Решение № 10020 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4695/2009 г.

Решение № 10020 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4695/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив срещу решение № 169 от 16.02.2009 г. по адм. дело № 809/2008 г. на Административен съд - Пловдив. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. От данните по делото е видно, че при направена частична финансова ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) на осигурителя Професионална гимназия по механотехника "Проф. Цветан Лазаров" - гр. Пловдив е съставен частичен ревизионен акт за начет пореден № 118 от 14.02.2008 г. за сумата 587, 17 лв. (общо главница и лихви) за неправилно изплатени от РУСО - гр. Пловдив парични обезщетения за временна неработоспособност и за бременност и раждане на задължително осигуреното лице (ЗОЛ) Татяна Трайкова Михайлова. Според намиращия се към ревизионния акт анализ - констатации, описаните в справка № 1 към същия ревизионен акт суми, изплатени като парични обезщетения по отделните болнични листове, представени от Татяна Трайкова Михайлова, за временна неработоспособност и за бременност и раждане, са в по-голям размер, от този, на който това ЗОЛ има право и причина за определянето им в по-голям размер била "подадената некоректна информация от осигурителя в Персонален регистър на ТД на НАП гр. Пловдив в т. 17.2 на декларация обр. 1 "Доход, от който е определено паричното обезщетение за периодите на временна неработоспособност или на бременността и раждането за месец януари 2007 г. "в размер на 401, 91 лв. " Заедно с ревизионния акт са дадени и задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), които се състоят от една точка със съдържание: "Стриктно да се спазва Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица." За събиране на сумата по акта за начет е издадено разпореждане № 118 от 14.02.2008 г. на длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО при РУСО - Пловдив. Гимназията е оспорила разпореждането по реда на чл. 117 КСО. С решение № 105 от 27.03.2008 г. касационният жалбоподател е отхвърлил оспорването като неоснователно с мотиви, които възпроизвеждат съдържанието на цитирания по-горе документ, наименован "Анализ - констатации" и приложен към ревизионния акт. Сезиран с жалба от гимназията (ПГМ "Проф. Цветан Лазаров"), Пловдивският административен съд с посоченото по-горе решение е отменил решението на касационния жалбоподател и потвърденото с него разпореждане и е възложил на РУСО направените от страните и от съда разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че: а) подадената от гимназията - жалбоподател декларация обр. 1 наистина е била с неверни данни в т. 17.02., но б) ТП на НОИ - гр. Пловдив не е изпълнило задължението си по чл. 8, ал. 1, изр. 2-ро от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-8) да не приема декларация с некоректно попълнени данни, а освен това в) директорът на това ТП на НОИ не е представил доказателства, че оспореното от гимназията решение, подписано от друго длъжностно лице със запетая, е било издадено от компетентен орган. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че в случая са налице всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на Пловдивския административен съд следва да бъде отменено като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. На първо място Пловдивският административен съд не е изложил никакви мотиви защо не приема заявеното от касационния жалбоподател, че оспореното от ПГМ "Проф. Цветан Лазаров" решение е издадено от Галина Стефанова Димова, началник на отдел "Пенсии", на която той е възложил със заповед № 104 от 27.03.2006 г. да изпълнява функциите му при отсъствие, а видно от заповед № 160 от 10.03.2008 г. (л. 74 от делото на ПдАС) той е отсъствал за времето от 11.03.2008 г. до 31.03.2008 г., вкл., поради командировка в страната. На второ място, според чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 декларациите обр. 1 се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), а не в местното ТП на НОИ - следователно задължението по чл. 8 е на ТД на НАП, а не на ТП на НОИ, поради което неизпълнение на задължението да не се приема декларация с некоректни данни (чл. 8, ал. 1, изр. 2-ро от Наредба № Н-8) не може да бъде вменено във вина на длъжностно лице от администрацията на касационния жалбоподател. На трето място Пловдивският административен съд въобще не е обърнал внимание на непрекъснато заявяваното от директора на ПГМ "Проф. Цветан Лазаров" обстоятелство, че процесната декларация обр. 1 е подадена преди изменението на Наредба № Н-8 (обн., ДВ, бр. 7 от 23.01.2007 г.) и указанията за попълване на Декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" - приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от наредбата, т. е. преди да бъде добавена забележката в т. 17.02. на тези указания, според която графа (или поле) 17.2 се попълва само в случаите, в които временната неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане, трудова злополука или професионална болест е възникнала преди 1.01.2007 г. и продължава без прекъсване и след тази дата. В намиращият се на л. 7 от делото на ПдАС препис, заверен от "Зав. ЛС и ТРЗ: Ст. Петкова" (т. е. от жалбоподателя ПГМ "Проф. Цветан Лазаров"), като дата на процесната декларация е посочена 8.02.2007 г. Следователно графа 17.02. в процесната декларация е била попълнена от длъжностно лице на жалбоподателя ПГМ "Проф. Цветан Лазаров" и предадена в ТД на НАП след датата 23.01.2007 г., на която е обнародвана забележката към т. 17.02. от Указанията за попълване на Декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице". Това означава, че е налице виновно поведение на жалбоподателя, което се изразява в допуснато (волно или неволно) нарушение на правилото, изразено с цитираната забележка към т. 17.02. от указанията за попълване на декларация обр. 1. На четвърто място Пловдивският административен съд е приел експертно заключение по назначена от него съдебна експертиза, което не дава отговор на съществените въпроси: а) следвало ли е с оглед на забележката по т. 17.02. от указанията за попълване на декларация обр. 1 в процесната декларация (л. 7 от делото на ПдАС) съответната графа 17.02. да бъде попълнена и ако е следвало правилно ли е попълнена в случая тази графа с вписан доход в размер на 401, 91 лв. или е следвало да бъде вписан друг размер на дохода; б) по какъв начин неправилно (според касационния жалбоподател) вписаният доход от 401, 91 лв. е довел до неправилно (пак според касационния жалбоподател) определяне на размера на обезщетението, на който има право Татяна Трайкова Михайлова; в) ако не беше вписан доход в графа 17.02. или ако беше вписан дохода, според отговора по б. "а" (виж по-горе) щеше ли да се получи такъв размер на обезщетение, на който Татяна Трайкова Михайлова е имала право и т. н. Намиращото се по делото (на л. 109, 110 и 111) писмено заключение дори не се докосва до тези съществени за изхода на делото резултати. Съществени, защото основната идея в жалбата на ПГМ "Проф. Цветан Лазаров" е, че тя няма вина за получения неблагоприятен резултат, че подадената от нейно длъжностно лице декларация обр. 1 е била правилно попълнена, че изменението на Наредба № Н-8 е от 23.01.2007 г. и че след това при вече направена по искане на ТП на НОИ корекция от 15.11.2007 г. за месеците 11 и 12 на 2007 г. също са били изплатени на Татяна Трайкова Михайлова неправилни (по-високи) по размер обезщетения. На шесто място въобще не е ясно защо Пловдивският административен съд е приел, че в случая е било приложимо правилото на чл. 15 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, приета с ПМС № 364 от 27.12.2006 г. (обн., ДВ, бр. 1 от 5.01.2007 г.). Описание (а чрез него и изброяване) на документите, които се подават по тази наредба, се съдържа в нейния раздел II, а образци на всички декларации, регламентирани от нея, са показани като нейни приложения. Единствено правилото на чл. 10 визира декларацията обр. 1 по Наредба № Н-8, а според това правило документите по тази наредба (Наредба № Н-8) се представят в съответните ТП на НОИ и в техните филиали след подаването на декларация-образец № 1 по чл. 3 от Наредба № Н-8 от 2005 г. в посочените в същия чл. 10 срокове. Т. е. не е ясно каква е връзката между подадената от ПГМ "Проф. Цветан Лазаров" декларация обр. 1 по Наредба № Н-8 и правилото на чл. 15 от цитираната Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, според което при липсващи или нередовни документи (но несъмнено по тази наредба, а не и по Наредба № Н-8, които се представят в ТД на НАП, а не в ТП на НОИ) се изпраща уведомително писмо с обратна разписка на лицата, които са ги представили с необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба решение на Пловдивския административен съд следва да бъде отменено изцяло, а делото следва на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Препоръчително е преди да назначи нова съдебна експертиза или преди да възложи допълнителна задача на същото вещо лице Пловдивският административен съд да изиска писмено становище от директора на РУСО по поставените в тези мотиви въпроси, което да предостави на ПГМ "Проф. Цветан Лазаров" и да изиска от нея становище по същите въпроси и по становището на касационния жалбоподател и едва тогава да преценява дали е необходимо да назначава нова или допълнителна съдебна експертиза. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,