Решение № 7850 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1566/2016 г.

Решение № 7850 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1566/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "В. Г." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. В., обл. Р., ул. "Трети март" № 2, представлявано от управителя П. С. Т., чрез адв. В. С. от Адвокатска колегия - Р. срещу решение № 33 от 4.11.2016 г. по адм. дело № 508/2015 г. по описа на Административен съд - Р., с което отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-2600/1585 от 29.09.2015 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отмени обжалвания административен акт. В съдебно заседание, касационния жалбоподател се представлява от адв. С., която поддържа касационната жалба, представя писмени бележки. Претендира се направените разноски за които прилага списък съгл. разпоредбата на чл. 80 от ГПК. Ответната страна - заместник изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", редовно призован, не се представлява. В постъпилата писмена молба подадена чрез упълномощения юрк. Л. Ж., изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност по отношение на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Р. е образувано по жалба на "В. Г." ЕООД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/1585 от 29.09.2015 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" с който по отношение на жалбоподателя е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "АЕП от ПРСР 2007 - 2013 г., направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС - 1/2) за кампании 212 и 2013 въвъ връзка с подадените от "В. Г." ЕООД Общо заявление за плащания на площ 2013 с УИН 18060613/61157 в размер на 17102,02 лв. От данните по делото се установява следната фактическа обстановка: По делото не е спорно обстоятелството, че касационния жалбоподател "В. Г." ЕООД е регистриран с Уникален регистрационен /УРН/ 572638 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. С подаденото Общо заявление за плащания на площ с УИН: 18/180512/55225 и Общо заявление за плащания на площ с УИН: 18/060613/61157, съответно за кампания 2012 и 2013 по марка 214 "Агроекологични плащания" по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" на дружеството е изплатено финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, в общ размер на 17102.02 лева. С писмо изх. № 01-2600/7853/20.11.2014 г. на основание чл. 26, ал. 1 от АПК административният орган е започнал административно производство по издаване на Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент, за което производство земеделският производител е уведомен на 12.01.2015 г., получено лично от управителя на дружеството /л. 40-41 от делото/. С Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент /АПАА/ по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013 г. за кампания 2014 с изх. № 01-2600/1585 от 11.03.2015 г. е прекратен поетия от настоящия жалбоподател петгодишен ангажимент по посочената мярка, поради незаявено участие за третата година от поетия ангажимент /2014 г./ и е изключен от подпомагане, съответно се задължава да възстанови получените компенсаторни плащания в зависимост от годината в която е прекратено участието в мярката. Така постановения Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент е съобщен на адресата чрез управителя на "В. Г." ЕООД на 23.03.2015 г., /л. 38-39 от делото/, като не е обжалван. Въз основа на влезлия в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент е издаден процесният АУПДВ № 01-2600/1585 от 29.09.2015 г. на заместник изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие". Съобразно тези факти и след анализ на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционният съд е обосновал извод за материална законосъобразност на оспорения АУПДВ. Приел е, че оспореният акт е издаден от орган, разполагащ са материална компетентност - от заместник изпълнителния директор на ДФЗ при условията на делегация на основание чл. 20а от ЗПЗП и в съответствие с чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие". Изложил е мотиви за липса на допуснати процесуални нарушения в рамките на административното производство, както и за правилно прилагане на материалния закон при издаване на АУПДВ. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на административното производство не са извършени съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяната на акта като незаконосъобразен. В приложената административна преписка се съдържат писмени доказателства, че лицето е било уведомено както за започване на производството по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент и за приключване на същото производство, така и за започване на настоящото административно производство. Изводът на Административен съд - Р. за материална законосъобразност на АУПДВ е правилен и обоснован. Доводите на касатора относно приложението на материалния закон във връзка с издадения акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, издаден по отношение на оспорващия, не следва да бъдат обсъждани, тъй като те не се отнасят до спорния предмет. Както правилно е отчетено от административния орган и от съда, Акта за прекратяване на агроекологичен ангажимент е връчен на адресата и същият е влязъл в законна сила. Във връзка с приложението на материалния закон следва да бъде посочено, че съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е въведено задължение на РА да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК представляват публично държавно вземане. С разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години, като в ал. 2 е регламентирано, че срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване на "Заявление за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане". За неизпълнение на тези изисквания от страна на земеделския стопанин чл. 67 от цитираната по-горе Наредба предвижда последиците от неподаване на заявление за плащане по време на поетия ангажимент. В процесния случай не е спорно, че оспорващият е подал заявления за кампания 2012 г. е изплатена сума в размер на 8551.01 лева и за кампания 2013 г. е изплатена сума в размер на 8551.01 лева и не е подал заявление за 2014 г. Въз основа на влезлия в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент, законосъобразно органът е установил публично вземане за сумата от 17102.02 лева, представляваща 100 % от получените суми за кампании 2012 г. и 2013 г. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора своевременно заявеното искане на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за настоящата инстанция, с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 228 АПК и чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е основателно, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати сума в размер на 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд- четвърто отделение