Решение № 12516 от 5.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5223/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Файър енд сейфти мениджмънт" ЕООД, подадена чрез пълномощник адвокат Л. Иванова срещу решение 6243/22.02.2025 г., постановено по адм. дело 4681/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалба против предписания, основани на чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ обективирани в Протокол за извършена проверка с изх. ПР2409138/24.04.2024г. на Дирекция Инспекция по труда София и е осъден да заплати на Дирекция Инспекция по труда - София разноски по делото. В жалбата са изложени оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон изразяващо се в неправилно приложение на чл.404 ал.3 от КТ и необоснованост, представляващи касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложените твърдения са в насока, че има предявен иск пред общия съд за трудовото възнаграждение, както и че се касае за едно нарушение, поради което е следвало да има само едно предписание. Твърди, че трудовото възнаграждение не е платено поради обективни пречки. Претендира за разноските пред двете съдебни инстанции. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда" София, се представлява от старши юрисконсулт С. Стоянова, като счита касационната жалба за неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Ответната страна П. Х. изразява становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд София град по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 405 КТ, е оспорената от касатора принудителна административна мярка (ПАМ), наложена на на "Файър енд сейфти мениджмънт" ЕООД, издадена от контролните органи на Дирекция инспекция по труда София и представляваща предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка изх. ПР2409138/24.04.2024г. на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ. От фактическа страна по делото се е установило, че в качеството му на работодател Файър енд Сейфти Мениджмънт ЕООД, е начислил във ведомостите за заплати за м. януари и февруари 2024 г. трудово възнаграждение на П. Н. Х., на длъжност Архитект проектант (Трудов договор 010/18.11.2022г.). Начисленото трудово възнаграждение не е било изплатено на заинтересованата страна П. Х. по начина и в сроковете, уговорени в трудовия договор от 18.11.2022г., като последното платено трудово възнаграждение на Х. е било за м. декември 2023 г. Трудовото правоотношение с Х. е било прекратено със Заповед 10/28.02.2024 г., като не е платено обезщетение за неползван платен годишен отпуск. При прекратяването на трудовия договор не е оформена трудовата книжка съгласно чл.349 ал.1 т.8 от КТ. При извършената проверка са установени следните нарушения: 1. В нарушение на чл. 128, т.2 КТ, работодателят не е изплатил на работника Х. уговореното трудово възнаграждение за м. януари 2024 г.; 2. В нарушение на чл. 128, т.2 КТ, работодателят не е изплатил на работника Х. уговореното трудово възнаграждение за м. февруари 2024 г. 3. В нарушение на чл. 224 ал.1 от КТ, работодателят е начислил, но не е заплатил на работника обезщетение за неползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж; 4. Работодателят в нарушение на чл.2 ал.4 (отм.) от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (сега Наредбата за трудовия стаж) не е поискал в 5-дневен срок трудовата книжка, за да впише настъпилите изменения в трудовото правоотношение и промени на данните по чл. 349, ал. 1 от Кодекса на труда. За всяка от констатациите са дадени предписания в четири пункта за отстраняването им с Протокола за извършена проверка с изх. ПР2409138/24.04.2024г. Съдът е потвърдил предписанията на Дирекция инспекция по труда, като обосновал мотивите си с разпоредбата на чл. 404, ал.1 т.1 и т. 12 от КТ и не приел твърденията, че е приложима разпоредбата на чл.404 ал.3 от КТ, тъй като липсват данни за заведено гражданско производство. Установена е дължимостта на обезщетението за неползван платен отпуск, както и липса на данни за плащането му. Обосновано е и четвъртото нарушение, при което не е оформена трудовата книжка на работника при прекратяването на трудовото правоотношение.. Решението е правилно и законосъобразно постановено. Правните изводи на първоинстанционния съд относно материалната компетентност на контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" да дават предписания за преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, допуснати от работодателя при изпълнение на задължението им да изплащат точно и своевременно полагащите се трудови възнаграждения и обезщетения на наетите на работа работници и служители, както и за оформяне на трудовата книжка, след прекратяване на трудовите правоотношения, се споделят и от касационния съд. По силата на разпоредбата на чл. 128 КТ, законодателят установява задълженията на работодателя, като страна в трудовото правоотношение, за начисление и плащане в установения срок на трудово възнаграждение на работника или служителя. Неизплащането на дължимите трудови възнаграждения представлява нарушение на трудовото законодателство, установено в разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ, поради което е налице посоченото в предписанията фактическо и правно основание за издаването им. Нормата на чл. 270, ал. 3 КТ въвежда в задължение на работодателя да изплаща трудовото възнаграждение лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. Пред контролните органи, от работодателя не са ангажирани доказателства за извършено плащане на дължимите трудови възнаграждения на служителката за периода преди прекратяване на правоотношението й. Съгласно чл.224 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Фактът, че Файър енд Сейфти Мениджмънт ЕООД, в качеството му на работодател, не е заплатил трудовото възнаграждение на работника Х. за положения от нея труд за м.януари и февруари 2024 г., както и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, не се оспорва от касатора. Налагането на запор върху сметките на дружеството не представлява обективна пречка за неизпълнение на посоченото задължение, доколкото от обясненията на касатора това е станало едва през м.май 2024 г., както и че е намерен друг способ за изплащане възнагражденията на служителите след налагането на запора. Според чл. 348, ал. 3 КТ (отм. ДВ бр. 85 от 2023 г., в сила от 1.06.2025 г.) трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я представя на работодателя при поискване, както и за вписване на нови обстоятелства в нея. Съгласно чл.2 ал.4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (отм.) работодателят е длъжен да поиска в 5-дневен срок трудовата книжка, за да впише настъпилите изменения в трудовото правоотношение и промени на данните по чл. 349, ал. 1 от Кодекса на труда. По делото не е установено изпълнението на посоченото задължение, като твърденията изложените в касационната жалба, че е било невъзможно установяването на контакт с работника, не са доказани по надлежен ред. Предвид изложеното по-горе правомощието на административния орган за даване на задължителни предписания за изплащане на процесните заплати и обезщетение е реализирано при установеното наличие на материално-правните предпоставки по чл. 404, ал. 1,т.1 и т. 12 от КТ във връзка с чл.2 ал.4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (отм.) и чл. 272, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 128, т. 2 от КТ и чл.224 ал.1 от КТ. Решението на Административния - съд София град е правилно и изложените в мотивите съждения и изводи се споделят изцяло от касационната инстанция, като обосновани и законосъобразни. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно първоинстанционният съд е приел, че посочените по-горе нарушения на трудовото законодателство обосновават прилагането на процесната принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т.1 и т. 12 КТ. Неоснователни са възраженията на касатора, че дадените предписания са незаконосъобразни, тъй като към настоящия момент е заведено гражданско дело за сумите. Съгласно чл.404 ал.3 от КТ когато задължителното предписание по ал. 1, т. 1 и/или т. 12 се отнася до отстраняване на нарушения на трудовото законодателство и на законодателството, свързано с държавната служба, то може да бъде дадено по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда. В настоящият случай, пред касационната инстанция се представят доказателства, че ответната страна Х. е завела иск за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения, за периоди и размери включващи, тези по процесните предписания, по който на 11.03.2025 г. е образувано гр. д 13879/2025 г. по описа на РС София. В този смисъл следва да се вземе предвид, че оспорените предписания са дадени на 24.04.2024г., който момент предхожда момента на завеждане на исковото производство. Последното води на извод, че към момента на тяхното издаване административният орган е разполагал с властнически правомощия да стори това. Като гаранция за недопускане изпълнението на такива предписания, които при липса на основания за отмяна или обявяване за нищожни биха влезли в сила и биха били в противоречие, с едно последващо решение, по предявения от работника иск, по реда на ГПК, служи разпоредбата на чл. 404, ал. 4 от КТ, съгласно която, "когато в случаите по ал. 3 по един и същ въпрос е дадено задължително предписание и има влязло в сила решение на съда, които си противоречат, изпълнява се решението на съда". Последната разпоредба налага, в хипотези като настоящата, контролните органи при съблюдаване наличието на последващо изпълнение на влезли в сила предписания, да вземат предвид решението на съда по предявения иск за същите вземания и да се съобразят с него, при наличие на противоречие с предписанията дадени от тях. (В този смисъл Решение 4560 от 11.04.2024 г. на ВАС по адм. д. 11850/2023 г., VI о.) Ограничението по чл. 404, ал. 3 КТ е задължително условие за допустимост да бъде дадено предписанието, а от друга страна след като предписанието е дадено, изискването да не е предявен иск пред съда, е изключващо основание предписанието да бъде изпълнено. Посоченото е в съответствие с чл. 14, ал. 3 ГПК за подведомствеността на съда, която изключва подведомствеността на всяко друго учреждение по въпрос, с който е сезиран съда. Без съмнение, работникът, чието правоотношение е прекратено по негово искане поради неизплащане на трудовото му възнаграждение, има правен интерес да сезира както органите на Дирекция Инспекция по труда, с оглед постигане на бързина работодателят да бъде задължен да изплати възнаграждението, но от друга страна има правен интерес и да предяви иск пред съда, като иска освен главницата и лихва за неизплащане на възнаграждението в срок, освен това производството е безплатно за ищеца. Следователно обстоятелството, че след даването на предписанието е предявен иск за присъждане на сумите предмет на същото предписание, не е основание за отмяната му, а само пречка за неговото изпълнение до постановяване на съдебното решение. По изложените съображения, като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Административният съд София - град е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и при своевременно направено искане за това, на ответника по касация се дължат сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв съгл. чл. 24 от НзПрПщ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,