Решение № 9220 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15083/2010 г.

Решение № 9220 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15083/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна чрез изпълняващия тази длъжност Надя Димитрова Лозанова, упълномощена със заповед № ЗЦУ-1365/12.10.2010 г. на изпълнителния директор на НАП срещу решение № 1972 от 8.10.2010 г., постановено по адм. дело № 1872/2010 г. на Административния съд - гр. Варна. С обжалваното решение е отменен РА № 251000017/23.03.2010 г., издаден от ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 333/20.05.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна за определените задължения по ЗДДС в размер на 27 075 лв. за периода 01.07.2008 г. - 31.07.2009 г. и лихви от 4 738,78 лв. и корпоративен данък в размер на 26 209,32 лв. за 2008 г. и лихви в размер на 5 758,70 лв. Със същото решение дирекцията е осъдена да заплати на жалбоподателя съдебноделоводни разноски в размер на 1 175 лв. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. Сочените касационни основания са допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Конкретните оплаквания са следните: 1. Авансовите вноски, получени от "Актив инвест" ООД с издаването на кредитните известия са сторнирани изцяло и с това са приключили взаимоотношенията с петте физически лица и две юридически лица и няма правно основание в обяснението, че същите авансови вноски са префактурирани от "Актив инвест" ООД на "Актив груп" ООД; 2. В издадената фактура е записано "префактуриране на авансови вноски", от което не става ясно какъв е предмета на облагаемата доставка, 3. Приложеният протокол № 1 за извършени СМР не може да санира пропуска в договора, 4. СМР-услугите са специфични дейности, за изпълнението на които са необходими специализирана техника - машини, инструменти, работници и специалисти. Поддържа довода, че в процесния случай е налице основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Ответникът в касационното производство "Актив груп" - гр. Търговище чрез адв. Топалова оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Спорът по делото е относно непризнат данъчен кредит на "Актив груп" ООД по фактура № 18/25.09.2008 г., издадена от "Актив Инвест" ООД относно префактуриране на авансови вноски. За да отмени № 251000017/23.03.2010 г. първоинстанционният съд е приел, че процесната фактура обективира реално осъществена доставка - СМР по договор за изработка от 07.11.2007 г. и анексите към него от 25.09.2008 г. и 01.11.2008 г. В тази връзка съдът е обсъдил фактите по делото, които са следните: С договор от 07.11.2007 г. "Актив груп" ООД е възложил на "Актив Инвест" ООД строителството на жилищна сграда в гр. Търговище, а последният от своя страна е превъзложил СМР на жилищната сграда на "Ниан" ЕООД. С фактури, издадени през месеците май и юни 2008 г. "Актив Инвест" ООД е получило общо сумата от 135 333,33 лв., представляващи авансови вноски за закупуване на жилища в същата жилищна сграда по сключени предварителни договори с "Ниан" ЕООД и "Актив груп" ООД и с три физически лица. Впоследствие "Актив Инвест" ООД е издало кредитни известия № 13, 14, 15,1 6 и 17 за получените авансови вноски, а с фактура № 18/25.09.2008 г. "Актив Инвест" ООД е префактурирал авансовите вноски на "Актив груп". Съдът е възприел представените по делото обяснения на управителите на посочените дружества, че предварителните договори били прекратени, тъй като "Актив Инвест" ООД не е собственик на обектите и затова не е могъл да ги прехвърли, а с анекси е договорено получените от "Актив Инвест" ООД суми да се считат за плащане по договора за изработка от 07.11.2007 г. Обстоятелството, че договорът е сключен преди издаване на разрешението за строеж на сградата и без прехвърляне на собствеността, според съда не влече недействителността на договора, тъй като страните ясно са обективирали волята си за построяване на сграда в недвижимия имот, собственост на "Актив груп" ООД срещу определено възнаграждение - стойността на извършените СМР. Съдът е направил извод, че факта на възлагане изпълнението на процесните СМР от "Актив Инвест" ООД на "Ниан" ЕООД не опорочава възникналото между страните по договора от 07.11.2007 г. правоотношение, тъй като то има за последица задължение на "Актив Инвест" ООД да заплати цената по сключения договор за изработка на изпълнителя - "Ниан" ЕООД. Прието е от съда, че макар новацията да не е произвела правното си действие, също не е довело до опорочаване на възникналото по силата на договора от 07.11.2008 г. и анексите към него облигационно правоотношение, тъй като реалното плащане на цената не е изискване за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. По изложените мотиви относими за облагането по ЗДДС, съдът е приел, че неправилно приходните органи са извършили и увеличение на финансовия резултат на дружеството с данъчната основа по процесната фактура, и са определили допълнително корпоративен данък за 2008 г. в размер на 26 209,32 лв. и съответните лихви. Обжалваното решение е правилно. Няма спор между страните по фактите. С договор от 07.11.2007 г. "Актив груп" ООД е възложил на "Актив Инвест" ООД извършването на СМР по строителството на четириетажна сграда в гр. Търговище. Не се спори, че е налице превъзлагане на строителството от "Актив Инвест" ООД на "Ниан" ЕООД, като последният е извършил процесните СМР. Установено е и по несъмнен начин, че несобственикът на имота "Актив инвест" ООД е сключил предварителни договори с "Актив груп", "Ниан" ЕООД и три физически лица за закупуване на апартаменти от същата сграда. Последните са внесли на "Актив Инвест" ООД на обща стойност 135 333,33 лв., представляващи авансови вноски за закупуване на жилищата. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че след като "Актив Инвест" ООД не е собственик на терена, нито му е учредено вещно право на строеж върху него, няма право да фактурира авансови вноски за закупуване от посочените лица (юридически и физически) на апартаменти от процесната сграда. В този смисъл правилно е установено от съда, че сумата от 135 333,33 лв. е по договора за изработка от 07.11.2007 г. и сключените към него анекси от 25.09.2008 г. и 01.11.2008 г. В този смисъл законосъобразни са изводите на съда, че на ревизирания субект "Актив груп" ООД се дължи право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 18/25.09.2008 г., която има за предмет "префактуриране на авансови вноски" и да се счита, че същата сума е за СМР по договора за изработка от 07.11.2007 г., сключен между "Актив груп" ООД и "Актив Инвест" ООД, поради което не е налице основание по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Неоснователно е възражението, че към датата на издаване на процесната фактура не е налице изпълнение на СМР по договора за строителство. В преписката се намират протоколи за установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР, както и фактури, издадени от "Ниан" ЕООД на "Актив -инвест" ООД с описание на стопанската операция -СМР по договор и акт обр. 19, които документи са представени още в хода на ревизията. Съдържанието на тези документи се подкрепя от представения констативен протокол по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ на Общинска администрация гр. Търговище, дирекция "АТСУ" (стр. 64 от преписката) видно от който е, че за строежа има акт за приемане на конструкцията (образец 14) от 19.08.2008 г. При наличието на посочените писмени документи обоснован е изводът, че към датата на издаване на процесната фактура има извършени СМР от издателя й. Фактурата е издадена във връзка с плащане на извършени СМР, поради което за получателя по нея е налице право на приспадане на данъчен кредит за платената данъчна основа. В същия смисъл и по същите съображения обосновани и правилни са изводите на първоинстанционния съд, и в частта по ЗКПО, предвид че с ревизионният акт е увеличен финансовия резултат на дружеството с процесната фактура - № 18/25.09.2008 г. За пълнота на изложението, следва да се добави, че макар по делото да се приложени 3 бр. АПВ по подадени справки-декларации за периоди, съвпадащи с ревизираните, те не водят до нищожност на ревизионния акт. АПВ са издадени съответно на 08.05.2009 г., 12.05.2009 г. и 30.09.2009 г., т. е. при действието на чл. 129, ал. 3 ДОПК в сила от 19.12.2007 г. и като се има предвид, че и АПВ и ЗВР са издадени през 2009 г., няма пречка при наличието на АПВ да се издаде ревизионен акт, както е в процесния случай. Предвид горните съображения, обжалваното решение на Варненския административен съд е правилно, не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед искането за разноски, предвид изхода на делото такива се дължат на ответника в касационното производство в размер на 1 650 лв. Воден от горното, Върховният административен съд