Решение № 13333 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3897/2012 г.

Решение № 13333 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3897/2012 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационен протест на районния прокурор в Районна прокуратура-Карнобат и по касационна жалба на Тодор Димитров Тодоров от гр. Царево, подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 103 от 23.01.2012 г., постановено по адм. д. № 1672 по описа за 2011 г. на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлено оспорването на две заповеди на кмета на община Бургас, с които е обявена продажбата на обекти - частна общинска собственост, чрез публичен търг с явно наддаване. В касационния протест се навежда довод за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и нарушение на материалния закон. По изложените съображения в него се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, по съществото на спора, като се уважи подаденият протест и се отменят заповедите на кмета на община Бургас. В касационната жалба, подадена от Тодор Димитров Тодоров се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което се отменят и двете заповеди на кмета на общината. Ответната страна - кметът на община Бургас не е взел становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура поддържа касационния протест, като счита решението на съда за незаконосъобразно с оглед на изложените доводи и съображения в протеста. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационния протест и касационната жалба, подадени срещу съдебен акт, подлежащ на оспорване, от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустими. Разгледани по същество те са и основателни, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Административният съд-Бургас е бил сезиран с протест, подаден от районния прокурор в Районна прокуратура-Карнобат срещу две заповеди на кмета на община Бургас, съответно заповед № РД - 353 от 16.06.2011 г. и заповед № РД - 356 от 20.06.2011 г., с която е поправена първата заповед само в частта й на т. I, ал. 9 относно пазарната стойност на единия от обектите, предмет на продажбата. С първата заповед е наредено провеждането на търг с явно наддаване за продажбата на имущество-частна общинска собственост. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил, че в изпълнение на решение № 496.1, взето на 39-тото заседание на общинския съвет-Карнобат, на основание чл. 35, ал. 1 ЗОС и чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, кметът на община Бургас е издал заповед № РД-353 от 16.06.2011 г., с която е наредил провеждането на публичен търг с явно наддаване за продажбата на имущество-частна общинска собственост, описано в 9 точки. Всяка точка от заповедта определя за предмет на търга бунгало с посочен инвентарен номер, застроена площ, ведно с 1/9 идеална част от подобрения в имота - ограда, настилка, открит навес, санитарен възел с начална пазарна стойност от 678, 55 лв., без ДДС, в която стойността на бунгалото е 643 лв. и стойността на идеалната част е 35, 55 лв. Със заповед № РД- 356 от 20.06.2011 г. на основание чл. 62, ал. 2 АПК кметът на община Бургас е поправил предходно издадената си заповед само в частта й на т. I, ал. 9 относно цената на бунгалото. Възраженията в протеста на прокурора и в жалбата на Тодор Тодоров са били относно незаконосъобразността на двете заповеди на кмета, поради несъответствието им с взетото решение на общинския съвет. При извършената съпоставка между решението на общинския съвет и заповедите на кмета на общината, с които е наредено провеждането на търга, съдът е установил безспорната разлика относно предмета на търга. В решението на общинския съвет предмет на търга са десет обекта, включващи деветте бунгала, от които това с № 9 е с по-малка площ и съответно пазарна цена и т. 10 - продажбата на подобренията, ограда, навес, настилка и сервизно помещение, с определена пазарна цена. В заповедта на кмета на общината т. 10 от решението на общинския съвет не съществува, а подобренията са разделени на девет идеални части, със съответната им стойност и придадени към съответното бунгало с определената стойност и пазарната цена на идеалната част от подобренията При тази разлика съдът е направил правен извод, че въпреки несъответствието на застроената площ на бунгало № 9 от 10 кв. м, а в заповедта на кмета - 12 кв. м, тя е несъществена и може да бъде отстранена при подписването на договора с участника, спечелил търга. Относно останалите промени в предмета на търга относно всяко едно от бунгалата и прибавянето към него на съответната идеална част от подобренията е приел, че заповедта не е незаконосъобразна, а е в съответствие с целта на издаването й - възможността всеки от купувачите на бунгалата да се ползва от подобренията, чието предназначение е за общо ползване - чл. 4, ал. 2 АПК. При тези установявания и изведеният правен извод съдът е отхвърлил протеста и жалбата срещу двете заповеди на кмета. Решението е неправилно. То е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, което налага отмяната му и постановяване на друго решение при условията на чл. 222, ал. 1 АПК. Основният акцент в спора е възможността или правомощието на кмета на общината да изменя съдържанието на решението на общинския съвет, което е длъжен да изпълни според чл. 44, ал. 1, т. 7 ЗМСМА и чл. 33, ал. 3 ЗА. На пръв поглед заповедта на кмета, с която е изменено решението на общинския съвет е постановена по целесъобразност, но от данните по делото се установява, че решението на общинския съвет за продажбата на общинското имущество - частна собственост е взето по докладна записка на кмета и предложен проект на решение. Решението на общинския съвет съответства изцяло на докладната записка и проекта на решението, предложен от кмета. При издаването на основната и поправящата я заповеди кметът не се е съобразил с решението на общинския съвет и внесената от него докладна, като я е променил, без да има правомощие за това. В случай, че кметът на общината е установил, че е допуснал неточност в докладната си или нецелесъобразност е могъл да поиска от общинския съвет да измени взетото от него решение, по реда на чл. 45, ал. 5 ЗМСМА, което си правомощие той не е упражнил. В ЗМСМА и в ЗОС не е предвидено правомощие кметът на общината да изменя решението на общинския съвет, което трябва да изпълни. От това следва, че двете заповеди на кмета са незаконосъобразни, защото са издадени без да има такова решение на общинския съвет. Нарушението е съществено, защото ако предмет на търга биха били 10-те обекта, вероятно възможността за продажбата им би била друга. Отделно от това придадената идеална част не представлява и реално обособена такава, което е в нарушение на взетото решение на общинския съвет, което е за реално определени обекти. Не е без значение и обстоятелството, че в приложената експертна оценка - лист 70 от делото е посочено, че земята, върху която са построени бунгалата е собственост на Държавния горски фонд. Самите бунгала, построени през 1982 г. и подобренията се продават по пазарната им стойност и те съществуват като основни средства на общината под съответните им инвентарни номера. С придаването на 1/9 идеална част от подобренията към стойността на всяко едно бунгало потенциалните участници в търга се въвеждат в заблуждение, че бунгалата се продават за да бъдат ползвани, без да е посечен срокът за това, при положение, че са построени върху чужд терен, който не е общинска собственост. Съдът като не е преценил всички събрани писмени доказателства е достигнал до неправилни правни изводи, което налага отмяна на решението и постановяването на друго по съществото на спора. По изложените вече съображения заповедите на кмета са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение