Решение № 759 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1175/2019 г.

Решение № 759 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1175/2019 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба и по частна жалба. Касационната жалба е предявена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, гр. София, чрез упълномощен адв. Х. Ненков, подадена против решение № 6264 от 30.10.2018 г., постановено от Административен съд – София – град, Трето отделение, 7 състав, по адм. д. № 4220/2018 г. С жалбата, в съдебно заседание и с писмени бележки се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Според касационния жалбоподател при повторното разглеждане на делото са изпълнени указанията на касационния съд и са редовно приети писмените доказателства, повечето от които са официални свидетелстващи документи. Касаторът оспорва изводите на първоинстанцонния съд и счита, че те не съответстват на събрания доказателствен материал, включително и на приетата експертиза, с която не са оборени констатациите в процесния адм. акт. Счита за погрешно заключението на съда, че между бенефициентите по съседните проекти/сгради няма никаква свързаност по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на Наредба № 30 от 2008 г. Възразява срещу тълкуването в обжалвания съдебен акт на Решението на Съда на Европейския съюз от 12.09.2013 г. по дело С-434/2012 г. и развива тезата, че в случая са налице нормативните изисквания за наличие на изкуствено създадени условия и функционална несамостоятелност на проекта, предвид приетите доказателства, от които е видно, че между бенефициента и други бенефициенти в съседство са налице родствени, географски и икономически свързаности. Претендира отмяна на оспореното решение и съдът да постанови друго решение по същество, с което да остави без уважение жалбата на "СОФИЯ СОЛАР КЪМПАНИ" ЕООД. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски във всички инстанции с представен списък за тях. Ответникът по касационната жалба - "СОФИЯ СОЛАР КЪМПАНИ" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, с управител Г. Попов, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. К. Босолов, който в съдебно заседание пледира за оставяне в сила обжалваното решение по адм. дело № 4220/2018 г., като правилно, тъй като е съобразено с материалния закон, дадените указания в предходното разглеждане на делото пред ВАС и е постановено при спазване на процесуалните правила. В писмена защита са изложени подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба. Частната жалба е подадена от "СОФИЯ СОЛАР КЪМПАНИ" ЕООД, чрез упълномощен адв. К. Босолов, против определение от 05.12.2018 г., постановено от Административен съд – София – град, Трето отделение, 7 състав, по адм. д. № 4220/2018 г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на решение № 6264 от 30.10.2018 г. по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател счита за неоснователно възражението на представителя на ДФЗ за прекомерност на размера на поисканото и доказано адвокатско възнаграждение при разглеждане на делото, който е под нормативно определения минимален размер за адв. представителство в три съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, защото неправилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие на цитираните в нея материалноправни норми и в противоречие с целта на закона, като направените в тази връзка от съда правни изводи са необосновани и в противоречие с доказателствата по делото. Според участващия по делото прокурор в заповедта е налице позоваване на проверката на място от 14.12.2015 г., резултатът от която е обективиран в докладна записка от 15.12.2015 г. /л. 1359 и изложените в нея фактически обстоятелства имат допълващ към мотивите характер, като и в самия административен акт е направен анализ на шестте сгради и са изложени обстоятелствата, които налагат извод за строителството им като един комплекс, предназначен да заобиколи ограниченията по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г. за максимално допустим размер на безвъзмездната помощ, както и ограничението за максимално допустимия по чл. 19 от същата наредба брой помещения за настаняване на туристи. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 6264 от 30.10.2018 г. е отменена заповед № 03-РД/3952 от 28.12.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ – Разплащателна агенция, с която е отказано изплащане на финансовата помощ по Договор № 02/311/00586 от 30.10.2014 г. и по подадената заявка за окончателно плащане № 02/311/00586/3/01 от 12.10.2015 г., като на основание т. 8. 1 от договора с ДФ "Земеделие" и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., ползвателят "СОФИЯ СОЛАР КЪМПАНИ" ЕООД дължи връщане на получените суми като аванс по договора в размер 166399. 16 лева; ДФЗ е осъден да заплати на "СОФИЯ СОЛАР КЪМПАНИ" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, сумата от общо 4 744 лв (четири хиляди седемстотин четиридесет и четири лева) лв. - разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - град е приел, че процесната заповед представлява валиден административен акт, тъй като е издадена от компетентен административен орган - изпълнителният директор на ДФЗ в кръга на регламентираните правомощия в чл. 39 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. и във вр. с чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, които са вписани като правни основания за издаването й. Констатирано е, че в текста на атакувания адм. акт е отразено, че в резултат на извършена проверка на място на 14.12.2015 г., съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 от Наредба № 30 е установено, че "в непосредствена близост до инвестицията на "СОФИЯ СОЛАР КЪМПАНИ" ЕООД има реализирани още пет идентични проекта, които реално ползват обща канализация и инфраструктура за достъп"; че "обектът не е присъединен към ВиК мрежата и не е електрифициран", както и че къщата за гости "не функционира и не се ползва по предназначение съобразно одобрения проект". Съдът се е позовал на заключение на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, според която няма изградена обща канализация между обектите, като е посочено по отношение на канализацията следното: тъй като липсва канализационна мрежа в с. Велика, отпадните води от всяка сграда в кв. 25 се отвеждат в самостоятелни изгребни ями и след изграждане на канална мрежа в с. Велика, по обслужващите пътища за района по проект е предвиден нов водопровод, който да захрани новообразуваните парцели, вкл. и УПИ – VII- 2615. От вещото лице е установено, че към момента на изготвяне на експертизата за процесната къща, и за останалите пет къщи са изградени резервоари, които не са узаконени и са временно решение, както и е изградена изгребна яма с пречиствателна станция, която се намира в рамките на имота. Първоинстанционинят съд е счел, че е установено от приложената по делото документация -договор № 02/311/00586 от 30.10.2014 г. и анекса към него, количествено-стойностни сметки и заявление за плащане, че няма видове СМР, които да се отнасят до изграждането на канализационен клон, към който ще се осъществи сградното канализационно отклонение на процесния обект. Оттук е изведено заключение, че е оборено твърдението на изпълнителния директор на ДФЗ – РА, че в непосредствена близост до инвестицията има още пет идентични проекта, които реално ползват обща канализация, както е отразено в мотивите на оспорената заповед № 03-РД/3952 от 28.12.2015 г. Първостепенният съд е преценил, че е опровергано и твърдението, че има изграден общ път, който е финансиран със средства от Програмата за развитие на селските райони, съобразно даденото определение на "Функционална несамостоятелност" в § 1, т. 32 от ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008 г., понеже от заключението на вещото лице е видно, че съгласно одобрения ПУП на с. Велика, за обслужване на сградите в новопроектираните УПИ-та в кв. 25, отреден за "Вилна зона", регулационно се предвижда един път за достъп и един вътрешен път, които са изградени, като и че няма промени в предвижданията за ПУП. Освен това първоинстанционният съд е приел, че не е установено твърдението на административния орган, че обектът не е електрифициран, доколкото от приетата СТЕ, било видно, че в къщата има ел. захранване, монтиран е трифазен двойнотарифен електромер за измерване на консумираната се енергия. При това положение решаващият състав на АССГ е формирал извод, че оспорващото дружество е изпълнило всички свои задължения по сключения договор. Констатирано е, че с оглед ползването на инвестицията по предназначение процесната къща за гости е електрифицирана с ток от алтернативен източник съгласно приетото по делото Удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта № 75/25.09.2015 г., издадено от главния архитект на Царево, както и от одобрената екзекутивна документация към проекта по част "Електро" от месец септември 2015 г., което се потвърждавало и при извършения оглед от експертите през м. 09 на 2016 г. Във връзка с твърдяното от първоинстанционния жалбоподател противоречие с материалния закон, съдът е констатирал, че процесният акт е издаден на основание чл. 46, ал. 1 и чл. 39, ал. 1, т. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. и в диспозитивната част на заповедта органът се позовава и на договорни основания за постановяване на процесния отказ - т. 4. 4 и т. 8. 1 от договора № 02/311/00573 от 06.11.2014 г., вр. чл. 39, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 30. В мотивите на обжалваното решение е цитирано решение № 12580/19.10.2017 г., постановено по адм. д. № 13855/2016 г. по описа на Върховен административен съд, съобразно което е счетено, че в случая от адм. орган се твърди, че има функционална несамостоятелност на инвестицията, както и че тя не се ползва по предназначение. Също така първостепенният съд е решил, че не е налице от обективна страна функционална несамостоятелност на отделните инвестиции, по смисъла на т. 32, § 1 от ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008 г., както и на Решение от 11 януари 2007 г. по дело C-279/05 и Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-434/2012 г., постановени по преюдициални запитвания, с които е дадено задължително тълкуване по приложението на цитираната норма. Развити са съображения, че не са установени факти, от които да се доказва икономическа, лична и/или правна връзка между шестимата бенефициенти, техните законни представители и/или съдружници и/или акционери. В обжалваното решение е прието, че в процесната заповед не са изложени обосновани мотиви и не са събрани доказателства, от които да е видно, че е осъществен и субективният елемент на функционалната несамостоятелност, която следва да е извършена с намерение за осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката, тоест да е установено от административния орган, при условията на главно и пълно доказване, че са извършени умишлени действия в противоречие с целите на процесната мярка, поради което позовавайки се на тези обстоятелства, за да постанови отказ за финансиране, административният орган следва да се обоснове подробно във фактическата част на мотивите в какво се състои функционалната несамостоятелност, и защо приема, че извършените действия са в противоречие с целите на мярката. Първоинстанционният съд е преценил, че в конкретната хипотеза не е осъществен нито обективният, нито субективният елемент на твърдяната от издателя на атакувания индивидуален административен акт функционална несамостоятелност. Освен това в мотивите на обжалваното съдебно решение е счетено, че в процесния казус не са установени изкуствено създадени условия по смисъла на т. 31 на § 1 от ДР на Наредба № 30 и при обосноваването на това основание изпълнителният директор на ДФЗ не се е съобразил с Решението на Съда на Европейския съюз от 12.09.2013 г. по дело С-434/2012 г. Първостепенният съд е приел, че адм. орган не е установил какви целенасочени действия са извършени и в нарушение на кои норми; от кои лица са сторени; в какво се изразява евентуалната връзка между участниците - икономическа, правна, лична; с каква цел са извършени евентуално тези действия и по какъв начин те противоречат на посочените в чл. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. цели. С тези аргументи решаващият състав на АССГ е решил, че процесният административен акт е издаден и в противоречие с целта на нормативния акт, регламентиращ процесната мярка 311, тъй като в "мотивите", се съдържали само предположения от административния орган за създаване на изкуствени условия за получаване на помощ в противоречие с целите на мярката и/или за наличие на функционална несамостоятелност. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Това е така, защото атакуваният индивидуален административен акт не е издаден в противоречие с посочените в него императивни материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, както необосновано е счел първоинстанционният съд. Касационният съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, защото като правно основание за процесния отказ са вписани допуснати от оспорващото дружество нарушения по чл. 39, ал. 1, т. 1 и 2 във вр. с чл. 33, ал. 3, чл. 7, ал. 2 от приложимата Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда, за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., като от съществено значение е обстоятелството, че правоотношенията във връзка със спорното подпомагане са се развили в предходния програмен период 2007-2013 г. В случая издателят на атакуваната заповед е посочил и нарушени клаузи от сключения между страните договор за подпомагане, които са надлежно цитирани по номер и като пълен текст и същите обосновават законното право на ДФЗ да откаже изплащане на цялата или част