Решение № 5622 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12786/2017 г.

Решение № 5622 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12786/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет –В. чрез адв. Н. К. срещу решение № 1715 от 12.10.2017 г., постановено по адм. д. № 1750/2017 г. по описа на Административен съд – В.. Касаторът твърди недопустимост на съдебното решение като постановено по просрочена жалба, а евентуално- неправилност на същото поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде обезсилено, евентуално-отменено с произтичащите от това правни последици. Касационният жалбоподател, Общински съвет- В., редовно призован, не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ответникът, "Ф + С - Агро"ООД със седалище гр. Р., редовно призован, не се представлява. От същия чрез адв. Б. С. по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно – за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебното решение, евентуално – за правилност на същото. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд - В. е образувано по жалба на "Ф + С - Агро"ООД със седалище гр. Р. срещу Решение № 229, б. "в" на общински съвет – В., прието с Протокол № 18 от заседание на общински съвет, проведено на 22.12.2016 г. в частта му, в която е определен размера на такса смет, която ще се събира от юридически лица и еднолични търговци на територията на община В. за 2017 г. За да докаже наличие на правен интерес от оспорване, жалбоподателят е представил доказателства за собственост върху имоти в Стопанския двор и землището на с. В., ведно с построените в тях стопански сгради. С цитираното по-горе решение в оспорената му част, ОбС- В. е определил размер на такса за битови отпадъци в различни промили според населеното място, разделени в две групи според два вида услуги: за сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на ТБО и поддържане на териториите за обществено ползване. С обжалваното пред ВАС съдебно решение административният съд е отменил решение № 229, б. "в" на общински съвет – В. в частта, с която е определен размера на такса битови отпадъци за 2017 г. за извършените услуги за юридически лица и еднолични търговци на територията на с. В. и е осъдил ОбС - В. да заплати на жалбоподателя 50 лв. съдебни разноски. За да стигне до този правен резултат, съдът е заключил, че е сезиран с допустимо като подадено в срок оспорване, тъй като съгласно чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА актовете на общинския съвет / включително и общите административни актове, сред които е атакуваният / се разгласяват на населението чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА. Предвиденият в чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА начин на разгласяване е специален по отношение общите разпоредби на чл. 72 във вр. с чл. 66 от АПК. Според АС-В. специалната разпоредба на чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА изисква актовете на общинските съвети да се съобщават на населението по трите, предвидени в нея начина кумулативно, а не алтернативно. След като е обсъдил разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА във вр. с чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на ОбС - В., неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, АС- В. е заключил, че макар да са спазени алтернативните според Правилника на общинския съвет начини на разгласяване –публикуване на сайта на общината и на информационното табло в сградата на общината, не е изпълнено първото, кумулативно предвидено с тях изискване за разгласяване по чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА – чрез публикация в средствата за масово осведомяване. Именно поради несъобщаване на обжалваното решение чрез средствата за масова информация административният съд е приел, че срокът за обжалване на същото не е започнал да тече, поради което жалбата е предявена в срок. Разглеждайки жалбата по същество, АС-В. е стигнал до извода за основателност на същата, съответно – за незаконосъобразност на атакувания акт на ОбС-В. по следните съображения: Решението на общинския съвет, макар прието от компетентен колективен орган при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно: нарушени са процесуалните разпоредби на чл. 66, ал. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1 и ал. 2 и чл. 71 от АПК - липсва надлежно уведомление до населението на общината за отпочване на административното производство по издаване на общия административен акт, не са оповестени съображенията за приемането му, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството. Нарушавайки правото на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта, общинският съвет е приел акта си и при съществено нарушение на чл. 71 от АПК - без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да са обсъдени предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. АС- В. намира, че решението на ОбС- В. е незаконосъобразно и като прието в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Според съда законодателят е определил критериите за определяне размера на ТБО в императивна поредност: първо – според количеството на битовите отпадъци и, едва при невъзможност за такова определяне, ТБО се определя върху облагаема основа – по-високата от данъчната оценка или остатъчната стойност. Доколкото с атакуваното решение ТБО е определена директно по втория критерий / чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ/, без да са изложени мотиви за обективната невъзможност тази такса да бъде определена според количеството на битовите отпадъци, съдът е заключил, че решението на общинския съвет противоречи както на цитираната разпоредба от ЗМДТ, така и на прогласените в чл. 8 от ЗМДТ и чл. 6 от АПК принципи. По горните съображения АС- В. е отменил Решение № 229, б. "в" на общински съвет – В., прието с Протокол № 18 от 22.12.2016 г. като незаконосъобразно поради постановяването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Съдебното решение е правилно. Настоящата съдебна инстанция не споделя развитите от представителя на ВАП в заключението му доводи за недопустимост на съдебното решение поради постановяването му по просрочена жалба. Правилно административният съд е приел, че разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА е специална по отношение разпоредбите на АПК за съобщаване на общите административни актове и изисква кумулативното наличие на трите, предвидени в нея форми на съобщаване на процесното решение на населението на общината - чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата и по друг подходящ начин, определен в Правилника на съответни общински съвет. Само наличието на трите форми на уведомяване би довело до извод за валидно съобщаване на акта, като от датата на най-късно оповестената форма на уведомяване тече срокът за обжалване по чл. 179 от АПК. Наличието на алтернативност във формите на уведомяване, предвидени в чл. 79 от Правилника за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация на ОбС- В. не дерогира изискването по чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА за уведомяване чрез средствата за масова информация, доколкото уредените в правилника форми за уведомяване са предвидени на трето място, при това, с оглед ползвания от законодателя съюз "И" –само кумулативно, а не алтернативно на императивно изброените в същия законов текст две предходни форми, първата от които е: " съобщаване чрез средствата за масово осведомяване". Правилни са изводите на АС-В. за незаконосъобразност на атакуваното пред него решение на ОбС- В. като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с действащите материалноправни разпоредби. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите в мотивите на първоинстанцонното решение доводи за постановяване на акта на общинския съвет при съществени нарушения на разпоредбите на чл. 66, чл. 69 и чл. 71 от АПК. Обосновано административният съд е заключил, че оспореното пред него решение на ОбС- В. е постановено и в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Правилно съдът е приел, че разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ не предвиждат изброяване на допустимите способи за определяне размера на публичното общинско вземане за ТБО, подлежащи на свободен избор от страна на съответния общински съвет, а съдържат задължителна за решаващия орган поредност за определянето им – на първо място размерът на таксата следва да бъде определена на база количеството генерирани битови отпадъци по см. на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ и, само ако това количество на битовите отпадъци не може да бъде определено по обективни причини, само тогава размерът на таксата се определя в левове на ползувател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет съгласно установеното правило по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ/ както е определена ТБО с процесното решение/ Правилен е решаващият извод на АС- В. за това че, като е определил таксата по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, без да изложи в решението си мотиви защо не прилага основното правило по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, органът на местно самоуправление е постановил незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна. По горните съображения касационната жалба на ОбС- В. е неоснователна, а съдебното решение на АС-В. като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, своевременно направеното с отговора на касационната жалба искане от страна на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски, както и представените пред ВАС доказателства за реално уговорена и платена сума в размер на 1400 лв адвокатски хонорар, както и предвид липсата на своевременно направено от страна на касатора възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, касационният жалбоподател Общински съвет – В. следва да бъде осъден да заплати на " Ф + С – Агро" ООД със седалище гр. Р., ЕИК ********* съдебни разноски за касационното производство в размер на 1400 / хиляда и четиристотин/ лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение