Решение № 10736 от 7.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4492/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Вълчев, с [ЕГН], действащ като едноличен търговец (ЕТ) «Тиасо Д. Вълчев», с [ЕИК], представлявано от упълномощения адв. Р. Данков, срещу Решение 32 от 13.01.2023 г., постановено по адм. д. 1864 по описа на Административен съд - Варна (АС - Варна) за 2022 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Акт за прихващане или възстановяване 5 от 03.05.2022 г., издаден от старши инспектор по приходите към Дирекция Местни данъци и такси (МДТ) при Община Вълчи дол. Наред с това, той е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 5735,68 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Доводът за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила се мотивира с неприемането на допустими и относими доказателства договор за доставка и монтаж на силозно оборудване, оферта към него и ръководство за изграждане на силоз 40, които били необходими с оглед изясняване на фактическата страна на спора. Нарушение от тази категория съдът допуснал и във връзка с приемане и обсъждане на заключението на вещото лице, което било оспорено от настоящия касационен жалбоподател по предвидения за това процесуален ред и било поискано допускането на повторна експертиза, което необосновано не било уважено от съда. Предвид изложеното, касационният жалбоподател твърди, че като не е приел допустими и относими доказателства, и не е допуснал повторна съдебно-техническа експертиза (СТЕ), първоинстанционният съд е ограничил правото му да установи и докаже твърденията си. Доводите за постановяване на обжалваното съдебно решение в нарушение на материалния закон и доводите за неговата необоснованост се аргументират с твърдението, че то e в противоречие на системата от хармонизирани технически правила за проектиране и монтиране на стоманени конструкции тип силоз, които са задължителни съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба РД-02-20-19 от 29.12.2011 г. за проектиране на строителните конструкции на строежите чрез прилагане на европейската система за проектиране на строителни конструкции при проектиране на метални силози, чл. 169 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 110 от Закона за собствеността (ЗС). Аргументи за поддържаната своя теза при оспорване на АПВ, касационният жалбоподател намира и в съдебната практика на Върховния административен съд, която цитира и в касационната жалба. Необосновано, според изложеното в жалбата, е и приетото от съда, че изградените фундаменти, върху които са прикрепени силозите, променят начина на прикрепяне на силозите към земята и те стават трайно прикрепени към нея. При това съдът не обсъдил възражението, че изградените фундаменти съставляват подобрения на поземления имот, върху които силозите са поставени. Предвид всичко изложено в касационната жалба се моли отмяната на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от АС Варна или решаване на спора по същество чрез отмяната на оспорения АПВ, и изпращане на преписката на компетентния орган от Община Вълчи дол за ново произнасяне по направеното искане за издаване на АПВ. Претендира се и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от адв. Зеленкова Амуджиева, която от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли отмяната на обжалвания съдебен акт по съображенията, изложени в касационната жалба. Представя писмени бележки и претендира разноски съобразно списък на разноските, който представя. Акцентира, че спорът се свежда до изясняване спецификата на силозите като съоръжение. Последните съставляват метално оборудване, състоящо се от отделени компоненти и в този смисъл са съоръжение, а не сгради по смисъла на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), тъй като нямат нито една от съществените характеристики на сградите. Ответникът кметът на Община Вълчи дол оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа и в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Варна е бил АПВ 5 от 03.05.2022 г., издаден от старши инспектор по приходите към Дирекция МДТ при Община Вълчи дол, потвърден с Решение 647 от 12.07.2022 г., издадено от вид кмета на Община Вълчи дол. Съдът приел за установено от фактическа страна, че на 05.04.2022 г. настоящият касационен жалбоподател подал искане за възстановяване на недължимо платени данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2017 г. 2021 г., в размер на 63571,02 лв., които се отнасят за три броя силози. По повод образуваното административно производство е била извършена проверка на процесните силози, сочеща за одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ І със Заповед 214 от 12.03.2013 г., за издадено Разрешение за строеж 18 от 14.05.2013 г. на главен архитект на общината за извършване на строителство на складово стопанство за съхранение на