Решение № 2930 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8895/2014 г.

Решение № 2930 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8895/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Надежда Минкова Николова срещу решение № 76 от 12.05.2014 г. по адм. д. № 56/2014 г. на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед № РД-30-008/27.02.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. Кюстендил за прилагане на принудителна административна мярка "Спиране от движение за срок от шест месеца" на лек автомобил, нейна собственост. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя съдът неправилно е приел, че лицето издало заповедта притежава материална компетентност да издаде заповед за налагане на принудителна административна мярка по Закона за автомобилните превози и че са налице материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози за налагане на принудителна административна мярка "спиране от движение на МПС за срок от 6 месеца". Съдът не взел предвид, че заповедта не е мотивирана. Счита, че дори да се приеме, че е извършен обществен превоз на пътници със собствения й автомобил от трето лице, този автомобил не се ползва постоянно от това лице и не е необходимо да се преустановява нарушението и дори да е имало нарушение на нормите на Закона за автомобилните превози се касае за инцидентен случай, а не за системно нарушение. Заявява се, че представеният по делото акт за установяване на административно нарушение е нечетлив, че не е съставен констативен протокол за установяване на нарушението и че съдът неправилно е възприел свидетелските показания. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като съдът е приел, че директорът на РДАИ - Кюстендил е упълномощен със заповед № РД-01-608/05.12.2013 г. от Изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация" да издава заповеди по чл. 106 и чл. 106а ЗАП, но тази заповед не е приета като доказателство по делото. Предвид обстоятелството, че на задната корица на делото е приложено незаверено копие от заповед № РД-01-608/05.12.2013 г., ако не се приеме това становище, то касационната жалба е неоснователна, не са налице твърдените в нея касационни основания. Безспорно, е че е с лекия автомобил е извършван таксиметров превоз на пътници, което е видно от свидетелските показания на служителите на РДАИ и РУМВР, както и лицата, които са се возили в автомобила. Съдът правилно не е кредитирал като достоверни показанията на лицето, извършвало таксиметровия превоз и поисканите от процесуалния представител на жалбоподателя свидетели. По делото не е приложен документ, от който да е видно липсата на удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, но тъй като информационната система на ИА "Автомобилна администрация" е общодостъпна в Интернет, то и позоваването на нея в заповедта е достатъчно. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът дал вяра на показанията на лицата, които са превозвани с автомобила като достоверни и непредубедени. Посочил е, че обстоятелствата, за които свидетелстват, са описани по идентичен начин в писмените им обяснения, дадени непосредствено след случая и се потвърждават пред съда. Свидетелите видели да спира жълт автомобил при складовете, където чакали, попитали дали ще ги закара пътното управление, и за колко лева, водачът на автомобила се съгласил, като им казал, че ще струва 2 лв., при което влезли в автомобила и потеглили. Когато наближили мястото, където искали да отидат, без да са стигнали, водачът отворил вратата откъм свидетелката и рязко й казал, че трябва да слиза веднага и да не го разпитва, тя започнала да слиза, но водачът потеглил рязко при отворена врата, спрял след 5-6 метра, където двамата свидетели слезли, а той продължил с висока скорост към с. Ябълково. Преди това свидетелят оставил на водача двата лева, както се били спазарили, но "насила", защото той не ги искал вече, виждайки служителите на полицията. Приел е, че е установено извършване на обществен превоз на пътници с автомобила срещу заплащане, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗАвП, който е таксиметров по арг. от чл. 2 от Наредба № 34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници /Доп. - ДВ бр. 29 от 2004 г., изм., бр. 73 от 2011 г./. Извършването му с автомобил, който не е вписан в списъка към удостоверение за регистрация, е в нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвП и основание за прилагане на предвидената в закона принудителна административна мярка по отношение на същия автомобил, поради което като е издал заповедта, административният орган не е нарушил материалния закон и по отношение на нея не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Изложил е мотиви, че заповедта не противоречи на предвидената в закона цел, със спирането на автомобила от движение и определянето на место за домуване, различно от мястото, където живее собственикът, обективно ще бъдат реализирани предвидените в закона цели - да се преустанови извършването на административно нарушение от характера на това, което е основание за прилагането на тази мярка. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че лицето издало заповедта притежава материална компетентност да издаде заповед за налагане на принудителна административна мярка по Закона за автомобилните превози. Съгласно чл. 107, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /нов - ДВ, бр. 99 от 2003 г., изм. - ДВ бр. 92 от 2005 г./ принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. Както е установил съдът, със заповед № РД-01-608/05.12.2013 г. този орган в изпълнение на предвидената в закона възможност за делегиране на тези правомощия е предоставил такива и на директорите на регионалните дирекции "Автомобилна администрация" /т. 4 от заповедта/. В жалбата не се сочи като касационно основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което не следва да вземе предвид, че заповедта не е прието с изрично определение на съда, а е приобщена към данните по делото. Съдът е събрал всички доказателства, чието събиране е обективно възможно и след анализа им е направил правилния извод, че са били налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози. Безспорно е установено, че е с лекия автомобил е извършван таксиметров превоз на пътници, видно от свидетелските показания на служителите на РДАИ и РУМВР, както и лицата, които са се возили в автомобила. Съдът правилно не е кредитирал като достоверни показанията на лицето, извършвало таксиметровия превоз и поисканите от процесуалния представител на жалбоподателя свидетели. Заповедта е мотивирана, в нея са изложени фактическите и правни основания за издаване на акта. На практика жалбоподателката не оспорва, че е извършен обществен превоз на пътници със собствения й автомобил от трето лице, но счита, че това е инцидентен случай. Установеният случая е основание за налагане на принудителната административна мярка, тъй като по този начин се предотвратява извършване на други нарушения. Установено е, че с автомобила е извършено административно нарушение, което е основание за налагане на принудителна административна мярка по 106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози. Неотносими са доводите, че актът за установяване на административно нарушение е нечетлив, а и по делото е изискан четлив препис от акта за установяване на административно нарушение. Това че не е съставен констативен протокол, не е основание за отмяна на заповедта, тъй като в мотивите на заповедта са посочени фактическите основания за издаването й. По преписката е налице докладна записка на инспектора извършил проверката до началника на РУП Кюстендил, в която са описани посочените обстоятелства и към нея са приложени обясненията на лицата, разпитани като свидетели в съдебното производство. В мотивите на административния акт се съдържат данните по преписката. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение