Решение № 15708 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6340/2018 г.

Решение № 15708 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6340/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Л. К." ЕООД, [населено място], чрез пълномощника на дружеството срещу решение № 14/07.02.2018 г. по адм. д. № 402/2017 г. на Административен съд С.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на община С. в писмено становище чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу отказ изх. № 4704-3122/1 от 09.11.2017 г. на кмета на О. С., с което се отказва издаването на разрешение за разполагане на два броя кафе-автомати върху 2 м2 общински терен на открито с адрес: гр. С., ул. "Б. Т." № ЗЗ и ул. "С." ..№...-А. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредбата се забранява разполагането на кафе-машини върху терени - общинска собственост на територията на община С.. Следователно смисъла, който е вложил законодателя в употребеното понятие кафе машини в цитираната разпоредба е забрана за разполагане на кафе-автомати. Цитираната разпоредба е в раздел II от Наредбата и регламентира общите изисквания към преместваемите обекти. С оглед въведената изрична забрана от законодателя за поставяване на кафе-машини, съдът намира, че постановения отказ е законосъобразен, постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон: Възраженията в касационната жалба са същите, предявени и пред първоинстанционния съд. Настоящата инстанция намира изводът на решаващия съд, че забранителната норма от местната Наредба за преместваемите обекти и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на О. С. за относима към конкретния казус. В този смисъл направеното от първоинстанционния съд тълкуване на нормата в смисъл, че се има предвид забрана за разполагане на кафе-автомати, а не на кафе-машини, е правилно. Тълкуването е дейност по установяване съдържанието на правнонормативната мисъл и е необходимо при правоприлагането. Прилагайки цитирана норма, съдът е дал тълкуване на нормотворческата воля на издателя на нормата. Безспорно е, че в случая забраната следва да се отнася до кафе-автомати, а не до кафе-машини в общоприятия смисъл на последната. Наличието на изрична забранителна норма е пречка да се удовлетворят заявления като процесните. Поради това отказът е валиден и законосъобразен административен акт, какъвто е и крайният извод на реашаващия съд. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна, поради което решението като материалнозаконосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,