зърно - 3 броя силози с авторазтоварище и почистващ възел, за съставени и подписани протоколи за трасиране, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия от 03.07.2013 г., за издадено Разрешение за ползване СТ-05-1109 от 07.07.2016 г. на ДНСК. На 03.05.2022 г. старши инспектор към Дирекция МДТ на Община Вълчи дол издал обжалвания АПВ. С него отказал възстановяване на претендираната от настоящия касационен жалбоподател сума по причини, че по проектна документация и издаденото строително разрешение силозите са съвкупност от метална конструкция, монтирана върху обща стоманобетонова фундаментна плоча, изградена върху ивични стоманобетонови фундаменти за всеки силоз, обектите са трайно прикрепени към земята и не представляват преместваем обект по дефиницията на § 5, т. 80 ДР на ЗУТ. Подадената срещу АПВ жалба не била уважена от вид кмета на Община Вълчи дол. В обстоятелствената част на неговото решение било посочено, че силозите са прикрепени трайно към земята с ивични стоманобетонови фундаменти и това прави невъзможно тяхното преместване в пространството като конструкция. Съдът съобразил заключението на приетата СТЕ, съгласно което силозите представляват съвкупност от метална конструкция - цилиндричен корпус с коничен покрив, монтирани върху обща стоманобетонова плоча, изградена върху ивични стоманобетонови фундаменти на всеки един силоз; проходна галерия, като в основата на корпуса няма укрепващ метален пръстен. Силозите нямат метално дъно. Съдът се позовал на приетото от вещото лице, че стоманената конструкция на силозите са закрепени за стоманобетоновите ивични фундаменти и стоманобетоновата плоча с химически дюбели - анкерни болтове; силозите са част от обект Силозно стопанство за съхранение на зърно - предназначение съхранение на зърно и са трайно прикрепени към земната повърхност чрез изпълнена връзка с химически дюбел - анкерни болтове към стоманобетоновата фундаментна плоча и ивичните стоманобетонови фундаменти /неподвижно закрепени за терена/; силозите не могат да се отделят от повърхността като цяло във вида, който са имали на съответното място, а могат да бъдат разглобени на съставните им части и отново изградени, като при това стоманобетоновата фундаментна плоча и ивичните стоманобетонови фундаменти бъдат разрушени; изграждането на обекта в имота трайно е изменило субстанцията на ползване на земята; след премахването на обекта, имотът следва да се благоустрои - необходимост от извършване на изкопни работи за демонтиране на стоманобетоновата фундаментна плоча, стоманобетонови стени и ивични стоманобетонови фундаменти. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел, че оспореният АПВ е обективиран в изискуемата писмена форма и е издаден от компетентен орган. Позовал се на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, вкл. във вр. с чл. 64 от същия закон, за да приеме, че обекти на данъчно облагане са сградите или самостоятелните обекти в тях. Доколкото в ЗМДТ няма легално определение по понятието сграда, съдът приложил правилото по чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Анализирал разпоредбите на чл. 12 и чл. 37, ал. 1 и 2 и чл. 41, ал. 1 ЗУТ и направил извод, че анализът на тази нормативна регламентация води на извод, че сградите са здания, чрез които се осъществява основно застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение, а чрез постройките се реализира допълващото им застрояване. Съдът съобразил, че според действащия ПУП-ПРЗ , одобрен със Заповед 214 от 12.03.2013 г. на кмета на Община Вълчи дол, предназначението на поземления имот, в който се намират силозите, е за производствено складова дейност, а според заключението на СТЕ предназначението им е за съхранение на зърно - тоест процесните силози съответстват на предназначението на имота . Съдът взел предвид, че доводът на настоящия ответник по касация за отричане на претендираното от касационния жалбоподател право на възстановяване е издаденото строително Разрешение 18 от 14.05.2013 г. за складово стопанство за съхранение на зърно, индивидуализирано като строеж първа категория, като разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 1 ЗУТ определя за такива строежи не само производствените сгради, но също така и инсталациите, съоръженията. Съдът посочил, че с цел изясняване дали процесните силози представляват сгради или строителни съоръжения, по аргумент на чл. 46, ал. 2 ЗНА, следва да приложи разпоредбата на § 1, т. 1, б. б от ДР на Закона за кадастъра имотния регистър (ЗКИР), според която "сграда" или "постройка" е самостоятелен строеж на основното или на допълващото застрояване по ЗУТ, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение съгласно класификатора, определен с наредбата по чл. 31. Съдът приел, че от значение за квалифицирането на силозите като сгради е дали същите са трайно прикрепени към земята. Съществуването на трите силоза в недвижимата собственост на касационния жалбоподател било прието, че е последица от разрешено и изпълнено строителство по издаденото Разрешение за строеж 18 от 14.05.2013 г., а предмет на това строително разрешение не са само трите силоза, а изграждане на складово стопанство за съхранение на зърно силозен тип с авторазтоварище и почистващ възел. Поради тази причина за целите на данъчното облагане, според съда, силозите не следва да се разглеждат самостоятелно - те са разрешени и изпълнени като част от складовото стопанство, а последното е проектирано и реализирано не само от три силоза, но включва приемна шахта, елеваторна шахта, проходна шахта във фундаментната основа под всеки един от силозите. Силозите са проектирани, така че тяхното разтоварване да става чрез система от конвейри, разположени в подсилозна галерия. Съдът кредитирал заключението на СТЕ силозите били трайно прикрепени към земята, защото имали предназначение за съхранение на зърно, но нямат метално дъно. Освен това не били разположени директно на земната повърхност, като е налице фундиране. В част от строителните конструкции на инвестиционния проект, неразделна част от строителното разрешение, имало графично отразяване на тези фундаменти с посочени материали за тяхното изпълнение - бетон, стомана АІ и стомана ІІ, като при тези данни съдът възприел становището на вещото лице, че силозите са трайно закрепени към земята понеже корпусната им част е прикрепена към ивични стомонобетонови фундаменти и те не могат да се отделят от земната повърхност. По тези съображения съдът приел, че процесните силози са сгради предвид тяхното трайно прикрепяне към земята, поради което за тях се дължи ДНИ и ТБО на основание чл. 10 и чл. 64 ЗМДТ. Доколкото те са дължими, не са налице елементите на фактическия състав по прихващане и възстановяване по чл. 128 ДОПК и по тези причини съдът отхвърлил жалбата. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради необосноваността му и постановяването му в нарушение на материалния закон. Съдът правилно е дефинирал, че за извършване на преценка относно законосъобразността на спорния АПВ следва да се даде отговор на въпроса дали процесните силози съставляват сгради, респективно налице ли е основание за дължимостта на платените от настоящия касационен жалбоподател ДНИ и ТБО за тях на основание чл. 10 и чл. 64 ЗМДТ за процесните периоди. За даването на отговор на посочения в предходния абзац преюдициален въпрос следва да се съобразят фактическите констатации на вещото лице, изготвило СТЕ в първоинстанционното производство, дадени в Раздел III Заключение: силозите представляват съвкупност от метална конструкция цилиндричен корпус с коничен покрив, монтирани върху обща стоманобетонова плоча, изградена върху ивични стоманобетонни фундаменти на всеки силоз; проходна галерия; силозите са стоманени, плоскодънни, кръгли цилиндрично конусен тип; състоят се от цилиндрична част, конична част и нямат метално дъно; конструкцията на корпуса и покрива на силозите е метална, като стоманената конструкция на силозите е закрепена за стоманобетоновите ивични фундаменти (неподвижно закрепени за терена) и стоманобетоновата плоча с химически дюбели анкерни болтове. Силозите могат да бъдат разглобени на съставните им части и отново изградени, а стоманобетоновата фундаментна плоча и ивичните стоманобетонови фундаменти разрушени. При тези фактически констатации, направени от вещото лице, изготвило приетата по делото СТЕ, неправилен се явява правният извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на спорния АПВ. Актът за прихващане или възстановяване е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 и чл. 64, във вр. с чл. 11 ЗМДТ, тъй като при издаването му незаконосъобразно на трите процесни силоза е придаден статут на сгради, което от своя страна е дало основание да се направи извод за дължимостта на ДНИ и ТБО за тях за процесните периоди. По аргумент от чл. 110 от Закона за собствеността (ЗС), съществен белег на сградата е прикрепването й към земята по траен начин. При съобразяване фактическите констатации на вещото лице, изготвило приетата по делото СТЕ, които бяха възпроизведени по горе, този съществен белег по отношение на процесните силози не е налице. Силозите, според, изложеното в заключението, а и според казаното от вещото лице по време на разпита му в съдебното заседание в първоинстанционното производство, могат да бъдат разглобени на съставните им части и отново изградени, а стоманобетоновата фундаментна плоча и ивичните стоманобетонови фундаменти разрушени. Следователно, касае се за сглобяема конструкция, която макар да не се демонтира във вида, в който е в момента, е възможно да бъде отново изградена след разглобяването и преместването й. Предвид изложеното, изводът на вещото лице, направен в експертното заключение, че процесните силози са «трайно прикрепени към земната повърхност чрез изпълнена връзка с химически дюбел анкерни болтове към стоманобетоновата фундаментна плоча и ивичните стоманобетонови фундаменти», неправилно е бил безрезервно възприет от първоинстанционния съд. При направената от настоящия съдебен състав оценка на заключението при условията на чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, тези изводи са несподелими, което разколебава и становището на съда относно статута на силозите на сгради, респективно за законосъобразност на спорния АПВ. Без основание първоинстанционният съд е почерпил аргументи в подкрепа на тезата си в издаденото Разрешение за строеж 18 от 14.05.2013 г., чийто предмет са не само силозите, както правилно е отбелязано от него, а изграждането на складово стопанство за съхранение на зърно силозен тип. Издаването на разрешение за строеж първа категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 ЗУТ, не е основание да се приеме, че силозите са сгради. Разпоредбата категоризира строежите, като сочи както сгради, така и съоръжения, инсталации и др. обекти, предвид което се налага извод, че ЗУТ не приравнява строежа на сграда. Наред с това, разрешението за строеж и това за ползване, са относими към складовото стопанство за съхранение на зърно три броя силози, а не относно изграждането на процесните силози. Последното е посочено и в заключението на СТЕ, както и това, че силозите са част от обект първа категория, въведен в експлоатация с издадено разрешение за ползване от ДНСК - София. В този смисъл, несподелимо е и приетото от врид кмета на Община Вълчи дол в Решение 647 от 12.07.2022 г., с което спорният АПВ е потвърден, че прикрепването на силозите към земята с ивични стоманобетонови фундаменти на всеки един силоз прави невъзможно преместването в пространството на конструкцията без тя да загуби своята индивидуализация и възможност да бъде използвана на друго място със същото или подобно предназначение, тоест че е налице трайно прикрепване на постройките (силозите) към земята. По всички изложени по-горе съображения, първоинстанционният съд е достигнал до неправилни изводи за правната същност на силозите като им е придал характеристиката на сгради по смисъла на чл. 10, ал. 1 и във вр. с чл. 64, във вр. с чл. 11 ЗМДТ, като въз основа на това неправилно е приел, че за тях се дължи ДНИ и ТБО, поради което намерил АПВ за законосъобразен. При това, неправилното съдебно решение подлежи на отмяна. Неоснователни се явяват касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с недопускането и неприемането на писмени доказателства и недопускане назначаването на повторна СТЕ, които да съставляват основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС Варна след отмяната на обжалваното съдебно решение. Приобщаването по делото на посочените в касационната жалба и приложени към нея доказателства, както и допускането на повторна СТЕ, не са необходими за правилното решаване на спора. Както се посочи, делото е изяснено от фактическа страна в достатъчна степен, което да позволи извеждането на обосновани и правилни правни изводи относно дължимостта, респективно недължимостта на ДНИ и ТБО за процесните периоди относно процесните силози. Предвид изложеното, неправилно с обжалваното съдебно решение оспорването по жалбата на Д. Вълчев, действащ като ЕТ Тиасо Д. Вълчев, срещу спорния АПВ е било отхвърлено. По съображенията, въз основа на които по горе беше прието, че процесните силози не съставляват сгради и в този смисъл не подлежат на облагане с ДНИ и ТБО, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, включително в частта на разноските. Отменен следва да бъде и оспореният АПВ, като след отмяната му, делото като преписка следва да се изпрати на компетентния орган от Дирекция Местни данъци и такси при Община Вълчи дол за ново произнасяне по искането на Д. Вълчев, действащ като ЕТ Тиасо Д. Вълчев за възстановяване/прихващане с вх. РД 7700-160 от 05.04.2022 г. при съобразяване на мотивите на настоящия съдебен акт, в едномесечен срок, считано от получаването на преписката. С оглед изхода на спора в касационното производство и пререшаване на спора по същество от настоящия съд, направеното искане от касационния жалбоподател и ангажираните доказателства, нему се следва присъждането на разноските, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство и държавна такса в общ размер на 5508,57 лв. за касационното производство и в общ размер на 3210,00 лв. за първоинстанционното производство за внесена държавна такса, за депозит за изготвяне на експертиза и за заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност на заплатената на адвоката на касационния жалбоподател сума от 5000,00 лв. е неоснователно предвид материалния интерес по спора. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 и чл. 174 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение