Решение № 12434 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16453/2011 г.

Решение № 12434 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16453/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Делта трейд къмпани" ЕООД, гр. Пловдив, против решение № 1535/10.10.2011 г., постановено по адм. д. № 692/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му, с която е претендирал нищожност на данъчен ревизионен акт (ДРА) № 952/18.04.2005 г., издаден от главен данъчен инспектор в ТДД - Пловдив. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е решението е незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено процесуално нарушение - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение и вместо него постановено друго, с което да бъде прогласена нищожността на ДРА по подробно развити доводи в жалбата и в писмена защита на процесуалния му представител адв. Д. Павлова. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е взел становище за неоснователност на касационната жалба в писмено възражение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: В административното право, за разлика от гражданското право, липсва специален законов текст, който да определя в кои случаи съответният акт е нищожен, и в кои случаи - унищожаем. Основното разграничение на порочните (недействителните) актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента на същественост на порока, от който е засегнат актът. Общоприето е становището в теорията и съдебната практика, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат. За да отхвърли жалбата на "Делта трейд къмпани" ЕООД, с която дружеството е претендирало да бъде прогласена нищожността на ДРА № 952/18.04.2005 г., издаден от главен данъчен инспектор в ТДД - Пловдив, административният съд в подробни мотиви е разгледал хронологията на събитията, които според касатора са довели до издаването на нищожния административен акт и е приел, че визираните пороци биха могли да доведат до отмяната на акта, но не и до обявяването му за нищожен, още повече, че новелата на чл. 177, ал. 2 АПК е в сила едва от 1.03.2007 г. По- нататък съдът е посочил, че жалбоподателят е имал редица възможности, включително и чрез атакуване по съдебен ред, да предяви по същество поддържаната унищожаемост на ДРА, като по този начин се възстанови състоянието от преди неговото издаване. Доколкото, обаче, сочените от жалбоподателя пороци се са от категорията на толкова съществени нарушения на материалния или процесуалния закон, които са в състояние да обосноват извод за нищожност на атакувания ДРА, то съдът е приел, че жалбата, с която се претендира нищожност на ДРА № 952/18.04.2005 г. на ТДД - Пловдив, следва да бъде отхвърлена. Решението е правилно. Фактическата обстановка по спора е правилно установена от първостепенния съд и в обобщени мотиви се свежда до следното: На дружеството е издаден данъчен Акт за дерегистрация № 4/6.12.2004 г., който е отменен с Решение № 917/17.07.2006 г. по адм. д. № 578/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, потвърдено с Решение № 5423/31.05.2007 г. по адм. д. по адм. д. № 9883/06 г. на ВАС, I А отделение; издаден е АПВ № 922545 от 11.01.2010 г. в резултат на искане за прихващане или възстановяване № 1600027622/11.12.2009 г. за начисления и платен ДДС в размер на 385 705.40 лв., като с този АПВ е отказано възстановяване на сумата по съображения, че определянето на задълженията по ЗДДС в резултат от действията по прекратяване на регистрацията, е станало с ДРА № 952/18.04.05 г., който не е обжалван и е влязъл в сила; АПВ № 922545/11.01.2010 г. е обжалван по административен ред и с решение № 162/12.03.2010 г. е потвърден от директора на дирекция "ОУИ"- гр. Пловдив. На 20.07.2010 г. горепосоченият АПВ е влязъл в законна сила. "Делта трейд къмпани" ЕООД е подало второ Искане за прихващане или възстановяване № 70-00-8793/30.06.2010 г. на начислен и внесен в бюджета ДДС в размер на 385 699.57 лв., мотивирано отново с визираните по горе решения на Пловдивски окръжен съд и Върховен административен съд. Поради наличието на влязъл в сила административен акт, касаещ същия въпрос и имащ същите страни (АПВ № 922545 от 11.01.2010 г.) производството по започналата проверка по искането е прекратено от зам. директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив със заповед № 70-00-8793/28.07.2010 г., потвърдена от своя страна от Административен съд - Пловдив с Решение № 633/15.04.2011 г. по адм. д. № 223/2011 г., като решението на съда е влязло в законна сила на 14.05.2011 г. Междувременно - на 14.02.2005 г. дружеството е подало отново заявление за регистрация по ЗДДС поради наличие на облагаем оборот, като повторно е регистрирано по ЗДДС, считано от 28.02.2005 г. Във връзка с повторната регистрация по ЗДДС, "Делта трейд къмпани" ЕООД е подало регистрационен опис на наличните активи в срока по чл. 70, ал. 2, т. 2 ЗДДС. Декларираният данъчен кредит за приспадане по описа е в размер на 385 705.40 лв., за който дружеството е упражнило правото си на данъчен кредит в първия данъчен период от новата регистрация - 02.2005 г. на основание чл. 70, ал. 1 ЗДДС; след изтичането на тримесечния период за приспадане, на 2.06.2005 г. дружеството е подало искане за прихващане и/или възстановяване. В тази връзка е издаден ДРА № 2083/11.08.2005 г., с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит за наличните активи при повторната регистрация по ЗДДС, тъй като не е изпълнено условието по чл. 70, ал. 2, т. 2 ЗДДС- начисленият данък за наличните активи по повод прекратяването на регистрацията не е внесен ефективно от дружеството, нито е прихваната от данъчен орган. Последният ДРА е бил потвърден от дирекция "ОУИ" - Пловдив при обжалването му по административен ред и е влязъл в сила, тъй като не е предприето съдебно обжалване по отношение на него. Постановено е и влязло в сила на 5.04.2011 г. решение на АС - Пловдив по адм. д. № 2281/2010 г., постановено по повод обжалване на Решение № 1018055/27.07.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП, с което е оставено без уважение искане за поправка на очевидна фактическа грешка в ДРА № 2083/11.08.2005 г. Въз основа на така установените фактически обстоятелства, правилно административният съд е приел, че макар данъчните органи да са възложили данъчна ревизия при невлязъл в сила акт за дерегистрация по ЗДДС, да са провели ревизия и да са издали ДРА, определяйки задължения във връзка със същата тази дерегистрация, без последната да е била установена със стабилен административен акт, то нарушаването на тези правила не обосновава най-тежкият порок на издадения административен акт, а именно неговата нищожност. Както правилно е посочено в мотивите на обжалваното решение, визираните нарушения могат да формират извод за неговата унищожаемост, респ. незаконосъобразност, но касаторът е пропуснал да инициира отмяната на ДРА № 952/18.04.2005 г. Както бе посочено по-горе, последният не е бил обжалван и е влязъл в законна сила, поради което и определените с него задължения се ползват със стабилитет. Това е така, тъй като отмяната на акта за дерегистрация не може да породи автоматично отмяна и на влезлите в сила задължения по ДРА № 952/2005 г. Изложените в обратната насока оплаквания в касационната жалба са неоснователни и не се споделят от настоящата инстанция. Предвид изложеното решението не страда от посочените от касатора пороци, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК. При този изход от делото на касатора не се следват съдебни разноски. Разноски не се дължат и на ответника, тъй като същият не е бил представляван в съдебно заседание. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Осмо отделение,