Решение № 5446 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1059/2020 г.

Решение № 5446 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1059/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Екоимоти" ЕООД – гр. София чрез процесуалния си представител адв. Г. Тодорова срещу решение № 7457/29.11.2019 г., постановено по адм. дело № 3269/2019 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22002316008800-091-001/17.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 234/14.02.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП за установен резултат по ЗДДС – ДДС в размер на 9 505, ЗЗ лв. за данъчен период на месец октомври 2015 г. по фактура от 27.10.2015 г., издадена от "KFZ-KURT" GmbH. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В голямата си част касационната жалба представлява описание на фактите и обстоятелствата относно правния спор и процесуалните действия и доказателствата събрани от съда. Изразява се несъгласие с приетото от първоинстанционният съд, че автомобилът е лек и след като не са налице обстоятелствата, посочени в чл. 70, ал. 2 ЗДДС, то не е налице право на данъчен кредит. Съгласно § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС за "лек автомобил" касационният жалбоподател твърди, че тази норма е приложима за категорията на леките автомобили, като във второто изречение се дават двете изключения – т. е. кои от леките автомобили не се считат за такива, независимо, че отговарят на презумпцията в първото изречение. В тази връзка касаторът се позовава на заключението на съдебно-техническата експертиза, че автомобилът отговаря на товарен автомобил с 1+1 места и отделен товарен отсек и съответно за него не следва да се прилагат правилата за леките автомобили. Цитира и съдебна практика на СЕС относно основният принцип на неутралност на ДДС, налагащ приспадането му по получените доставки да се предостави, ако са изпълнени изискванията по същество, дори и данъчнозадължените лица да са пропуснали някои формални изисквания – решение по съединени дела С-95/07 и С-96/07; С-385/12 и С-111/14. С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна и на ревизионния акт, както и се претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, вкл. и адвокатски хонорар. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Г. Тодорова. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Бакърджиева, я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно на обжалваното решение. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 805 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С решение № 5608/05.10.2018 г. по адм. дело № 2761/2018 г. на Административен съд, София-град е отхвърлил жалбата на "Екоимоти" ЕООД срещу цитирания по-горе ревизионен акт за определени задължения за ДДС в общ размер на 40 091, 01 лв., вследствие на отказано право на данъчен кредит и съответните лихви, както и за корпоративен данък за 2011 г. и 2013 г. – главници и лихви. С решение № 4200/20.03.2019 г., постановено по адм. дело № 13803/2018 г. тричленен състав на ВАС, Първо отделение е отменил решението на първостепенния съд за определен ДДС за внасяне и лихви за забава за данъчен период на месец октомври 2015 г., вследствие на непризнато право на данъчен кредит и е върнато делото в тази му част за ново разглеждане от Административен съд, София-град от друг съдебен състав при изпълнение указанията, дадени от първата касационна инстанция. Постановеното отново решение в тази част от първоинстанционния съд е предмет на разглеждане от настоящата втора касационна инстанция. В останалата част, в която решението е отменено, респ. е отменен и ревизионния акт за определени задължения за ДДС в размер на 16 394 лв. и лихви – 7 857, 06 лв. и за установените допълнителни задължения за корпоративен данък - частично за 2011 г. и за 2012 г. за извършеното намаляване на декларираната данъчна загуба – от 38 155, 98 лв. на 24 975, 98 лв. и е постановено друго решение с което е отменен ревизионния акт в тези част, решението е влязло в тази част в законна сила и не е предмет на разглеждане от настоящия съд. При новото разглеждане на делото в отменената и върната за ново разглеждане част, първоинстанционният съд в новия си съдебен състав е приел, че жалбата в частта за непризнато право на данъчен кредит за осъществен ВОП на лек автомобил "Киа Соул EV" е неоснователна, тъй като процесният автомобил е лек автомобил и е налице ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС за ползване на правото на данъчен кредит. След подробно описание на автомобила от заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът е приел, че той е закупен и внесен в България от Германия, като се е позовал на последната му регистрация на територията на България на 30.11.2016 г. като такъв от категорията "М1" – лек автомобил. Въпреки, че според изявлението на вещото лице автомобилът е регистриран като лек, но с допълнително направеното оборудване, може да се регистрира като такъв от групата N1 за малки товари, тези констатации на експертизата не са възприети от първата съдебна инстанция. Съдът е приел пак от заключението на вещото лице, че данни за хомологация и прекатегоризация на автомобила няма и такива не са отразени в свидетелството за неговата регистрация. Според съда правилно приходните органи са отказали правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС във връзка с § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, тъй като към настъпването на данъчното събитие – издаването на фактурата и прехвърлянето на автомобила – 27.10.2015 г. има характеристиките на лек автомобил по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Наред с тези мотиви съдът е приел, че не са установени данни от счетоводството на дружеството-жалбоподател, установяващи използването на автомобила, свързани с отчитането на разходи за неговата експлоатация за дейността на дружеството, което през ревизирания период е свързана с отдаването под наем на недвижими имоти. Обжалваното решение е правилно постановено. Няма спор между страните по делото, че процесният автомобил е придобит от "Екоимоти" ЕООД като вътреобщностно придобиване (ВОП) по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗДДС от Германия. Спорът се свежда до това има ли право на данъчен кредит придобиващият след като автомобилът е регистриран като лек – М1? В свидетелството за регистрация на автомобила изрично е посочено, че той е лек автомобил. Правилно първостепенният съд се е позовал на дефиницията в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, според която лек автомобил е този, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. В същата разпоредба е налице и изключение, според което не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. Правилно първоинстанционинят съд се е позовал на изявление на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, че преустройството на автомобила, водещо до неговата прекатегоризация не е установена със съответния официален документ. Експертът е посочил в заключението си, че е поставена дървена преграда в автомобила, което може да се приеме, че може да се ползва като товарен, но това е предположение на вещото лице, което не може да се кредитира предвид липсата на доказателство, че е налице писмен документ, установяващ, че автомобилът вече не е лек, а товарен. Свидетелството за регистрация представлява официален удостоверителен документ и в намиращото се в делото свидетелство на процесния автомобил е удостоверено, че е лек, а не товарен, поради което е налице пречката, визирана в чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС за признаване правото на получателя на стоката да се признае правото на данъчен кредит. Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата, според който категория N са моторни превозни средства, проектирани и конструирани основно за превоз на товари, а процесния автомобил съобразно доказателствата по делото е лек автомобил, категория М. Доказателства за изпълнение изискванията на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 60 от 24.04.2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на чл. 14 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 (относимата редакция за 2011 г. и 2012 г.) от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. При така установеното законосъобразни са изводите на съда в подкрепа на констатациите в ревизионния акт, че не е доказано от жалбоподателя изключението, предвидено в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, поради което обосновани са изводите в първоинстанционното решение за отказ от право на данъчен кредит съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Наред с това следва да се приемат и доводите на съда в подкрепа на констатациите на приходните органи, че в счетоводството на дружеството няма никакви данни за използване на автомобила за икономическите му цели, вкл. за отдаването му под наем, поради което не са налице и изключенията по чл. 70, ал. 2 ЗДДС, тъй като доказателства в този смисъл не са ангажирани по делото. Съдът е изслушал показанията на един свидетел, че автомобилът (без да е конкретизиран какъв е той) е използван за икономическата дейност на дружеството, но те не не могат да заместят писменните данни за отчитане на приходи от него, ако е използван за дейноста. Обжалваното решение не страда от пороците, визирани в касационната жалба и затова като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Бакърджиева на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 805 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение