Решение № 12146 от 7.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6447/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Чери стил - 98 ЕООД срещу решение 119/18.05.2023 г., постановено по адм. д. 90/2023 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-96-0131737/27.02.2023 г. на началника на отдел Оперативни дейности Пловдив в дирекция Оперативни дейности в ЦУ на Националната агенция за приходите, с която на Чери стил - 98 ЕООД, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект бистро, находящ се в гр. Девин, ул. Освобождение 58 стопанисван от Чери стил - 98 ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна началникът на отдел Оперативни дейности Пловдив в главна дирекция Фискален контрол изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Със заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-96-0131737/27.02.2023 г. на началника на отдел Оперативни дейности Пловдив в дирекция Оперативни дейности в ЦУ на Националната агенция за приходите, на Чери стил - 98 ЕООД, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект бистро, находящ се в гр. Девин, ул. Освобождение 58, стопанисван от Чери стил - 98 ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Съобразно фактическите обстоятелства, изложени в заповедта, на 22.02.2023 г. в 14:45 ч. е била извършена проверка на търговски обект, находящ се в гр. Девин, ул. Освобождение 58, стопанисван от Чери стил - 98 ЕООД, при която е установено, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране, отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не използва фискално устройство от одобрен тип, което да отговаря на функционалните изисквания съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от наредбата. При издаден фискален бон от монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство е установено, че не съдържа двумерен баркод. Прието е, че търговското дружество осъществява търговска дейност с фискално устройство, което не отговаря на изискванията за одобрен тип и не е одобрено от Българския институт по метрология. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е законосъобразна. Съдът е приел, че са изложени и мотиви относно срока на наложената принудителна административна мярка. Решението е неправилно. При съобразяване на обстоятелството, че е установено използването на фискално устройство, което не отговаря на изискванията за одобрен тип, следва извода за наличие на предпоставките за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството на липсата на мотиви в административния акт относно срока на наложената принудителна административна мярка. Съобразно чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се налага на лице, което използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на административния акт поради наличието на мотивираност на същия относно продължителността на срока на наложената принудителна административна мярка. Преценката, която притежава административният орган е тази по отношение на срока на принудителната административна мярка, която преценка не е била направена правилно от този орган с оглед на вида на извършеното нарушение. Изложените мотиви са свързани с необходимостта от налагане на мярката, но не и с нейния срок. Продължителният период на извършване на търговска дейност не може да обоснове налагането на принудителна административна мярка с посочения срок от 14 дни, не се обосновава по какъв начин тов обстоятелство следва да се съобрази при определянето на срока на принудителната административна мярка. Продължителността на срока на наложената принудителна административна мярка също така не може да се обоснове с обстоятелството, че търговецът е запознат с изискванията за осъществяване на дейността, както и с обема на извършваната дейност, с продължителността на работното време, с големия брой предлагани стоки в търговския обект, при липсата на събрани доказателства за предишни нарушения, при липсата на събрани доказателства за продължителността на осъществяване на нарушението, дневните обороти на обекта. При условие, че административният орган приема, че посоченото нарушение засяга фиска, т това засягане е предпоставка именно за въведената възможност за налагане на принудителната административна мярка, но не може да бъде обстоятелство, обосноваващо продължителността на срока на наложената принудителна административна мярка. Административният орган не е въвел и твърдение за наличието на неотчетени приходи изрично в заповедта за налагане на принудителна административна мярка е посочено обстоятелството, че за продажбата е бил издаден фискален касов бон. От изложеното следва, че за да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на принудителната административна мярка следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени от него във връзка с извършеното нарушение. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект. Затова и от целите на принудителната административна мярка по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията за предотвратяване на административни нарушения. По този начин запечатването на обекта за срок от 14 дни не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване а административни нарушения и последиците от тях. Съгласно посочения текст за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и преустановяване на вредните последици от тях, могат да се прилагат принудителни административни мерки. Тази съдебна инстанция съобразява също така обстоятелството, че що се отнася до характера на обществените отношения, които са засегнати, изглежда легитимно, от една страна да се следи за възпирането на всяко едно нарушение, което се постига чрез налагането на имуществени санкции, а от друга страна да се репресират сериозни нарушения, които са особено тежки и които обосновават и налагането на принудителните административни мерки по чл. 186 от ЗДДС, а именно запечатване на търговския обект за срок до 30 дни. При съобразяване на обстоятелствата, изложени по-горе в мотивите на това съдебно решение следва извода за нарушение на принципа на пропорционалност/съразмерност, установен в чл. 6 от АПК при налагане на принудителната административна мярка. Този принцип на пропорционалност изисква, налагането на съответната санкция да не превишава границите на това, което е уместно е необходимо за постигане на легитимните цели, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. В тази връзка и съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а съгласно ал. 3, когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Следва да се съобрази и принципа за пропорционалност, съдържащ се в Европейския кодекс за добри практики на администрацията, съгласно чл. 6 от който административният орган, когато взема решения, съобразява преди всичко това, че предприетите мерки са съизмерими с търсената цел, и по-специално избягва ограничаване на правата на гражданите или налагане на задължения, когато тези ограничения или задължения не са в разумна връзка с целта на осъществяваното действие, както и обстоятелството, че дори неподходящият характер на една административна мярка може да засегне нейната законосъобразност. В процесния случай с оглед на установените обстоятелства, на липсата на изложени от административния орган обстоятелства за извършени други нарушения от търговското дружество, следва извода, че наложената принудителна административна мярка е непропорционална на извършеното нарушение. Макар да е вярно, че по принцип подобна принудителна административна мярка да е подходяща и ефективна за постигането на посочените в закона цели, то запечатването на търговския обект за срок от 14 дни, надхвърля необходимото за постигането на тези цели.При съобразяване на тези обстоятелства, решението на първоинстанционния съд следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени административния акт. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение