Решение № 15842 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9153/2018 г.

Решение № 15842 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9153/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Приходи" при община Д., чрез процесуален представител срещу решение № 411/30.05.2018 г. на Административен съд Х. по административно дело № 504/2017 г., в частта с която е отменен АУЗД касаещ ТБО. Претендират се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че при изграждане на правните си изводи, съдът е възприел погрешно фактическата обстановка относно ТБО касаеща процесните години. Оспорват се мотивите на съда относно приложението на чл. 67, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ при определяне на дължимата такса битови отпадъци. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което да бъде потвърден процесния АУЗД, както и да бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба, Тържищна компания "М." АД /в несъстоятелност/не ангажира становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срок, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна при следните изводи от фактическа и правна страна: Производството пред Административен съд Х. е образувано по жалба на Тържищна компания "М." АД срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № АУ000055/07.03.2017 г., издаден от главен експерт в отдел "Приходи" към О. Д., потвърден с Решение № ПР-10-468#3/18.04.2017 г. на Началник отдел "Приходи" при О. Д.. С АУЗД са установени вземания за главница в размер общо на 133 477. 40 лв. и лихвите за просрочия към тях в размер на 27 336. 19 лв., изчислени към 07.03.2017 г., от които за ДНИ – главница – 26 695.48 лв. и лихва – 5 467.24 лв., за ТБО – главница – 106 781. 92 лв. и лихва – 21 868. 95 лв. Решението в частта касаеща начисления данък недвижим имот като необжалвано е влязло в законна сила и не е предмет на настоящия спор. Страните не спорят, че ответникът е собственик на ПИ № 000814 с площ от 56,636 дка и находящите се в него сгради в село К., О. Д.. Данъчната оценка на имота, определена към 2005 г. е 235 319,90 лв. Имотът е деклариран от собственика Тържищна компания "М." АД с декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. №П-2639 от 30.06.2010 г. и коригираща от 21.10.2010 г. Съдът е събрал като доказателства по делото Заповед №РД-06-1709/21.11.2016 г. на Кмета на О. Д., с която на основание чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ са определени органите по приходи по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗНАП, приети са и декларации по чл. 19 от НОАМТЦУ; Заповеди, издадени на осн. чл. 62 и чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ; Решения на О. Д., взети на осн. чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ Спорът е относно приложимия способ за определяне на размера на таксата битови отпадъци за всеки от периодите, съответно 2013 г. - 2016 г. Правилно съдът е обсъдил подадените от Тържищна компания "М." АД декларации по чл. 19 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и услуги на територията на О. Д., касаещи съответно 2013 г. и 2014 г. Със същите, в сроковете по текста от наредбата, дружеството е декларирало ползване на един брой съд тип "Бобър" за притежаваната от тях административно-стопанска сграда в землището на село К.. Настоящият състав на първо отделение на Върховен административен съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма. По отношение на възражението на касатора за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт, съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Ал. 2 на чл. 67 ЗМДТ в редакцията й към релевантния период въвежда, че когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Съгласно чл. 19 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Д., /по-нататък Наредба № 10/, приета от Общински съвет – Д. на основание чл. 9 от ЗМДТ и съгласно § 4 от ПЗР на същата, в сила от 01.01.2010 г., когато таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, лицата подават декларация в община Д. до 30 ноември на предходната година, като в същата посочват вида и броя на съдовете за изхвърляне на битови отпадъци, които ще използват през годината, съобразно обявената от Общинския съвет честота на извозване на битовите отпадъци. Правилно съдът е ценил подадените от Тържищна компания "М." АД декларации по чл. 19 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и услуги на територията на община Д.. Със същите, в сроковете по текста от наредбата, дружеството е декларирало ползване на един брой съд тип "Бобър". Правилни са изводите на Административен съд Х., че ЗМДТ по никакъв начин не обвързва определянето размера на ТБО с наличието или липсата на задължения към общината у ползващите съответната услуга лица. Създавайки такова "условие" в текста