Решение № 6452 от 1.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14605/2019 г.

Решение № 6452 от 1.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14605/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлиян Киров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главен директор на Главна Дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" и ръководител на УО на ОП "Иновации и конкурентоспособност 2014- 2020" при Министерство на икономиката срещу Решение № 53/23.10.2019 година, постановено по административно дело № 366/2019 година по описа на Административен съд - Русе, с което е обявено за нищожнo Решение № РД-16-420 от 27.03.2019 г. на Главния директор на ГД "Европейски фондове за конкурентоспособност" и Ръководител на УО на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014– 2020 и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне. Касационният жалбоподател счита постановеното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага твърдения, че не е налице противоречие на административния акт с влязлото в сила съдебно Решение № 286 от 07.08.2017 г., постановено по адм. дело № 256/2017 г. по описа на Административен съд– Велико Търново, което да обосновава постановената от Административен съд Русе нищожност на административния акт на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Моли, да се отмени изцяло обжалваното решение. Ответникът- "Тераком" ООД в съдебно заседание, чрез адвокат Шарков, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли да се остави в сила решението на Административен съд - Русе и се присъдят направените разноски пред касационната съдебна инстанция, за което представя списък на разноските с доказателства за тяхното изплащане. В постъпилия на 26.11.2019 година в Административен съд- Русе писмен отговор, подаден от адвокат С. Шарков, процесуален представител на ответника са изложени допълнителни съображения за неоснователността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 АПК излага становище за неоснователност на жалбата. След анализ на доказателствата по делото счита, че обжалваното съдебно решение, постановено от Административен съд- Русе е правилно и обосновано, като при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които да налагат отмяната му по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, въз основа на събраните и обсъдените по делото доказателства, което съответства на установеното по делото от фактическа и правна страна. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 53/23.10.2019 година, постановено по административно дело № 366/2019 година по описа на Административен съд – Русе, е обявено за нищожнo Решение № РД-16-420 от 27.03.2019 г. на Главния директор на ГД "Европейски фондове за конкурентоспособност" и Ръководител на УО на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020 и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на "Тераком" ООД, гр. Русе за верифициране на разходи в размер на 13 770, 00 лева по проект "Подобряване на производствения капацитет и технологичните процеси в "Тераком" ООД", при спазване на дадените с влязло в сила Решение № 286 от 07.08.2017 г., постановено по адм. дело № 256/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът е установил, че с Решение № РД-16-190 от 08.02.2017 г., издадено от Главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" при Министерство на икономиката и Ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г., е било отказано на дружеството- бенефициент верифициране на извършени разходи в общ размер на 13 770, 00 лева по предявено от него искане за междинно плащане. В адм. акт е прието, че бенефициентът е получил, инсталирал и активирал описани в решението софтуерни продукти преди да е приключена процедурата по избор на изпълнител, което от своя страна се приравнявало на непровеждането на такава, независимо от факта, че същите са доставени от класирания на първо място участник - нарушение на чл. 7.1.1 от Договора за безвъзмездна финансова помощ и чл. 50 от ЗУСЕСИФ. В резултат на обжалване е било образувано адм. дело № 256/2017 г. по описа на Административен съд– Велико Търново, който е бил местно компетентния съд. С Решение № 286 от 07.08.2017 г., постановено по адм. дело № 256/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, съдът е отменил Решение № РД-16-190 от 08.02.2017 г., издадено от Главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" при Министерство на икономиката и Ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на "Тераком" ООД, гр. Русе за верифициране на разходи в размер на 13 770, 00 лева по проект "Подобряване на производствения капацитет и технологичните процеси в "Тераком" ООД", при спазване на дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите на съдебния акт е било посочено, че обжалваното решение на адм. орган се явява издадено в противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства на целта на закона. На първо място съдът е приел, че в оспореното решение не е посочено нито едно конкретно правно основание за недопустимост на разходите по арг. от чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ, а общото посочване на чл. 62 и чл. 64, във вр. с чл. 63 ЗУСЕСИФ в заглавната част на решението не покривало изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Независимо от горното, съдът е изложил подробни съображения и приел и липса на описаното в оспорения ИАА нарушение, изразяващо се в това, че бенефициентът е получил, инсталирал и активирал описани в решението софтуерни продукти преди да е приключена процедурата по избор на изпълнител, което от своя страна се приравнявало на непровеждането на такава, независимо от факта, че същите са доставени от класирания на първо място участник - нарушение на чл. 7.1.1 от Договора за безвъзмездна финансова помощ и чл. 50 от ЗУСЕСИФ. Срещу Решение № 286 от 07.08.2017 г., постановено по адм. дело № 256/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, била подадена касационна жалба, по повод на която било образувано адм. дело № 11734/2017 г. по описа на ВАС. В резултат с Определение № 12464 от 17.10.2017 г. на основание чл. 215, т. 1, във вр. с чл. 210, ал. 1 от АПК касационната жалба е била оставена без разглеждане и производството по адм. дело № 11734/2017 г. по описа на ВАС било прекратено. Срещу това прекратително определение била подадена частна жалба пред ВАС, петчленен състав, по повод на което било образувано адм. дело № 13637/2017 г. С Определение № 15645 от 19.12.2017 г., постановено по адм. дело № 13637/2017 г., ВАС, петчленен състав е оставил в сила Определение № 12464 от 17.10.2017 г., постановено по адм. дело № 11734/2017 г. по описа на ВАС. С оспореното в настоящото производство Решение № РД-16-420 от 27.03.2019 г. Главният директор на ГД "Европейски фондове за конкурентоспособност" и Ръководител на УО на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020, отново отказва верификация на предявените разходи по искане за междинно плащане по договор за безвъзмездна финансова помощ № BG16 RFOP002-2. 001-0893-C01/09.02.2016 г. в общ размер на 13 770, 00 лева. За да обяви за нищожно процесното Решение № РД-16-420 от 27.03.2019 г. на Главния директор на ГД "Европейски фондове за конкурентоспособност" Административен съд Сливен е приел, че пряко противоречи на Решение № 286 от 07.08.2017 г., постановено по адм. дело № 256/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Развил е съображения, че оспореният административен акт, постановен в изпълнение на влязлото в законна сила съдебно решение по своята същност представлява повторен отказ, издаден при същите условия от адм. орган. Изложил е доводи, че е налице пълно тъждество между фактическите и правни изводи по отменения адм. акт и издаденото след отмяната Решение № РД-16-420 от 27.03.2019 г. Намерил е за категорично, че указанията на съда относно тълкуването и прилагането на материалния закон не са били изпълнени, като постановеният от АО правен резултат е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение. Приел е, че повторно постановеният отказ, със същото съдържание като отменения, противоречи на влязлото в сила съдебно- Решение № 286 от 07.08.2017 г., постановено по адм. дело № 256/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Счел е за осъществена хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК. Намерил е, че на основание чл. 177, ал. 2 АПК, искането на жалбоподателя съдът да обяви Решение № РД-16-420 от 27.03.2019 г. на Главния директор на ГД "Европейски фондове за конкурентоспособност" и Ръководител на УО на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020 за нищожно, се явява основателно. Обжалваното съдебно решение на адм. съд е ПРАВИЛНО. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е в постановен в противоречие с влязлото в сила решение на съда. Видно от мотивите на Решение № 286 от 07.08.2017 г., постановено по адм. дело № 256/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново е, че в оспореното адм. решение не е посочено нито едно конкретно правно основание за недопустимост на разходите по арг. от чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕСИФ, а общото посочване на чл. 62 и чл. 64, във вр. с чл. 63 от ЗУСЕСИФ в заглавната част на решението не покривало изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът е приел, че липсата на изписана правна квалификация, представляваща основание за отказ от верификация на разходи, била порок който не можел да бъде преодолян от съда чрез тълкуване. Независимо от горното обаче съдът е изложил и съображения, че така описаните нарушения не са налице, т. е., че дори да беше посочено правното основание- чл. 57, т. 4 и т. 6 ЗУСЕСИФ, то в случая не са налице материалните предпоставки за постановяване на отказа за верификация. Това решение е било влязло в сила, тъй като с Определение № 12464 от 17.10.2017 г. на основание чл. 215, т. 1, във вр. с чл. 210, ал. 1 АПК подадената касационна жалба срещу него е била оставена без разглеждане и производството по адм. дело № 11734/2017 г. по описа на ВАС било прекратено. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че са спазени, дадените в отменителното съдебното решение на АС Велико Търново указания по тълкуване и прилагане на закона, обосноваващи така постановения диспозитив. Указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на адм. преписка. Административният орган е имал задължение да постанови административен акт в съответствие с указанията, дадени в решението на АС– Велико Търново. Произнасянето на адм. орган, без да е изпълнил дадените указания, опорочава неговото волеизявление. В случая е категорично, че указанията на съда относно тълкуването и прилагането на материалния закон не са били изпълнени, като постановеният от АО правен резултат е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение. Касае се за едни и същи правни основания и за едни и същи фактически установявания, по отношение на които е налице влязло в сила съдебно решение, поради което е недопустимо с атакувания административен акт да се постанови нов отказ за верификация на същото основание, който е бил постановен с предходния акт, отменен вече от съда. Правилно Административен съд Русе на основание чл. 177, ал. 2 АПК е обявил нищожността на Решение № РД-16-420 от 27.03.2019 г. на главния директор на ГД "Европейски фондове за конкурентоспособност" и ръководител на УО на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020, с което е отказана верификация на предявените разходи по искане за междинно плащане по договор за безвъзмездна финансова помощ от 09.02.2016 година в общ размер на 13 770, 00 лева. Обосновано и правилно при съдебното оспорване е установено, че процесното решение на адм. орган е издадено в противоречие с влязло в сила Решение № 286/07.08.2017 г., постановено по адм. дело № 256/2017 г. на Административен съд- Велико Търново, с което е отменено предходното решение № РД-16-190/08.02.2017 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма за отказ верифициране на разходи в общ размер на 13. 770 лева. С решението на АС- Велико Търново преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените със съдебния акт указания по тълкуването и прилагането на закона. От съдържанието на решението на Административен съд - Велико Търново е видно, както правилно е възприето и от Административен съд - Русе, че отмяната на акта е свързана с неправилно приложение на материалния закон, а именно- поради липса на описаното в административния акт нарушение. Правилно АС Русе е установил, че след влизане в сила на отменителното решение на Административен съд- Велико Търново няма установени от административния орган нововъзникнали факти и обстоятелства, които да са с характер на правопроменящи, правоизключващи или правопогасяващи юридически или доказателствени факти, които да изключват установения материалноправен порок на отмененото решение №РД-16-190 от 08.02.2017 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативната програма и да водят до издаването на административен акт със същото съдържание. В резултат издаденият повторен административен отказ, обективиран в Решение № РД-16-420 от 27.03.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативната програма, е със съдържание като отменения предходен административен акт и противоречи на съдебно решение № 286 от 07.08.2017 година, постановено по административно дело № 256/2017 година по описа на Административен съд - Велико Търново. След като административният орган е издал акт, който е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение е налице основание за обявяване на неговата нищожност, както правилно и обосновано е сторил Административен съд - Русе, съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови доказателства, които да налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд и съответно не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс с чл. 144 АПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 900 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховния административен съд, седмо отделение