Решение № 2757 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11952/2013 г.

Решение № 2757 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11952/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по касационна жалба на Красимир Георгиев Георгиев от с. Черна гора, обл. Стара Загора, против решение № 88 от 04.06.2013 г. по адм. дело № 137/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Стара Загора. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и допуснато нарушение на приложимия материален закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Претендира се отмяна на решението и отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Ответникът - началникът на РУ "Полиция" на МВР - Чирпан не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение Административен съд - гр. Стара Загора е отхвърлил жалбата на Красимир Георгиев Георгиев срещу Заповед рег. № 61/05.03.2013 г. на началника на РУ "Полиция" на МВР - гр. Чирпан, с което на основание чл. 83, ал. 5, вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие. Решаващият съд е приел, че от доказателствата по делото се установява съществуването на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на Красимир Георгиев Георгиев. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заявителят не е обосновал необходимостта си от самоотбрана, като основание за издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Решението е правилно. При вярно установена фактическа обстановка и задълбочен анализ на събраните доказателства, Административен съд - гр. Стара Загора е направил законосъобразни правни изводи относно приложимият материален закон и съответствието на заповедта с него. Касаторът Красимир Георгиев Георгиев е сезирал административния орган със заявление вх. № 39-К/25.01.2013 г. за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие (пистолет "Макаров", № ВЕ25588). В мотивите е заявено, че оръжието му е необходимо за самоотбрана като бивш служител на МО. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд. При липсата на данни за реална или потенциална опасност за живота, здравето и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована заявената причина за извършване на дейността. Административен съд - гр. Стара Загора правилно е приел за недоказани твърденията на Красимир Георгиев Георгиев за необходимост от самоотбрана, като е посочил, че ангажираният доказателствен материал не налага извод за съществуването на заплаха за неговата сигурност. Съдебната практика по приложението на специалния ЗОБВВПИ приема, че в тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие, като в конкретния казус при наличните данни по административната преписка и въз основа на приобщените писмени и събраните гласни доказателства изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен административен акт по заявлението на Красимир Георгиев Георгиев, е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство лицето не е посочила основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за граждански цели по смисъла на чл. 6, ал. 3, административният съд е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Обстоятелствата, свързани с дейността на Красимир Георгиев Георгиев бивш служител на МО и представените впоследствие "допълнителни мотиви за издаване на разрешение за носене и съхранение на оръжие" (вх. № 70-К/25.02.2013 г.), не разкриват наличието на основателна причина, попадаща в конкретна хипотеза от обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният режим изисква установяване на категорична необходимост от носене на оръжие към момента на упражняване на признатото с този нормативен акт субективно право. правилно решаващият съд посочва, че в случая не са представени доказателства за наличието на конкретни обстоятелства, които да бъдат определени като източник на опасност за личната сфера - за живота, здравето, сигурността и имуществото на касатора. Изтъкнатите за първи път в съдебно заседание на 14.05.2013 г. пред първоинстанционния съд факти за наличието на потенциална опасност срещу заявителя, също не са подкрепени с доказателства, установяващи по несъмнен начин, че личността на Красимир Георгиев Георгиев или неговите близки са поставени под заплаха от противоправни посегателства. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдебното решение е незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че Красимир Георгиев Георгиев вече имал предходно издадено разрешително за съхранение и носене на оръжие, поради което не е взета предвид вече доказана и съществуваща необходимост от носене и употреба на огнестрелно оръжие. При условие, че е сезиран с искане за издаване на разрешение за носене и съхранени на огнестрелно оръжие, административният орган има правомощието да издаде ново разрешение или да постанови отказ, като съобрази предвидените в закона условия за това. Касаторът е следвало за установи, че към този момент отговаря на всички изисквания предвидени от специалния закон за издаване на индивидуалния административен акт. Административният орган поначало не е задължен да издирва или презюмира обстоятелства, установяващи такава потенциална необходимост за заявителя. Изводът се налага от посочената по-горе разпоредба на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, въвеждаща този факт като самостоятелно основание за постановяване на отказ за издаване на облагоприятстващ акт. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК Върховният административен съд, седмо отделение,