от финансовата помощ. Посочените в заповедта нарушения се обосновават с фактически обстоятелства за отказа, а именно: към момента на проверката на място, обектът не е електрифициран и водоснабден; активите, обект на инвестицията, не се използват по предназначение; липса на функционална самостоятелност, предвид наличието на още пет проекта, които са идентични с този на жалбоподателя и освен това реално ползват обща инфраструктура, включваща един път за достъп, общ вход, един и същ вътрешен път и канализация; част от монтираните електроуреди, заявени за подпомагане са втора употреба. В процесната заповедта е посочено позоваване на проверката, на място, осъществена на дата 14.12.2015 г., резултатът от която е отразен в Докладна записка от 15.12.2015 г., относно която касационният съдебен състав счита, че изложените в нея фактически обстоятелства имат допълващ характер към мотивите на процесния административен акт. Следва да се има предвид и факта, че и в самата заповед се съдържа анализ на шестте съседни сгради и са изложени множество обстоятелствата, които налагат извод за строителството им като един комплекс, предназначен да заобиколи ограниченията, предвидени в императивната норма на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г. досежно максимално допустимия размер на безвъзмездната помощ, както и ограничението за максимално допустимия по чл. 19 от Наредба № 30/2008 г. брой помещения за настаняване на туристи. Издателят на процесния адм. акт вярно е посочил, че описаните обстоятелства са били известни на инвеститорите още към момента на кандидатстването им за финансово подпомагане, като в конкретната хипотеза липсата на електрификация и водоснабдяване са наложили обосновано заключение, че къщите не функционират по предназначение и не се използват съгласно одобрения проект. Безспорно посочените фактически обстоятелства се основават на извършената проверка на място на 14.12.2015 г., която е осъществена от двама, назначени за целта експерти от ДФЗ - Дирекция "Технически инспекторат" и е изпълнена в присъствие на пълномощник на кандидата, за която той е бил редовно уведомен на дата 04.12.2015 г. в 14: 50 часа. Съставеният Контролен лист при извършване на проверката има характер на официален свидетелстващ документ, който не е оспорен при приемането му като писмено доказателство в съдебно заседание по предвидения за това ред - чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Визираният Контролен лист съдържа няколко приложения в зависимост от проверяваните обекти: в Приложение № 2 – проверка на място на сградите, помещенията и инфраструктурата е отразен резултат, че те не се ползват съобразно одобрения проект, доколкото къщата за гости няма електрозахранване и не е водоснабдена, вписана е и забележка, че част от уредите не са видимо нови. В Приложение № 9 – проверка на място на други активи е отразено, че поради липса на електрозахранване и водоснабдяване къщата за гости не се използва, поради което не се използват и активите, обект на инвестицията. На последната страница на Контролния лист за проверка на място е отговорено положително и на трите въпроса, свързани с наличието на други проекти по същата програма в близост до проверявания - изкуственото разделяне на процесите в различни проекти и ползването на обща инфраструктура с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката по ПРСР. Изрично е посочен правнорелевантния факт, че липсва функционална самостоятелност на инвестицията. В този смисъл са и резултатите, обобщени от експертите на фонда в листа "Проверка за съответствие с критерии и изисквания ОС 03, м. 311" в таблична форма, в т. 17 от който във връзка с индикаторите за констатирана функционална несамостоятелност е вписано в графа "Забележка" - реализирането на инвестицията е в общ комплекс с още пет проекта по същата мярка с обща пътна връзка и канализация. В т. 22 от листа относно обектите на инвестицията е отбелязано, че част от електроуредите са втора употреба, а в т. 28 от листа, касаеща въвеждането на обекта в експлоатация, е вписана забележка, че същият не е водоснабден и няма електрозахранване и изрично е записано, че по този повод е приложено обяснение на кандидата. Вписаното заключение е, че резултатът от проверката на място не е положителен и управителят на оспорващото дружество е представил три обяснителни записки. За настоящия съдебен състав е безспорно, че резултатите от проверката на място са материализирани и в Докладна записка от 28.12.2015 г. от зам. изпълнителния директор до изпълнителния директор на ДФЗ, също представляваща официален документ, в която са възпроизведени изводите на експертите за липса на функционална самостоятелност, поради факта, че е налице формално разделяне, целящо максимално увеличаване дела на финансиране от страна на фонда като Разплащателна агенция, както и наличие на електроуреди, които не са нови. С оглед на това е посочена функционалната несамостоятелност на обекта по смисъла на § 1, т. 32 ДР на приложимата Наредба № 30, като изкуствено разделяне на производствените и технологичните процеси в различни проекти или установяване ползване на обща инфраструктура, финансирана от ПРСР с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката. Настоящият съдебен състав намира, че в случая първоинстанционният жалбоподател не е оборил нито една от посочените констатации, които не се опровергават и от приетата по делото СТЕ, а част от тях се потвърждават изцяло – наличие на уреди втора употреба, реализирани идентични проекти на къщи за гости около къщата, предмет на експертизата, липса на узаконени водопровод и воден резервоар, извършване на водоснабдяването по начин, извън одобрения проект и липса на канализация. Останалите констатации на вещите лица, направени след извършен оглед са неотносими към процесния спор, тъй като осъществената проверка на място е от м. декември 2015 г., поради което огледът, извършен през следващата година - м. септември 2016 г. не би могъл да опровергае установените факти и обстоятелства към 2015 г. Касационният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд погрешно се е позовал на съдебно решение № 12580/19.10.2017 г. по адм. д. № 13855/2016 г. по описа на Върховен административен съд, което обаче е постановено по друг правен спор, по който оспорващо е различно дружество - "КДК Пропърти" ЕООД със седалище в гр. Ботевград. В процесния случай задължителните указания за новото разглеждане на спора от първоинстанционния съд са дадени с решение № 4639 от 11.04.2018 г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 3709/2017 г., с което е върнато за ново разглеждане делото, по което жалбоподател е "СОФИЯ СОЛАР КЪМПАНИ" ЕООД, със седалище в гр. София. Освен това следва да се има предвид обстоятелството, че за да е материалнозаконосъобразна процесната заповед е достатъчно да е установено едно от посочените от издателя на акта правни основания и в случая е констатирано, че установените в хода на процеса факти се включват в дефиницията за изкуствено създадени условия, необходими за получаване на претендираната помощ, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката, като отделно от това са установени и нарушения на т. 4. 12, т. 4. 13 и т. 4. 17 от сключения и действащ между страните договор. По отношение на възражението, развито в касационната жалба срещу извода на съда, че няма никаква свързаност между шестте обекта по смисъла на § 1, т. 12 от Наредба № 30/2008 г., настоящият съдебен състав счита, че е основателно. Касационният състав намира, че така изведеното от съда заключение противоречи на събраните по делото доказателства, които са подробно описани във фактическата част от съдебното решение. В случая разделянето на един имот на щест отделни имота, продадени на шест различни купувача по едно и също време; реализирането на шест идентични проекта на обща стойност, многократно надхвърляща размера на максималната финансова помощ по мярка 311; координираните действия на лицата; използването на едни и същи проектанти, финансови институции, поръчители и други, водят до категоричния извод за наличието на целенасочени действия на група от юридически и физически лица с цел получаване на предимство в противоречие с целите на мярката, водещи до изкуствено създадени условия и функционална несамостоятелност. В процесната хипотеза максималният размер на помощта, която се предоставя по мярка 311 е в размер на 200000 евро, който би получил всеки бенефициер, е многократно надвишен. Съгласно Решението на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/2012 г. за да се установи наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер от една страна е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба изисквания, преследваната цел с тази уредба не е постигната. От друга страна е необходимо установяването на субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство, като изкуствено се създават условия, изискуеми за неговото получаване и точно в този смисъл следва да се тълкуват и прилагат понятията "изкуствено създаване" на условията, необходими за получаване на претендираната помощ и "облага в противоречие с целите" по смисъла на чл. 4, параграф 8 от приложимия в случая Регламент № 65/2011, в който е регламентирано, че намерението да се заобиколи предвиденото в националното законодателство ограничение за максималния размер на финансирането от ЕЗФРСР само по себе си не позволява да се изключи, че представеният от кандидата проект ще допринесе за постигане на целите на подпомагането. Необходимо е желанието за заобикаляне на ограничението във връзка с размера на допустимите проекти и с размера на помощта за един бенефициер да води до невъзможност за постигане на целите за подпомагане. СПри това положение настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай е установена безспорно не само целта за заобикаляне на нормативните ограничения, но и целта на проекта не би могла да бъде постигната. Това е така, защото представените при първоинстанционното разглеждане на делото счетоводни документи и трудови договори са създадени за целите на съдебния процес и за да бъдат покрити формалните изисквания, но реално минималното възнаграждение на един камериер, който обслужва шест къщи за гости не създава действителни възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони. Основателно е и оплакването на касационния жалбоподател, че в мотивите на оспорения съдебен акт не са коментирани нарушенията на сключения между страните договор от 30.04.2014 г. Първоинстанционният съд е игнорирал факта, че по силата на т. 8. 1 от договора, в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения или когато същият изкуствено е създал условия за изпълнение на условията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатените суми със законна лихва върху тях и/или да прекрати всички свои договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията на чл. 46 и чл. 47 от Наредба № 30/11.08.2008 г. В хода на първоинстанционното и на касационното производство е установено, че в нарушение на т. 4. 13 и т. 4. 16 оспорващото дружество не е съобщило писмено на ДФЗ, че първоначално одобреният проект няма да се осъществи във вида му при подписване на договора. Както е видно от приетата СТЕ процесната сграда е със резервоар, който не е отразен в проекта, поради това, че в него е предвидена централна ВиК. В случая резервоари са изградени и в останалите пет обекта, те не са узаконени и представляват временно решение. В имота на "СОФИЯ СОЛАР КЪМПАНИ" ЕООД е изградена изгребна яма за отвеждане на битови отпадни води, както и сградата е електрифицирана с ток от алтернативен източник - генератор. Тези временни решения във връзка с електроснабдяването и водоснабдяването на имота се отклоняват съществено от представения за одобрение на ДФЗ инвестиционен проект и Фонда не е уведомяван за наличието на съществени промени в одобрения проект. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че в конкретната хипотеза оспорващото дружество, което е ответник по касационната жалба, е изпълнило строително- монтажни работи с технически параметри, които са различни от одобрените от ДФЗ, без да го уведоми своевременно за тях, като по този начин е нарушил едновременно т. 4, т. 12, т. 4. 13 и т. 4. 16 от договора, което съгласно т. 4. 4. от него дава правото на Фонда за откаже плащане на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или част от изплатената помощ. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е произнесъл неправилно решение, постановено в противоречие с приложимите материалноправни норми, което следва да бъде отменено и вместо него спорът следва да се реши по същество с отхвърляне на първоинстанционната жалба като неоснователна. По отношение на предявената частна жалба от "СОФИЯ СОЛАР КЪМПАНИ" ЕООД, настоящият съдебен състав счита, че предвид акцесорния характер на спора относно размера на разноските, тя не следва да се уважава. Тъй като жалбата на оспорващото дружество против процесната заповед е неоснователна, в полза на "СОФИЯ СОЛАР КЪМПАНИ" ЕООД изобщо не следва да се присъждат разноски, което обстоятелство изисква отмяна и на определение от 05.12.2018 г., постановено от Административен съд – София – град, Трето отделение, 7 състав, по адм. д. № 4220/2018 г. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК ответникът по касационната жалба следва да заплати на касатора направените от него разноски във всички съдебни инстанции, съобразно представения за тях списък, включващ договорени и внесени адвокатски възнаграждения, възлизащи на 5160 лв. в производството пред АССГ, съобразно фактура от 21.04.2017 г. и още 5160 лв. в производството пред ВАС, съобразно фактура от 08.03.2018 г., приложена на л. 68 от адм. д. № 3709/2017 г. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,