат договор с НЗОК, като приемат нормативно установените условия, включително прилагането на Механизма и Методиката. Несключването на договор с НЗОК не означава отпадането от пазара на търговеца, тъй като търговците имат пълната свобода да предлагат изделията на пазара и без сключен с НЗОК договор. Сключването на договор с НЗОК обаче следва да е съгласно нормативните изисквания и разпоредби, с което всеки търговец се съгласява. Поддържа още, че възприетото от съда разбиране за компенсиране на надвишените количества с количества под прогнозните би довело до ограничаване на доставките на медицински изделия и би засегнало интересите на пациентите. Твърди, че НЗОК не ограничава доставките, а изисква всички заявки на лечебните заведения да бъдат изпълнявани своевременно и в пълен обем. Сочи, че необосновано тричленният съдебен състав приема, че чрез приетия Механизъм и Методика за прилагането му, на търговците на едро на медицински изделия се прехвърля солидарно преразхода на средства, които надхвърлят утвърдения бюджет чрез намаляване на дължимата цена при неизпълнение на финансовите прогнози и но този начин се компенсира скрит бюджетен дефицит, което не съответства на законовото условие и цел за приемането му, както и на конституционният принцип по чл. 19, ал. 1 вр. ал. 2 КРБ. Счита, че при приемането и прилагането на Механизма са спазени принципите на законност, съразмерност, равенство, публичност и прозрачност, както и че същият не противоречи нито на Конституцията, нито на националното или европейското законодателство. Поддържа, че уредбата на отношенията в областта на здравната политика е от компетентността на държавите членки съгласно чл. 168, § 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). В заключение твърди, че Механизмът представлява законоустановена мярка за ефективно разходване на публични средства, предотвратяване на преразход и гарантиране устойчивостта на бюджета на НЗОК, като това се потвърждава и от приетата по делото експертиза. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, като бъде постановен съдебен акт по същество на спора, с който жалбата на „РСР“ ЕООД да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираните от насрещната страна разноски. Касаторът се представлява чрез юрк. Маринова Ответникът по касационната жалба – „РСР“ ЕООД, в представен по делото писмен отговор, изразява подробни съображения по същество на оспорването. Моли съда, атакуваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представлява се чрез адв. Георгиев. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в писмено становище и в съдебно заседание, дава заключение за неоснователност на оспорването, поради което предлага обжалваното съдебно решение да се остави в сила. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съдебен състав е Механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, приложим за 2023 г. за медицинските изделия, заплащани напълно в условията на болничната медицинска помощ, приет с решение № РД–НС-04-65 от 30.08.2023 г. на Надзорния съвет на НЗОК, обн., ДВ, бр. 77 от 8 септември 2023 г. С процесното решение тричленен състав на Върховния административен съд е отменил Механизма в неговата цялост. За да постанови този резултат, тричленният съдебен състав на ВАС е приел, че оспореният Механизъм представлява подзаконов нормативен акт, тъй като е издаден въз основа на законова делегация по чл. 45, ал. 35 ЗЗО, съдържа общи правила за поведение, има многократно правно действие и се отнася до неограничен и неопределен кръг адресати. Намерил е, че жалбата с която е сезиран е допустима, тъй като„РСР“ ЕООД, в качеството му на търговец на едро с медицински изделия и страна по договори с НЗОК, е пряко и непосредствено засегнат от предвидения в Механизма алгоритъм за намаляване на заплащаната от НЗОК стойност на медицинските изделия при надвишаване на определените обеми. По отношение на административнопроизводствените правила съдът е счел, че не са налице съществени нарушения, обуславящи незаконосъобразност на акта. Приел е, че разпоредбите на чл. 26 – 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА) са неприложими поради действието на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗНА, но изискването на чл. 77 АПК за осигуряване участие на заинтересованите лица е било спазено. Според съда определеният петдневен срок за представяне на становища е обусловен от законово установените кратки срокове по § 13 ПЗР на ЗБНЗОК и не е ограничил непропорционално правото на участие на заинтересованите лица. Съдът е приел, че Механизмът е издаден от компетентен орган – Надзорния съвет на НЗОК, в рамките на предоставените му от закона нормотворчески правомощия. Независимо от това съдът е счел, че Механизмът е материално незаконосъобразен. По делото е приета и кредитирана без възражения от страните назначена съдебно-икономическа експертиза. В приетото от съда заключение вещото лице е установило, че данните за вложените медицински изделия се отчитат от лечебните заведения към РЗОК чрез ежедневни и месечни електронни отчети, които след проверка се одобряват или отхвърлят. Въз основа на одобрените данни електронната система на НЗОК автоматично изчислява достигнатите обеми по отделните групи медицински изделия и генерира справки и приложения към договорите с търговците на едро. В изчисленията се включват единствено доставените, вложени и одобрени за заплащане изделия, като достигнатите обеми се формират с натрупване от началото на действието на Списъка и обхващат всички търговци на едро в съответната група. Експертът е систематизирал данните за достигнатите обеми и тяхното процентно съотношение спрямо прогнозните стойности по Спецификацията в табличен вид по тримесечия. Вещото лице е посочило, че съгласно Методиката медицинските изделия се заплащат по утвърдената от НЗОК стойност до достигане на 100% от определения обем, а при надвишаването му се прилагат последователни редукции на стойността – с 10%, 20% и 30% в зависимост от степента на превишение. Методиката се прилага от месеца, в който електронната система на НЗОК отчете надвишаване на утвърдения обем, като чрез предвиден алгоритъм се определят броят на надвишаващите обема изделия, размерът на дължимата редукция и нейното пропорционално разпределяне между всички отчетени и одобрени за заплащане изделия за съответния месец. Съдът е приел, че съгласно чл. 45, ал. 1, т. 12 и ал. 35 ЗЗО НЗОК дължи пълно заплащане на медицинските изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, а предвиденият в Механизма алгоритъм фактически води до частично незаплащане на доставени и одобрени за плащане медицински изделия при надвишаване на прогнозните обеми. Съдът е намерил за съществено обстоятелството, че прогнозните обеми и количества медицински изделия се определят едностранно от НЗОК, като в действащата нормативна уредба не са предвидени ясни критерии, показатели и ред за тяхното формиране. В същото време доставчиците участват единствено в процедурата по определяне на стойността на медицинските изделия, при която водещ критерий е разходоефективността, а не при определянето на прогнозните обеми. Приел е, че след приключване на административната процедура НЗОК сключва договори с доставчиците, по силата на които последните са длъжни да осигуряват регулярни доставки на медицинските изделия през целия период на действие на договора, включително когато реалното потребление надхвърли предварително заложените прогнозни количества. Независимо от това при надвишаване на определените от самата НЗОК прогнозни обеми финансовата тежест от превишените разходи се поема от доставчиците чрез намаляване на дължимото им възнаграждение. Съдът е подчертал, че след като стойността на медицинските изделия вече е определена по процедура, основана на критерия за най-разходоефективно предложение, последващото намаляване на тази стойност означава допълнително прехвърляне върху доставчиците на риска от недостатъчно бюджетиране, неточно прогнозиране или възникнал дефицит на средствата. Намерил е, че по този начин НЗОК фактически се освобождава от част от законово установеното си задължение да заплати изцяло стойността на медицинските изделия, въпреки че както определянето на прогнозните обеми е изцяло в нейна компетентност. Съдът е отчел и обстоятелството, че Механизмът не предвижда компенсаторен механизъм, при който евентуалните икономии, реализирани по едни групи медицински изделия, да компенсират превишенията по други групи. Поради това е достигнал до извод, че дори при наличие на обща икономия в определени направления доставчиците могат да бъдат поставени в положение да получат намалено плащане за доставени и одобрени за заплащане изделия. Намерил е още, че предвиденият в Методиката алгоритъм за солидарно разпределение на редукцията между всички доставчици в съответната група или подгрупа създава вътрешна неравнопоставеност между икономическите субекти. Посочил е, че намалението на стойността се разпределя между всички отчетени и одобрени за плащане медицински изделия за съответния месец, независимо дали конкретният доставчик е допринесъл за надвишаването на прогнозния обем. По този начин доставчици, които не са надхвърлили собствените си договорени количества, търпят същите неблагоприятни последици като тези, чиито доставки са довели до превишението. Съдът е приел, че така изградената система води до прехвърляне на риска от неточни финансови прогнози и от превишаване на бюджетните разходи върху частноправните субекти, като чрез намаляване на дължимата цена на доставените изделия се компенсира недостигът на бюджетни средства. Намерил е, че подобен подход не съответства на законовата цел на чл. 45, ал. 35 ЗЗО и нарушава изискването за справедлив баланс между обществения интерес от бюджетна устойчивост и правата на стопанските субекти. За да отмени акта, съдът е приел, че макар целта за гарантиране на предвидимостта и устойчивостта на бюджета на НЗОК да е легитимна, нейното постигане не може да се осъществява чрез прехвърляне на част от публичния финансов риск върху доставчиците на медицински изделия и чрез освобождаване на НЗОК от задължението ѝ да заплаща изцяло стойността на доставените и одобрени за плащане медицински изделия. Намерил е, че Механизмът противоречи на принципите на свободната стопанска инициатива и равнопоставеност на стопанските субекти по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, нарушава принципа на пропорционалност и не съответства на целта на закона, поради което е отменил Механизма като материално незаконосъобразен. Решението е допустимо, валидно и правилно. Правилен е изводът на ВАС за характера на оспорения акт - същият е подзаконов нормативен акт, издаден от Надзорния съвет на НЗОК в рамките на предоставената му компетентност във връзка с изпълнение на функциите му. Правилен е и изводът на съда за наличието на правен интерес на „РСР“ ЕООД да го оспори. „РСР“ ЕООД е търговец на едро с медицински изделия, притежаващ Разрешение за търговия на едро рег. № IV-Р-Т/МИ/021 от 29.08.2007 г, издадено от Изпълнителна агенция по лекарствата към Министерство на здравеопазването. Между НЗОК в качеството му на възложител и „РСР“ ЕООД в качеството му на изпълнител, са сключени два Договора № РД-14МИ-11 от 13.02.2023 г. и № РД-14МИ-36 от 13.02.2023 г. Настоящият касационен състав споделя изцяло развитите от тричленния състав на ВАС съображения за това, че съгласно установеното в § 5 от ПЗР на ЗНА правилата на чл. 26 – 28 от ЗНА не се прилагат, поради което не са налице основания за отмяна на Механизма поради неспазване на тези разпоредби от ЗНА. Правилна е преценката на състава, че приложими за процесния акт са нормите на чл. 75 и сл. от АПК, предвид обстоятелството, че същият не е сред нормативното изключение на § 5 ПЗР на ЗНА. Разпоредбата на чл. 77 АПК въвежда задължение на компетентния орган за издаване на нормативния акт, след като обсъди проекта, заедно с представените становища, предложения и възражения. Приемането на нормативен акт при неизпълнението на последната норма води до противоречие с основните принципи на АПК визирани в чл. 12 и чл. 13 АПК, а именно достъпност, публичност и прозрачност и последователност и предвидимост. От доказателствата се установява, че с решение № РД-НС-04-63 от 23.08.2023 г. Надзорният съвет на НЗОК е одобрил проекта на Механизма и Методиката за прилагането му, които са публикувани на интернет страницата на НЗОК на 24.08.2023 г. с предоставен петдневен срок за становища. В този срок е постъпило едно становище, което е било разгледано и обсъдено преди окончателното приемане на акта. Правилно тричленният състав на ВАС е приел, че макар определеният срок да е твърде кратък, същият е обусловен от изискването на § 13, ал. 1 ПЗР на ЗБНЗОК Механизмът и Методиката да бъдат приети в едномесечен срок от обнародването на закона, като този срок е пряко свързан с последващото сключване и изменение на договорите по чл. 45 ЗЗО и гарантиране на доставките на медицински изделия. При тези данни правилно е прието, че предоставеният срок не е довел до съществено нарушение на административнопроизводствените правила при приемането на Механизма. Касационната инстанция споделя изводите на тричленния състав на съда относно материалната незаконосъобразност на оспорения акт. Тричленният състав на ВАС обосновано е приел, че е налице несъответствие на Методиката с чл. 19, ал. 1 и 2 КРБ чрез засягане и ограничаване свободната стопанска инициатива. Последното се потвърждава от създаването с Механизма на необоснована и непропорционална финансова тежест за съответните доставчици на медицински изделия, като по този начин се освобождава НЗОК от задължението си да заплати изцяло стойността на медицинските изделия, при надвишаване на определените от НЗОК прогнозни обеми, определянето на които е изцяло в нейните правомощия. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 35 от ЗЗО чрез Механизма се въвежда компенсаторен алгоритъм за заплащане на медицинските изделия по чл. 45, ал. 1, т. 12 от закона, които се финансират изцяло със средства на НЗОК. Неговото приложение е обусловено от надвишаване на обемите медицински изделия, предвидени в Спецификацията, утвърдена с Решение № РД-НС-04-85/17.08.2022 г. на Надзорния съвет на НЗОК, като релевантни в тази насока са данните за одобрените за заплащане медицински изделия, съдържащи се в електронната система на НЗОК. Правилно тричленният състав е посочил, че за разлика от нормативно уредената процедура по определяне на стойността на медицинските изделия, не са предвижени ред, критерии и показатели, въз основа на които се определят количествата/обемите на медицинските изделия, заплащани напълно от НЗОК. По същество при прилагане на Механизма в настоящия му вид, се стига до намаляване на стойността на доставените количества медицински изделия, което влиза в противоречие с нормите на Конституцията на Република България, уреждащи свободната стопанска инициатива (чл. 19, ал. 1), в т.ч. еднаквото третиране (чл. 19, ал. 2). От действието на Механизма и Методиката за неговото прилагане следва, че производителите и търговците на едро, независимо от задължението си да осигурят доставката на медицински изделия и за количества, надвишаващи предварително прогнозираните обеми, няма да получават в пълен размер стойността на доставените изделия, което категорично предизвиква негативно финансово отражение в тяхна сфера. След изчерпване на определения за съответната група или подгрупа обем по Спецификацията, отчетените и одобрени за заплащане медицински изделия се възмездяват по намалена стойност съобразно условията и реда, установени в Механизма и Методиката към него. Чрез прилагането на Механизма дефицитът заложен в бюджета на НЗОК, се прехвърля в тежест на частноправните субекти - доставчиците на медицински изделия, на които именно е възложено да покриват разликата между заложени приходи и действително реализираните разходи. Преразходът по бюджета на НЗОК, който доставчиците на медицински изделия следва да покриват съгласно Механизма, се реализира не като изключение, а закономерно, което визира неправилно планиране на бюджетните разходи от страна на НЗОК и на заложен скрит дефицит при бюджетното планиране от страна на НЗОК, който е предвидено да бъде прехвърлен към доставчиците на медицински изделия посредством Механизма. Сключването на договор по чл. 45, ал. 37 ЗЗО е задължително условие за участието на медицинските изделия на съответния доставчик в системата на държавното здравно осигуряване. По този начин сключването на договор с НЗОК и приемането на прилагането на Механизма се явява нормативно условие за достъп до пазара, финансиран от държавното здравно осигуряване. Обстоятелството, че доставчиците са изразили съгласие за прилагането на Механизма чрез сключването на съответните договори, не обуславя правомощие на НЗОК да приема подзаконови нормативни актове, които противоречат на основни принципи на правото, на Конституцията или на международните договори, по които Република България е страна. Съгласно поетите по договора задължения търговецът на едро следва да осигури доставката на медицинските изделия и в случаите, когато необходимите количества надвишават определените от НЗОК обеми, без обаче да получи пълно възнаграждение за доставените изделия. Следва да се отчете, че стойността на медицинските изделия е определена въз основа на критерия за най-висока разходна ефективност, поради което и след постигане на максимално благоприятен за възложителя резултат при ценообразуването, при превишаване на прогнозния бюджет, финансовите последици се възлагат върху изпълнителя чрез ограничаване на дължимото заплащане. В случая нито Механизмът, нито Методиката за неговото прилагане предвиждат възможност стойността на медицинските изделия, доставени над прогнозните количества, да бъде компенсирана за сметка на реализирани икономии от доставки на други медицински изделия в по-малък обем. Поради това дори при наличие на спестени средства по отношение на определени групи или подгрупи медицински изделия, доставчикът не получава пълната стойност на реално доставените количества. Съгласно т. 6 от раздел III на Методиката, при установено надвишаване на утвърдения обем медицински изделия за съответната група или подгрупа, определен в Спецификацията, се активира алгоритъм, посредством който електронната система определя броя на изделията, превишаващи утвърдения обем за съответния отчетен период. След това се изчислява общият размер на сумата, с която следва да бъде намалена стойността на тези изделия, като получената стойност се разпределя солидарно между всички отчетени и одобрени за заплащане медицински изделия. Намалението се извършва чрез прилагане на еднакъв процент върху стойността на всяко изделие, отчетено и одобрено за плащане през съответния месец. Така предвидена формулата налага извод, че независимо от количествата медицински изделия, доставени от отделните търговци по сключените от тях договори и независимо дали същите надхвърлят или не договорените обеми за съответните групи и подгрупи, всички доставчици понасят еднакво намаление на дължимото им възнаграждение. По този начин всеки от тях получава редуцирана насрещна престация за доставените изделия, без оглед на индивидуалния му принос към евентуалното превишаване на утвърдените обеми. Прилагането на този подход, при липсата на механизъм за корекция, води до създаване на неравнопоставеност между участниците на пазара и поставя икономическите субекти в различно положение при идентични правни условия за осъществяване на стопанска дейност. Правилно тричленният съдебен състав на ВАС при постановяване на решението си е съобразил мотивите на Конституционния съд, изложени в Решение № 6 от 11.04.2024 г. по к. д. № 15/2023 г., според които общественият интерес от поддържането на бюджетна дисциплина при ограничен публичен ресурс представлява легитимна цел, която може да обоснове определени ограничения на правото на здравно осигуряване. Такъв баланс обаче не може да бъде реализиран чрез правни или икономически механизми, които накърняват конституционно гарантираното право на участниците в съответния пазар да бъдат третирани еднакво при еднакви условия за осъществяване на стопанска дейност. Чрез прилагането на Механизма прогнозните обеми придобиват характер на фиксирани максимуми, което води до прехвърляне на риска от неточности при финансовото планиране върху съответните адресати на нормата. В разглеждания случай чрез Механизма и Методиката за неговото прилагане последиците от превишаването на утвърдения бюджет се възлагат солидарно върху търговците на едро с медицински изделия посредством намаляване на дължимата им цена при несъответствие между действителните разходи и предварителните финансови прогнози. По този начин се компенсира недостиг на бюджетни средства чрез ограничаване на възнаграждението на доставчиците, независимо от конкретния им принос за формирания преразход. Подобен резултат не съответства нито на законовите предпоставки и цели, обусловили приемането на Механизма, нито на принципите, установени в чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България. От изложеното следва изводът, че чрез действието на Механизма доставчиците на медицински изделия понасят финансовите последици от годишното превишаване на разходите на НЗОК, като върху тях се прехвърля съответната икономическа тежест. В този смисъл изложените в касационната жалба възражения са неоснователни. Тричленният състав на ВАС, като е отменил обжалвания подзаконов нормативен акт – Механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, приложим за 2023 г. за медицинските изделия, заплащани напълно в условията на болничната медицинска помощ, приет с решение № РД–НС-04-65/30.08.2023 г. на Надзорния съвет на НЗОК, обн., ДВ, бр. 77 от 8 септември 2023 г., като издаден в нарушение на чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК, а именно поради, нарушение на материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона е постановил решение, което не страда от сочените касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143 АПК НЗОК следва да бъде осъдена да заплати на ответника - „РСР“ ЕООД, претендираните и доказани разноски в размер на 550 евро представляващи адвокатско възнаграждение за касационното производство, съобразно представен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от 27.05.2026 г. Възражението на касатора за прекомерност на претендираните разноски е неоснователно, доколкото дори не се твърди липса на фактическа и правна сложност на спора. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,