на чл. 10, ал. 3 от Наредбата и обосновавайки с него отказ от приемане на подадена декларация /в частност такава по чл. 19 с подзаконовия акт се преуреждат по различен начин вече уредени от закон обществени отношения, а именно тези свързани с определяне размера на ТБО. Горното обосновава извод за неприлагане на текст от Наредбата, който противоречи на законовите разпоредби. Касационната инстанция не приема възражението на касатора, че в хода на производството са събрани "достатъчно убедителни писмени доказателства", от които е видно, че по отношение на процесния имот не може да се установи количеството на битовите отпадъци. С нарочно разпореждане от 26.09.2017 г. съдът е указал на страните тежестта на доказване. Въпреки това, ответникът не представя писмени доказателства, от които да се установи невъзможността да се установи количеството отпадъци при така подадените от дружеството декларации по чл. 19 от Наредбата за ползване на един контейнер тип "Бобър" за всяка от процесните години. Ответникът не ангажира и други доказателствени средства, чрез които да се установи някоя от хипотезите непозволяващи реалното отчитане на количеството, съответно изхвърляне на битови отпадъци извън определените за целта съдове или деклариране на брой съдове по-малко от необходимия брой за съответния имот. Тъй като в тежест на органа е да докаже предпоставките за прилагане на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ при подадени декларации от страна на ползвателя на услугите за отчитане на количеството отпадък по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, недоказване на същите обосновава извод за неправилно приложение на текста на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ при определяне на таксата, която ползвателят следва да заплати за предоставената му услуга. Водени от горното, правилно е решението на съда относно дължимите, размери на ТБО за годините 2013-2014, определени съгласно т. 4 и т. 4. 1 от решенията по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ равняващи се съотв. на 14 786, 84 лв. или общо за двете години 29 573, 68 лв. Не могат да бъдат споделени изводите на съда относно извършените преизчисления на такса битови отпадъци касаеща 2015-2016 г. За този период не се спори, че дружеството не е подавало декларации по чл. чл. 19 от Наредбата. В настоящият случай съдът е приел, че ТБО трябва да бъде изчислена върху по-ниската стойност между данъчната и отчетната стойност на имота като се е мотивирал с бъдещото изменение на ал. 2 на чл. 67 от ЗМДТ, влязло в сила на 01.01.2018 г. Неправилни са изводите на съда, че след като не е приложено бъдещото изменение, което е не действащо за този период, то органа по приходите е определил грешно размера на ТБО. Приложимата редакция на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ изрично регламентира възможността размерът на таксата да се определи върху основа, определена от Общинския съвет, в съответствие с което в чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата е прието размерът на ТБО за нежилищен имот, собственост на фирма, да се определя върху по-високата измежду отчетната стойност на активите по счетоводни данни към 31. 12. на предходната година и данъчната оценка, съгласно Приложение № 2. След като в хода на процеса дружеството не е представило доказателства за различна отчетна стойност на актива към 31.12.2015 г. от вече декларираната, то правилно дължимата такса е била изчислена на по- високата стойност. Поради което решението в тази му част следва да бъде отменено, задължението за ТБО за 2015 и 2016 г. е в размер на 53 390, 96 лв., а не посочените от съда 51 667, 40 лв. Предвид казаното по отношение на дължимите ТБО за 2013 г. и 2014 г. Обжалваният акт е следвало да бъде отменен от съда за установените като дължими суми за ТБО над 82 964, 64 лв. Като е постановил друго, Административен съд Х. е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Вместо него следва да се постанови друг, с който да се отмени по жалбата на Тържищна компания "М." АД, гр. Х. /в несъстоятелност срещу Акт за установяване на задължения по декларации № № АУ000055/07.03.2017 г., издаден от главен експерт в отдел "Приходи" към О. Д., потвърден с Решение № ПР-10-468#3/18.04.2017 г. на Началник отдел "Приходи" при О. Д. в частта, в която са установени задължения за такса битови отпадъци за сумата над 82 964, 67 лв. до определената с акта стойност на задълженията за такса битово отпадъци в размер на 106 781, 92 лв. Предвид изхода на спора, направеното искане на за присъждане на разноски придружено от списък на разноските по чл. 80 от ГПК и приложените доказателства за заплащането и предвид липса на оспорване за прекомерност, на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на първо отделение на Върховен административен съд