Решение № 12330 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5849/2011 г.

Решение № 12330 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5849/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Добромир Йорданов Панайотов, Цанка Добрева Арнаудова, Калинка Любомирова Трифонова-Брешкова и Добромир Добромиров Брешков, всичките от гр. София, срещу решение № 249 от 24.02.2011 г., постановено по адм. д. № 88 по описа за 2010 г. на Административен съд-Велико Търново. С решението съдът е отменил заповедта на областния управител, издадена на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ в обжалваната й част относно три имота, попадащи в плана на новообразуваните имоти в землището на гр. Елена, а жалбата в останалата й част относно четири имота е отхвърлена. Обжалва се решението в частта, в която жалбата е отхвърлена. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се и трите касационни основания за отмяна визирани в чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения се моли, решението да се отмени в обжалваната част, като се отмени същевременно и заповедта на областния управител за спорните имоти. От ответната страна - областният управител на област с административен център-Велико Търново е постъпило писмено становище по реда на чл. 168, ал. 2 АПК. В него са изложени съображения опровергаващи твърденията в касационната жалба. По съображенията изложени в изпратените писмени бележки се моли, решението на съда като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за обосновано и постановено при изяснена фактическа обстановка. Направените правни изводи за законосъобразни. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена срещу съдебен акт подлежащ на обжалване, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: В хода на касационното производство е настъпила промяна на страните касатори относно Цанка Добрева Арнаудова, която е починала след образуването на касационното производство и е заместена от наследниците й, конституирани като касационни жалбоподатели, а именно: Димитър Костадинов Арнаудов, Константин Димитров Арнаудов и Руслан Димитров Арнаудов. На тях са дадени указания да заявят дали поддържат касационната жалба, на които те не са дали отговор. От данните по делото се установява, че Административният съд-Велико Търново е бил сезиран с жалба, подадено от касаторите в настоящото производство, в качеството им на наследници на Добри Йорданов Панайотов. Те са обжалвали заповед № СА-02-11-11 от 21.12.2009 г. на областния управител на Великотърновска област, с която са одобрени плановете на новообразуваните имоти (ПНИ) за земите по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на землищата на гр. Елена, с. Руховци, с. Марян, с. Костел и с. Илаков рът. Жалбата е била срещу тази част от заповедта, в която не е нанесен имота на наследодателя Добри Панайотов, представляващ лозе от 2 дка, VII категория, находящ се в местността "Грънчаров рът", в землището на гр. Елена. За този имот жалбоподателите са се легитимирали като собственици с признато и определено за възстановяване право на собственост с решение № 86 от 9.05.1996 г. на Поземлена комисия-Елена. С това решение е отказано реалното възстановяване на правото на собственост поради това, че имотът е попадал в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. От приложените писмени доказателства съдът е установил заинтересованите страни, които е конституирал. От заключението на вещото лице е установил начинът на изработване на помощния план и доказателствата послужили за установяването на границите на имотите преди включването им в ТКЗС и ДЗС, както и имотите, предоставени на ползватели. Установил е, че част от земите в землището на гр. Елена представляват бивш имот с № 960 по плана за земеразделяне с площ от 248, 575 дка, обхващащ и местността "Стаева страна". В списъка на имотите, съществували преди включването им в ТКЗС имот № 531.20 в местността "Стаева страна" е бил записан на Добри Йорданов Панайотов и е бил с площ от 2,004 дка на основание решение № 86 от 9.05.1996 г. на Поземлена комисия-Елена за възстановяване на правото на собственост в стари, съществуващи или възстановими реални граници. При съвместяването на помощния план с ПНИ се е установило, че новообразуваните имоти № 505. 38, 505. 42, 505. 43, 505. 44, 505. 50, 505. 51, 505. 255 и 505. 217 са записани на други собственици. От така описаните имоти имот с № 505. 255 е записан на общината, поради това че представлява общински път, а имот с № 505. 217 е записан на Добри Йорданов Панайотов. На следващо място е установено, че имоти № № 505. 43, 505. 49, 505. 50 и 505. 51 са записани на физически лица-ползватели, на които е направена оценка на имотите, предоставени за ползване, която е и заплатена от тях по описаните приходни квитанции и приложените оценителни протоколи. За имотите с № № 505. 38, 505. 42 и 505. 44 като собственици в регистъра към ПНИ са били записани отделни физически лица, ведно с община Елена, без посочване на правното основание за това. При тези фактически установявания съдът е направил правни изводи, че за първата група имоти жалбата срещу заповедта на областния управител е неоснователна, защото за тези имоти, предоставени на ползватели, правото на ползване се е трансформирало в право на собственост, поради това, че стойността на имотите е била изцяло заплатена. За втората група имоти съдът е приел, че жалбата е основателна, поради това, че тези имоти са записани като собствени на физически лица, без посочено правно основание и без доказателства за оценяване на имотите и заплащане на оценките. За тях не е доказана трансформация на правото на ползване в право на собственост. За тези имоти съдът е отменил заповедта на областния управител и му е върнал делото като преписка при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Постановеното решение в обжалваната част, в която е отхвърлена жалбата срещу заповедта на областния управител относно имоти с № № 505. 43, 505. 49, 505. 50 и 505. 51 решението е правилно и законосъобразно. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила е неоснователен. Вярно е, че в съдебното заседание, в което е прието заключението на вещото лице жалбоподателят Добромир Панайотов е възразил срещу приемането на експертизата, но не е посочил друго доказателствено средство в подкрепа на твърденията си, нито е поискал допълнителна експертиза. Оспорването е голословно и не може да обоснове допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Неоснователно е и твърдението, че решението е необосновано. Съдът служебно е събрал всички относими към спора писмени доказателства, като е проверил и процедурата по изготвянето и приемането на помощния план и ПНИ, завършила с обжалваната заповед в отделна част. Въз основа на това е извел и правилни и обосновани правни изводи. Неоснователно е и последното твърдение за допуснато нарушение на материалния закон. Настоящият състав споделя мотивите на съда относно признатият приоритет от законодателя на ползвателите да придобият правото на собственост върху имот предоставен им за ползване, пред правото на собственост на бившите собственици, на които само се признава правото да се възстанови собствеността, без тя реално да им бъде върната. За тези имоти бившите собственици или техните наследници получават парично обезщетение-цената на имота, внесена по оценителните протоколи. Следва да се отбележи, че в това производство по обжалване на заповедта на областния управител, постановена на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ не се разглеждат спорове относно удостоверенията за предоставено право на ползване, оценките на ползвателските имоти, моментът на подаване на заявлението за преобразуване на правото на ползване в право на собственост. В тази смисъл наведените доводи за незаконосъобразност в касационната жалба са неотносими в настоящото производство, поради което не подлежат на разглеждане. По изложените съображения не са налице твърдяните в касационната жалба нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение