Решение № 15350 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10058/2020 г.

Решение № 15350 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10058/2020 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - [населено място], чрез процесуалния му представител - ст. юрисконсулт Манкова, против решение № 126 от 06.07.2020 г. постановено по адм. дело № 83/2020 г. на Административен съд Кърджали, с което е обявена за нищожна Заповед №ДК-11-К-1/31.01.2020 г. на началника на РДНСК-Кърджали. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: [фирма], [населено място], редовно призовано, не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - юрисконсулт Конакчиева, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът: главен архитект на [община], редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорената пред АС Кърджали Заповед №ДК-11-К-1/31.01.2020 г. на началника на РДНСК-Кърджали е отменено Разрешение за строеж /РС/ № 1/15.01.2020 г. и одобрените проекти към него за строеж: "Външно електрозахранване на "Многофамилна жилищна сграда и магазин за промишлени стоки" в УПИ VIII, кв. 74 по плана на [населено място], с трасе на кабелната линия по северния тротоар на [улица] и западния тротоар на [улица] до УПИ VIII, с възложител - [фирма]. Заповедта е издадена по делегация и на основание чл. 156, ал. 3 ЗУТ. Установено е от съда, че отмененото разрешение за строеж е част от Комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/, допуснат за изработване със заповед от 17.10.2019 г. на кмета на [община], на основание чл. 150, ал. 1 ЗУТ и съдържащ следните самостоятелни части: проект за изменение на ПУП - план схема за изграждане на описания по-горе строеж, одобрен със Заповед № 10-24/15.01.2020 г. на кмета на [община]; инвестиционен проект; и процесното РС № 1, които проект и РС са одобрени от главния архитект на [община] на 15.01.2020 г. Посочено е, че отмяната на РС и одобрените проекти е извършена от контролния орган при служебна проверка за законосъобразност по чл. 156, ал. 1 ЗУТ. При преценката за действителност на оспорения акт, е констатирано от съда, че РС и одобрените проекти са части от КПИИ, които не подлежат на самостоятелна проверка за законосъобразност от началника на РДНСК-Кърджали, извън останалата част на КПИИ, а именно проекта за изменение на ПУП-план схема за изграждане на строежа. Според съда контролът за законосъобразност върху трите части на КПИИ, е по отношение на целия КПИИ, като компетентността за това е на съответния административен съд, а не на началника на РДНСК-Кърджали по реда на чл. 156, ал. 1 ЗУТ. Поради това е направен извод, че оспорената заповед е нищожна, поради липса на компетентност у издателя да извършва проверка за законосъобразност на РС, като част от КПИИ. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото не е спорно, че отмененото РС е част от КПИИ по чл. 150 ЗУТ. Съгласно чл. 150, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ, КПИИ съдържа следните самостоятелни съставни части: проект за ПУП, вкл. РУП, когато такъв е необходим; инвестиционен проект; и разрешение за строеж. По същество всеки от посочените три акта има статут на самостоятелен индивидуален административен акт, но по силата на специалната норма на чл. 150, ал. 3 ЗУТ, те подлежат на обжалване в едно производство. Те се одобряват едновременно и няма пречка да се обжалва само един от тях, но това означава несъгласие и с останалите части на КПИИ, поради тяхната свързаност, което ангажира съда да извърши проверка за законосъобразност и на тях. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗУТ разпорежда, че частите на КПИИ се съобщават по реда на чл. 149, ал. 1 ЗУТ на заинтересованите лица по чл. 131. Липсва изискване частите на КПИИ да се съобщават на органите на ДНСК по чл. 149, ал. 5 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 149, ал. 5 ЗУТ изисква уведомяване на органите на ДНСК само за издадените РС и заповеди за допълването им по чл. 154, ал. 5, т. е само за РС, които не са съставни части на КПИИ. Уредбата сочи, че частите на КПИИ подлежат на контрол за законосъобразност от административния съд при подадена жалба от лицата по чл. 131 ЗУТ, но не и на служебен контрол за законосъобразност от органите на ДНСК, по реда на чл. 156, ал. 1 и 3 ЗУТ. Служебният контрол на органите на ДНСК е само по отношение на издадени РС и заповеди за допълването им, ведно с одобрените инвестиционни проекти, за чието издаване са уведомени по чл. 149, ал. 5 ЗУТ, а това са РС и проекти, които не са съставни части на КПИИ. Този извод следва от съдържанието на цитираните разпоредби, в които изброяването на актовете е изчерпателно, но сред тях липсват РС и проектите, като съставни части на КПИИ. И това е така, защото органите на ДНСК не разполагат с правомощието да проверяват законосъобразността на актове за одобряване на ПУП или техните изменения, а ПУП е основна част на КПИИ. Такова правомощие органите на ДНСК нямаха и при действието на чл. 216 ЗУТ(отм.);. не само по отношение на подробните устройствени планове, но и по отношение на РС и проектите, когато са съставна част на КПИИ. Поради това началникът на РДНСК-Кърджали не е разполагал с компетентност да извърши служебна проверка за законосъобразност на издаденото РС № 1/15.01.2020 г. на гл. архитект на [община] и на одобрените проекти, като съставни части на КПИИ, по реда на чл. 156, ал. 1 и сл. ЗУТ. При липса на компетентност оспорената заповед за отмяна на това РС и на одобрените проекти, правилно е обявена за нищожна, на основание чл. 146, т. 1 АПК. Въз основа на изложеното касационната жалба и оплакванията в нея са неоснователни, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход по касационната жалба, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество разноски за касационната инстанция в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение