Решение № 4029 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11546/2024 г.

Производство по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Жоро Транс Комерс ЕООД, гр. София против решение 4993/14.05.2024 г. по адм. дело 9725/2023 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществено нарушение на съдопроизводствени правила, поради необсъждане на всички представени документи и изложените в жалбата доводи и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Твърденията за необоснованост касаторът извежда от неизяснена фактическа обстановка, оспорвайки че злополуката се е случила по време на работа, посочвайки че е станала по време на обедната почивка. Позовава се и на факта, че дейността по монтаж на термопанели не фигурира в трудовите задължения на работника, който е назначен като "машинист багер", т. е увреждането не е във връзка с трудовата му дейност. Изтъква, че пострадалият Т. самоволно и без нареждане се е качил на покрива на фургона, от който е паднал и не се е намирал на работното си място, което са обектите на дружеството, а не базата на "Жоро Транс Комерс" ЕООД. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ София град, чрез юрисконсулт Бабурска изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че съдът е обсъдил задълбочено доказателствата по делото и правилно е приложил относимите към спора правни норми. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба, Б. В. Т., от гр. Враца, чрез адвокат Димов изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки, с които моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение и претендира разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 4993/14.05.2024 г. по адм. дело 9725/2023 г. Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Жоро Транс Комерс ЕООД, гр. София срещу Решение 1040-21-499/22.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Разпореждане 32784/15.03.2023 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 КСО, с което злополуката, претърпяна от Б. В. Т. на 15.11.2023 г. е приета за трудова по реда и условията на чл.55, ал.1 КСО. Решението е правилно. По делото е установено, че с декларация за трудова злополука вх. 92/01.02.2023 г. Б. В. Т. е заявил настъпило с него травматично увреждане на 15.11.2022 г. по време на работа в базата на Жоро Транс Комерс ЕООД, гр. София, за което органите на НОИ на основание чл.59 КСО са открили досие 32784. В хода на разследването е установено, че пострадалият е работил по трудов договор в дружеството, както и че в деня на злополуката е бил на работа. Дадените писмени обяснения сочат, че на 15.11.2022 г. пострадалият е паднал от фургон при монтиране на термопанели. Инцидентът е възникнал в работно време на трудова площадка на работодателя. Падането е било от височина, приблизително 3,5 метро, върху асфалтова настилка, вследствие на което е получил [заличен текст] . Разследването на злополуката е извършено при спазване на административнопроизводствения ред по чл. 58 КСО, като резултатите са оформени в протокол 20/ 06.03.2023 г., като двамата представители на осигурителя са подписали с особено мнение. Въз основа на писмените доказателства, съдържащи се в досието и при съобразяване с констатациите в хода на производството длъжностното лице по чл.60, ал.1 КСО е издало оспореното разпореждане 32784/15.03.2023 г., с което е приел злополуката за трудова. Разпореждането е потвърдено с Решение 1040-21-499/22.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ София град. За да бъде възприета настъпилата злополука като трудова, трябва да са налице всички конститутивни основания, а именно: внезапно увреждане на здравето, осигурено за този риск лице, функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането, неблагоприятен резултат и причинна връзка. Доказателствата от разследването и първоинстанционното производство сочат тяхната кумулативна наличност. Изпълнен е фактическият състав на чл. 55, ал. 1 КСО, съгласно който трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност. В случая злополуката е станала с осигурено лице по време на работа като административният съд обосновано е съобразил специфичния характер на трудовото правоотношение на пострадалото лице и спецификата на полагания от него труд. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът в нарушение на процесуалните правила - нормите на чл. 168, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 АПК, неприлагайки служебното начало в административния процес, не е положил усилие за проверка и събиране на доказателства, относими към законосъобразността на административния акт и не е съдействал на страните за изясняване на важните обстоятелства по спора. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени сторените от ответниците по касационната жалба разноски, които съдът определя: за първия ответник под формата на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал.3 АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 200,00 лева, а за втория ответник на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата за представлявалия го адвокат на основание чл. 8, ал.2, т.2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа в размер на 500,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение