Решение № 4945 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9417/2011 г.

Решение № 4945 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9417/2011 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ, отм., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г.). Образувано е по жалбата на Танчо Димитров Драгиев от гр. София против решение № 2518 от 26.05.2011 г., постановено по административно дело № 8806/2009 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № 16680/20.10.2009 г. на началника на 07 районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която му е отказано разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора или делото да се върне за разглеждане от друг състав на Административен съд София-град. Ответникът - началникът на 07 РУ на СДВР не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решаващият съд е установил правилно фактическата обстановка по спора и подробно е описал констатациите си съобразно приетите доказателства. На касатора Танчо Димитров Драгиев е издадено разрешение обр. 3, сер. С, № 0318174 от 7.11.2006 г. за носене на пистолет "Берета", кал. 9, № 046476 МС/027039 MZ, годно до 7.11.2009 г. Танчо Димитров Драгиев е сезирал административният орган с искане от 19.06.2009 г. за издаване на разрешение за продължаване на срока на разрешение за носене и съхранение на късо нарезно огнестрелно оръжие. В мотивите е заявено, че оръжието му е необходимо за самоотбрана и охрана на лични и семейни материални ценности. С писмо от 8.10.2009 г. на осн. чл. 34 от АПК касаторът е уведомен, че има възможност да представи допълнително становище относно необходимостта от носене на огнестрелно оръжие, като Танчо Димитров Драгиев с молба от 12.10.2009 г. е мотивирал допълнително искането с обстоятелството, че притежава две строителни фирми и често му се налага да прехвърля ценни материали и пари от офис в офис, вкл. да съхранява тези ценности нощно време в дома си. В допълнителните мотиви касаторът е посочил изрично, че първоначално процесното оръжие е било регистрирано на негова фирма, а въз основа на създадените условия е решил да го прехвърли на себе си. Началникът на 07 РУ на СДВР е отказал издаването на продължаване на срока на разрешение за носене и съхранение на късо нарезно огнестрелно оръжие с мотиви за недоказана необходимост. Към датата на издаване на заповед рег. № 16680/20.10.2009 г. на началника на 07 РУ на СДВР контролът върху дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите и условията и редът за издаване на разрешения за упражняването им е уреден със ЗКВВООБ (отм.) и Правилника за неговото приложение. ЗКВВООБ е отменен с разпоредбата на § 5 от влезлия в сила на 17.09.2010 г. Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). С оглед високата степен на риск от обществена опасност при извършване на този вид дейности, свързани с придобиване и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси, както нормативната регламентация по ЗОБВВПИ, така и по отменения ЗКВВООБ, е императивна и стриктното й съблюдаване е условие за законосъобразност на постановяваните административни актове по приложението на въведения разрешителен режим. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ (отм.) регламентира, че разрешения за придобиване, носене, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия, взривни вещества и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат, в случаите на недоказана или отпаднала необходимост. Обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие е въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение и в текста на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ, към който препращат разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от същия подзаконов нормативен акт. Следователно основна предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по закона е наличието на необходимост от ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. Оттук произтича и законовото изискване към лицето, подало искането за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението, както при първоначално подаване на заявление, така и в случаите, когато иска подновяване на вече издадено разрешение. В оспорения административен акт органът е изложил съображенията, поради които отказва издаване на разрешение - отсъстват данни в административната преписка, които да обосноват необходимост за Танчо Димитров Драгиев от ползването на огнестрелното оръжие. Нуждата от самоотбрана и охрана на лични и семейни материални ценности не е установена, а обстоятелството, че касаторът притежава огнестрелно оръжие от 2006 г., както и че към момента е строителен предприемач и заявява, че по принцип съхранява оръжието съобразно законовите предписания, не оборват изводите на административния орган за липсата на причина, обуславяща издаването на облагоприятстващ акт за Танчо Димитров Драгиев. При това положение изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт поради наличие на предпоставката по чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ (отм.) са правно обосновани. Като е приел, че правомощието на органа да откаже издаване на исканото разрешително е упражнено съобразно закона, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон, а твърденията в касационната жалба, че Административен съд София-град не е обсъдил всички писмени и гласни доказателства, са неоснователни. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че съдебното решение е незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че Танчо Димитров Драгиев желаел да се поднови вече издадено разрешително за съхранение, носене и употреба на оръжие, поради което не е взета предвид вече доказана и съществуваща необходимост от носене и употреба на огнестрелно оръжие. При условие, че е сезиран с искане за продължаване срока на издадено разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, административният орган има правомощието да издаде ново разрешение или да постанови отказ, като съобрази предвидените в закона условия за това. В ЗКВВООБ (отм.) и ППЗКВВООБ не се съдържа отделна правна регламентация, свързана с изискванията, на които следва да отговаря лице, което желае продължаване на срок на вече издадено разрешение по смисъла на чл. 5, т. 1 от ППЗКВВООБ, и което е подало заявление за подновяване по смисъла на чл. 5, ал. 6 от ППЗКВВООБ. При тази хипотеза, по отношение на лицето подало заявление са валидни процедурата и изискванията, предвидени от законодателя и приложими при първоначално издаване на разрешение. Ето защо при подаването на процесното заявление, касаторът е следвало за установи, че към този момент отговаря на всички изисквания предвидени от специалния закон за издаване разрешение за съхраняване и носене на огнестрелно оръжие. Не е допуснато нарушение на материалния закон от първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗКВВООБ (отм.) с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. Следователно законодателят е установил разлика между носенето на оръжие за самоотбрана и с цел охрана като трудова дейност. Във втората хипотеза разрешението не се издава поради наличие на опасност с източник битието на заявителя, а за нуждите на изпълняваното от него занятие. При така установеното в закона различие между съхранението и носенето на оръжие за служебни и граждански цели, след като в административното производство Танчо Димитров Драгиев не е обосновал необходимостта от носене на оръжие за граждански цели, всички доводи, съсредоточени около дейността му като собственик на строителни фирми и произтичащите от нея служебни задължения, правилно са приети от първоинстанционния съд като неоснователни. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдяните в нея основания за касиране на съдебния акт, който е правилен по своя правен резултат. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на административния акт, ангажираният доказателствен материал е анализиран задълбочено в мотивите на решението, а обстоятелството, че правните доводи на касатора не са споделени от съда, не обосновава извод за наличие на поддържаното нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това оспореното решение на Административен съд София-град следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,