Решение № 13890 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8979/2016 г.

Решение № 13890 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8979/2016 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Х. К. против решение № 208 от 30.06.2016 г. по адм. дело № 139/2016 г. на Административен съд - С., с което е отхвърлена жалбата й против решение № 1012-20-39-1/14.05.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С., с което е потвърдено разпореждане № 7804086093/8.03.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване. Жалбоподателката поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и представените доказателства, тъй като началната дата на инвалидизирането й е неправилно определена. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - С. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно оспорване и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - С. е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанационният съд аргументирано приема, че жалбоподателката няма право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като към датата на инвалидизирането 16.10.2009 г. не отговаря на изискването за осигурителен стаж, предвидено в чл. 74, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно цитирания текст осигурените лица на възраст над 30 години придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат 5 години осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането. Правилно е преценено, че за начален момент на инвалидизирането на Каменска следва да се приеме определената в ЕР № 1778/16.10.2009 г. и в ЕР № 3267/26.11.2015 г. на ТЕЛК общи заболявания дата 16.10.2009 г. Тези актове не са оспорени в тази част и са влезли в сила. Посочената дата е приета за дата на инвалидизиране на жалбоподателката и в решение № 27/18.01.2016 г. на НЕЛК, с което е отменено ЕР № 3267/2015 г. в частта относно оценката на работоспособността, като на Каменска е определена 66% трайно намалена работоспособност от датата на инвалидизиране 16.10.2009 г. до 1.11.2018 г. Съгласно чл. 56, т. 4 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (отм.) и чл. 61, ал. 1, т. 4 от Наредбата за медицинската експертиза датата на инвалидизиране е началната дата на трайно намалената или загубена работоспособност. Тази дата не се променя при последващите освидетелствания или преосвидетелствания на лицето, освен ако от компетентния орган (ТЕЛК или НЕЛК) не бъде определена нова дата на инивалидизиране по съответния ред и след осъществяване на необходимите условия (чл. 66 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (отм.), чл. 71 от Наредба за медицинската експертиза. В случая дата на ивалидизиране, различна от посочената по - горе от компетентните органи не е определена, поради което правилно първоинстанцонният съд приема, че изискванията на чл. 74, ал. 1 КСО за осигурителен стаж следва да се преценяват към 16.10.2009 г. С оглед данните за възрастта и осигурителния стаж на Каменска към тази дата правилно е прието, че жалбоподателката не притежава необходимия за отпускане на пенсия осигурителен стаж. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че предпоставките на чл. 74, ал. 1 КСО по отношение на жалбоподателката не са осъществени и същата няма право на пенсия за инвалидност и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съставът на Административен съд - С. постановява решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства. Възражението на жалбоподателката, че за дата на инвалидизиране следва да се приеме датата 28.02.2002 г., посочена като начална дата на трайно намалена работоспособност в ЕР № 595/9.04.2002 г. на ТЕЛК общи заболявания, е неоснователно. С цитирането решение на Каменска са определени 10% намалена работоспособност със срок до 1.04.2005 г. С оглед степента на намалена работоспособност правилно първоинстанционният съд приема, че въз основа на това решение на жалбоподателката не може да бъде отпусната пенсия за инвалидност, тъй като разпоредбата на чл. 72 КСО изрично предвижда, че такава пенсия се определя на лица с 50 и повече процента намалена работоспособност. Ето защо посочената в решението дата на инвадизиране на лицето не може да бъде взета предвид при преценка на предпоставките на чл. 74, ал. 1 КСО, а доводите на жалбоподателката в обратния смисъл са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - С. постановено в съответстие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, шесто отделение,