Решение № 17302 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10734/2013 г.

Решение № 17302 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10734/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Магдалена Георгиева Чикчева от гр. Пловдив, срещу решение № 802/11.04.2013 г., постановено по адм. д. № 3316/2012 г. на Административен съд - гр. Пловдив, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд или се постанови решение по същество, с което да се отмени оспорената от нея Заповед № ДК-02-ЮЦР-178/19.07.2012 г. на н-к РДНСК, Южен централен район. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът, н-к РДНСК, Южен централен район, не е изразил становище. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пловдив, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Магдалена Георгиева Чикчева срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-178/19.07.2012 г. на н-к РДНСК, Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне "ремонт на покрив и преустройство на таван в жилищна сграда", находящ се в поземлен имот № 211, парцел II, кв. 240 - стар, 10-нов, по плана на Втора градска част на гр. Пловдив. За да постанови решението си съдът приел, че е ремонтът на покрива на сградата представлява извършена реконструкция на същия, както и че извършените строителни работи от жалбоподателката не попадат в хипотезите на чл. 151, ал. 1 ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж. Приел също така, че реконструкцията представлява основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 ДР на ЗУТ, за която се изискват строителни книжа - разрешение за стореж и одобрен проект, а в случая са засегнати и общи части на съсобствената сграда, е било необходимо и съгласието на съсобствениците. Решението е правилно. Обосновано и при правилно прилагане на материалния закон първоинстанционният съд е приел, че е налице безспорно доказан незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, извършен без строителни книжа и в нарушение на действащия правен режим по чл. 148, ал. 1 ЗУТ, който подлежи на премахване. Извършените строителни работи от жалбоподателката представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ПР на ЗУТ, като не попадат в нито едно от изключенията, за които не се изискват одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж съгласно чл. 151, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 ЗУТ, като извършването му при липсата им превръща същия в незаконен. В тази връзка са неоснователни твърденията, че се касае за подмяна на покривни материали, за което не се изисква разрешение за строеж. Видно от заключенията на вещото лице касае се за реконструкция на покрива на сградата по смисъла на § 5, т. 44 ДР на ЗУТ с промяна на предназначението на подпокривното пространство, тъй като е премахнат старият покрив и е изграден изцяло нов, с нова дървена конструкция, нова обшивка, променени са наклоните на покривните плоскости и височината на подпокривното пространство с надзидове, изграден е мансарден покрив и е създадено мансардно пространство за живеене. Установено е, че се касае за съсобствена сграда и са засегнати общи части от конструкцията на сградата, като плочата на тавана, подпокривната конструкция и покритието, както и зидовете, тъй като са зазиждани едни отвори и са изградени други такива, е извършено без разрешението на съсобствениците в имота, съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗУТ. От извършената реконструкция е изграден мансарден таван, който не е установено да е съществувал преди извършване на строителните работи в този му вид, което представлява промяна предназначението на същото и за което липсват строителни книжа и разрешение за строеж, както правилно е приел първоинстанционният съд. По делото жалбоподателката се позовава на режим на търпимост по § 16 ПР на ЗУТ, като твърди, че е следвало във заповедта да се посочи дата на извършване на строителството. При непосочването на датата на извършения строеж, с оглед приложимостта на § 16 ПР на ЗУТ, това обстоятелство се изследва при обжалването на заповедта, но жалбоподателката се позовава на режим на търпимост, но не посочва период на извършване на строежа и не ангажира доказателства за установяване на този факт, с оглед приложима ли е някоя от хипотезите на посочения параграф. С оглед на това при правилно прилагане на закона съдът, с оглед установените пред него факти, е приел че не са налице предпоставките на § 16 ПР на ЗУТ за признаване на режим на търпимост на строежа, както и не е налице и проведена процедура за узаконяването на строежа по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ. В касационната жалба също не се твърди конкретен период на изпълнение на строежа, попадащ в хипотезите на § 16 ПР на ЗУТ за извършване на строителството, а обосновано съдът е приел, че представения проект-заснемане касае узаконяване на преустройство на първия етаж от сградата, поради което твърдяните касационни основания за неизясненост на релевантни за спора факти, не се подкрепят със съответни доказатества. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя, решението е правилно, обосновано е с оглед събрания доказателствен материал, който е обсъден от първоинстанционния съд, правните изводи кореспондират на установените факти, имащи значение за правилното решаване на спора, поради което съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От служебната проверка на делото по реда на чл. 218, ал. 2 АПК не се установява несъответствие на решението с материалния закон, а жалбоподателката не е представила нови писмени доказатества към касационната жалба за установяване на твърдяните касационни основания за отмяна на решението. Поисканата експертиза в касационното производство е недопустимо, тъй като пред тази инстанция се приемат само писмени доказателства /чл. 219 АПК/, а непълнотата на доказателствата не е касационно основание за отмяна на решението. С оглед всичко изложено не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК