Решение № 9217 от 19.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главен архитект на Столична община, подадена чрез процесуалния представител юрк. Георгиева, срещу Решение 2415 от 13.04.2022 г., постановено по адм. дело 10206/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед РА-30-276/12.08.2020 г. на главния архитект на Столична община и е осъдена Столична община да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд приема, че процесният обект не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, тъй като начинът й на изграждане и нейното предназначение я определят като строеж, независимо дали може да се премести в цялост или не. Възразява се също така, че неправилно съдът е счел, че процесната гаражна клетка е предназначена за друга обслужваща дейност. Според касатора в конкретния случай гаражната клетка задоволява лични нужди и не може да бъде определена като преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Твърди се още, че описанието на спорния обект не съответства на определението, дадено в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна. Ответникът С. Стоянова, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на С. Стоянова срещу заповед РА-30-276/12.08.2020 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на собственик, да премахне незаконен строеж Стоманобетонова гаражна клетка 33 , находящ се върху предвиденото уширение за паркиране на североизточната част на [улица], публична общинска собственост, кв. 17 по плана на гр. София, [местност], одобрен с Решение 271 по Протокол 40/30.05.2013 г. на Столичен общински съвет /СОС/, югозападно от [адрес]. В първоинстанционното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която процесната гаражна клетка е монтирана направо върху терена, без основи и би могла да бъде отделена и преместена на друго място, без съществено да се разруши. Вещото лице е установило още, че по плана за регулация и застрояване, одобрен със заповед РД-50-09-26/26.01.1988 г., отреждането на терена, върху който е разположена процесната гаражна клетка, в основната му част е за обществено жилищно строителство и няма отреждане за гаражи или паркинги, т. е. процесната гаражна клетка е без постоянен градоустройствен статут. Констатирано е още от вещото лице, че и по сега действащия план от 2013 г. отреждането на терена е основно за жилищно строителство, трафопост и паркинг и е предвидено уширение на улицата за паркиране. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден в противоречие с материално-правните норми и при наличие на съществени нарушения на производствените правила. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е обосновал извод, че обектът, предмета на оспорената заповед, следва да се характеризира като преместваем по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Според съда процесният обект може да се приеме, че е предназначен за друга обслужваща дейност по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ като може, след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура, в цялост да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация, при необходимост от демонтиране и монтиране. Прието е от съда още, че за премахването на такъв тип обекти е предвидена различна, подробно диференцирана процедура по чл. 57а и сл. от ЗУТ, която обаче не е изпълнена от административния орган, който не е събрал съответните доказателства и експертни заключения в противоречие с производствените правила и по този начин е допуснал и нарушение на материалния закон, провеждайки неотносима процедура по чл. 225 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж, какъвто обектът, предмет на заповедта, не е. Така постановеното решение е незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Неправилни са изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, както и за постановяването й при съществено нарушение на административно-производствените правила. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая от приетите по делото писмени доказателства, включително и от неоспорената от страните съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ Стоманобетонова гаражна клетка 33 с приблизителни размери 3.00м/5.00м. и височина 2.20м., който е част от група гаражни клетки и попада върху предвиденото по действащия план уширение за паркиране, които обстоятелства се подвърждават и от приета по делото съдебно-техническа експертиза. По делото се установява също така, че строителството е извършено от жалбоподателя без разрешение за строеж и инвестиционен проект през 1999 г., която година на извършване на строителството не се и оспорва от жалбоподателя. При тези факти административният съд неправилно приема, че описаната в заповедта за премахване гаражна клетка не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж и инвестиционен проект. В случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Неправилно административният съд приема също така, че процесната гаражна клетка представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, който не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертават кръга на преместваемите обекти, като въвеждат като критерии конструктивните характеристики и предназначението на обектите. В процесния случай, независимо от заключението на вещото лице, на което изцяло се е позовал първоинстанционният съд, че гаражната клетка е монтирана направо върху терена и може да бъде отделена и преместена на друго място, без съществено да се разруши, не може да се преодолее законово предвиденото условие за разграничение на преместваемия обект съобразно предназначението му. В случая гаражната клетка, предмет на заповедта за премахване, няма характеристиките на преместваем обект с оглед на предназначението, тъй като не се използва за увеселителни, търговски или други обслужващи дейности. Безспорно в случая се касае за гараж, който по смисъла на закона представлява постройка на допълващо застрояване за паркиране на автомобили и задоволяване на лични нужди, поради и което именно това негово предназначение го определя като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, независимо дали може да се премести на друго място в цялост или не. От приетите по делото доказателства се установява също така, че процесната гаражна клетка не е и търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ. В конкретния случай, с оглед на установената по делото и неоспорена от страните година на изграждане на гаражната клетка 1999 г., приложима се явява нормата на § 16, ал. 3 от ДР на ЗУТ. В тази връзка следва да се има предвид, че нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е неприложима, тъй като визираният в нея режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само тези, които не се обхващат от ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ. Релевантните обстоятелства за търпимост на един строеж съгласно приложимата разпоредба на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ са дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, и дали е бил деклариран от собствениците му пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародване на този закон, т. е. до 02.07.2001 г. В съответствие с цитираната разпоредба кумулативно с изискването за допустимост на строежа по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, е предвидено и допълнително условие, за да се признае търпимостта на строежа, а именно строежът да е бил деклариран от собствениците пред одобряващите органи до 02.07.2001 г. От приетите по делото писмени доказателства не се установява това изискване да е било изпълнено по отношение на процесния строеж. Няма данни по делото, а и не се твърди от жалбоподателя, да е деклариран от последния строежа пред надлежните одобряващи органи до пределния момент по § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ. Само на това основание процесният строеж не може да се квалифицира като търпим, доколкото предпоставката е кумулативна и неосъществяването й е достатъчно основание строежът да бъде изключен от категорията на ползващите се с търпимост, независимо дали е допустим по подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали към момента на извършването му или понастоящем. В конкретния случай по делото безспорно се установява също така, че по действащия към датата 1999 г. план за регулация и застрояване на [местност], одобрен със заповед РД-50-09-26/26.01.1988 г., процесната гаражна клетка попада в терен, отреден за обществено жилищно строителство , в който няма отреждане за гаражи и паркинги, а по сега действащия план за регулация и застрояване, одобрен с Решение 271 по Протокол 40/30.05.2013 г. на СОС, гаражната клетка попада в терен, предвиден за уширение за паркинг, т. е. гаражната клетка не е елемент на плана за застрояване. При така установеното по делото процесният строеж не би могъл да бъде определен като търпим такъв, дори и само на това основание. Процесната заповед е издадена и от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с параметри, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че възраженията на жалбоподателя в първоинстанционото производство, свързани със собствеността върху терена, върху който попада строежът, предмет на заповедта, са без значение, тъй като не променят факта, че строежът е незаконен и не е търпим, което е основание за неговото премахване. Предвид гореизложеното, съдебното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отхвърли жалбата на С. Стоянова срещу заповед РА-30-276/12.08.2020 г. на главния архитект на Столична община, като неоснователна. При основателност на касационната жалба в полза на касатора следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2,предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,