Решение № 9676 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5886/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1696 от 27.04.2026 г., постановено по адм. д. № 26/2026г. Административен съд – Хасково, първи тричленен състав, е отменил чл. 21, ал. 5 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, в частта на текста: „за сметосъбиране и сметоизвозване“. С решението съдът е отменил и Приложение №6 към чл. 21, ал. 5 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, в частта на следните текстове: „На основание чл. 18 от ЗМДТ, декларирам/е, че съм/сме съгласен/съгласни служители на общината да извършват проверки за спазването на условията по декларацията, включително и да проверяват:“ „Декларирам/е, че имотът не е основно жилище за собственика/съсобствениците и ползвател.“ „Декларирам/е, че имотът или част от него не се отдава под наем.“ „Декларирам/е, че съм/сме запознат/и, че при установяване на декларирани от мен/нас неверни данни или при установяване на потребление на ел. енергия и на вода за имота се дължи пълния годишен размер на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, ведно с лихвите за просрочие и на нарушителя се налага глоба/ имуществена санкция по чл. 123, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси.“„Декларирам/е, че при настъпване на промяна в декларираните обстоятелства и данни, ще уведомя/им писмено Отдел „Приходи“ при Община Димитровград в 14-дневен срок от настъпването им.“ С решението съдът е осъдил Общински съвет – Димитровград да заплати на П. Т. З., [ЕГН], разноски по делото в размер на 520.42 евро. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Общински съвет – Димитровград, представляван от председателя Г. Кръстев, чрез пъломощника адв. Н. Колев. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Хасково е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата. Претендира заплащане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касационната жалба П. Т. З. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Б. Бочев взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Поддържа становище за неоснователност на претенцията на касатора за разноски, съответно на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. С решението си Административен съд – Хасково е отменил чл. 21, ал. 5 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, в частта на текста: „за сметосъбиране и сметоизвозване“. С решението съдът е отменил и Приложение №6 към чл. 21, ал. 5 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, в частта на следните текстове: „На основание чл. 18 от ЗМДТ, декларирам/е, че съм/сме съгласен/съгласни служители на общината да извършват проверки за спазването на условията по декларацията, включително и да проверяват:“ „Декларирам/е, че имотът не е основно жилище за собственика/съсобствениците и ползвател.“ „Декларирам/е, че имотът или част от него не се отдава под наем.“ „Декларирам/е, че съм/сме запознат/и, че при установяване на декларирани от мен/нас неверни данни или при установяване на потребление на ел. енергия и на вода за имота се дължи пълния годишен размер на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, ведно с лихвите за просрочие и на нарушителя се налага глоба/ имуществена санкция по чл. 123, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси.“„Декларирам/е, че при настъпване на промяна в декларираните обстоятелства и данни, ще уведомя/им писмено Отдел „Приходи“ при Община Димитровград в 14-дневен срок от настъпването им.“ Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по приемане на оспорената част от нормативния акт в актуалната й редакция. Отбелязано е и това, че с влязло в сила Решение № 859/15.11.2023 г. по АД № 802/2023 на Аминистративен съд Хасково е отменен текста на Приложение №6 към чл.21, ал.5 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, в Декларация по чл.21, ал.5 от Наредбата, който гласи: „Не се извършва освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, ако имотът е основно жилище.“, както и че с друго влязло в сила Решение № 3071/25.07.2024 г. по АД № 416/2024 г. на Административен съд Хасково е отменен текста на Приложение №6 към чл.21, ал.5 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, в Декларация по чл.21, ал.5 от Наредбата, който гласи: „- сметките ми/ни за потребление на ел.енергия към съответния доставчик на електрическа енергия по ИТН ………..“ и „- сметките ми/ни за потребление на вода към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Хасково по Абонатен №…….“. Изложени са мотиви, че жалбоподателят има правен интерес от оспорване на посочените разпоредби, като от представените от него доказателства се установява, че същият притежава недвижими имоти на територията на Община Димитровград. Направеното възражение за недопустимост на жалбата поради наличие на влезли в сила съдебни решения по оспорване на същите разпоредби за определено като неоснователно, като е посочено, че с процесната жалба се оспорва друга част от наредбата, за която няма постановени съдебни решения. Прието е, че оспореният нормативен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената законова форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. Като неоснователни са определени възраженията за процесуални нарушения свързани с това, че не е била публикувана на сайта на общината допълнителната докладна записка на кмета на общината от 2023г. Решеващите мотиви на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на оспорения акт са изложени на л.686 и сл. от първоинстанционното решение. Систематизирани за целите на настоящето изложение, същите се изразяват в следното: 1. Възпроизведени са относими към спора правни разпоредби на Закона за местните данъци и такси – чл. 71,чл.66, чл.18. Изграден е извод, че волята на законодателя е, че таксата за битови отпадъци се заплаща за съответните доставени от общината услуги по чл.62 от ЗМДТ и извършените от общината дейности, таксата се дължи, когато услугата се ползва и съответно таксата не следва да се дължи, когато общината не е създала условията за ползване на услугата или когато тези условия са създадени, но задълженото лице не я ползва. Допълнено е, че в закона липсват посочени материалноправни условия във връзка с освобождаване на ТБО, които да са по своето естество допълнителни изисквания към задължените лица било да декларират, било да представят съответни документи и доказателства за отделни обстоятелства или да декларират извършване на проверки или последващи промени в обстоятелствата, както и деклариране на поемане на задължения за заплащане на цялата сума за ТБО и за носене на имуществена санкция. 2. Възпроизведена е разпоредбата а чл.21,ал.5 от наредбата, която има следното актуално състояние: „За освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имоти, които няма да се ползват през цялата година, задължените лица подават в Община Димитровград, в срок до 31 декември на предходната година, декларация по образец съгласно Приложение 6.“. 3. Посочено е, че последната разпоредба се оспорва поради противоречие с нормата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, в която точно и ясно са регламентирани хипотезите на недължимост на таксата, като от текста на цитираната законова разпоредба се установява, че законодателят не обвързва освобождаването от събирането на таксата с други условия, извън тези, регламентирани в горепосочената норма. Прието е, че с подзаконовия нормативен акт следва да бъде предвиден реда, по който става освобождаването от събирането на такса, но не следва в същия да се поставят допълнителни или ограничителни условия, извън тези по закона. 4. След съпоставяне на двете разпоредби е изграден извод, че е налице колизия на оспорената разпоредба от наредбата със законовите норми. Посочено е, че с текста „за сметосъбиране и сметоизвозване“ на чл. 21, ал. 5 от Наредбата се поставят изисквания, с които незаконосъобразно се стесняват предпоставките, предвидени в закона, както и неоснователно и незаконосъобразно се ограничават правата на лицата да бъдат освободени от таксите за услуги по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато е налице хипотезата на неползване на имота през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9 ЗМДТ за Община Димитровград, от задълженото лице в съответния срок. 5. В продължение е прието, че предвиденото с оспорената част от разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от Наредбата ограничение, а имено да се освобождават гражданите от такса „за сметосъбиране и сметоизвозване“, е в противоречие със законовата норма на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, където е прието, че не се събират такси и за дейностите по третиране битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. Уточнено е, че с нормативен акт от по-висока степен са приети по-широки възможности за освобождаване от процесната такса, което е ограничено с текста на чл.21, ал.5 от Наредбата, което сочи на материалноправна незаконосъобразност на текста в оспорената част- такса „за сметосъбиране и сметоизвозване“. Налице е отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК. На л.687 и сл. от първоинстанционното дело са изложени мотивите на първоинстанционния съд относно оспорването на Приложение №6 към чл. 21, ал. 5 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград. 1.Възпроизведена е оспорената разпоредба. 2. Прието е, че във връзка с първия оспорен текст от Приложението, следва да се отбележи, дадената възможност от ЗМДТ в чл.18 ал.1 от закона - ал.1.Служителят на общинската администрация проверява подадените декларации и предоставената служебно информация по чл. 15, ал. 4, 6, 7 и 8 и чл. 51, ал. 1, той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез измерване на имота от техническите органи. 3. Изложени са мотиви, че в текста на чл. 71, т. 2 ЗМДТ законодателят предвижда изключения от събирането на такса, но по никакъв начин не предвижда задължение за подаване на декларации от задължените лица, в които лицата изрично да декларират, че са съгласни служители на общината да извършват проверки за спазването на условията по декларацията, че имотът не е основно жилище, че имотът или част от него не се отдава под наем, че деклараторът е запознат, че при установяване на декларирани от него на неверни данни или при установяване на потребление на ел. енергия и на вода за имота се дължи пълния годишен размер на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, ведно с лихвите за просрочие и на нарушителя се налага глоба/ имуществена санкция по чл. 123, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси, както и че при настъпване на промяна в декларираните обстоятелства и данни, се задължава да уведоми писмено Отдел „Приходи“ при Община Димитровград в 14-дневен срок от настъпването им. Добавено е, че такива изисквания за деклариране на съответните обстоятелства законът – ЗМДТ не предвижда като основние за освобождаване от ТБО на съответен имот. Акцентирано е, че в чл.71 от ЗМДТ са посочени случаите в които не се събира ТБО и за кои дейности е предвидено това изключение. 4. Изграден е извод, че и по отношение на всички оспорени текстове от Приложението е налице противоречие и от там незаконосъобразност на същите с чл.71 от ЗМДТ. 5. На отделен ред са възпроизведени разпоредбите на чл.8,ал.5 и ал.6 ЗМДТ, с които е предвидено общинският съвет да определя с наредбата по чл.9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса, съответно да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредбата по чл. 9. На база на тълкуване на тези норми и оспорената разпоредба от наредбата, първоинстанционният съд е направил извод, че въвеждайки посочените изисквания, колективният орган е упражнил предоставената му компетентност по чл.8, ал.5 и ал.6 от ЗМДТ в противоречие със закона. Прието е, че последният не изисква деклариране на съгласие за извършване на проверки от общинската администрация на данните в декларацията, не прави разлика относно вида на жилищните имоти, с оглед на тяхното ползване – като основно или друго жилище; дали имотът се отдава под наем, нито предвижда задължение за подаване на допълнителни декларации от лицата - че са запознати с определени последици при установяване на декларирани неверни данни или при установяване на потребление на ел. енергия и на вода, както и деклариране, че при настъпване на промяна в декларираните обстоятелства и данни, ще уведомят писмено Община Димитровград в определен срок. 6. Отбелязано е, че тези изисквания за деклариране на обстоятелства, по никакъв начин не са регламентирани в ЗМДТ и са приети от Общински съвет Димитровград в противоречие със закона - чл.71, т. 2 от ЗДМТ, тоест с акт от по-висока степен, с което е нарушено правилото на чл.8 от ЗНА и чл.76, ал.3 от АПК. Добавено е, че тези изисквания въвеждат ограничения на правата на гражданите и са в разрез с чл.12 ЗНА, поради която причина съдът намира, че и в тази част оспорването е основателно и оспорените текстове от Приложението следва да бъдат отменени като незаконни. Направен е краен извод за основателност на жалбата и отмяна на оспорените текстове от чл. 21, ал. 5 от Наредбата № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград и оспорените текстове от Приложение 6 към чл.21, ал.5 от Наредбата № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, инкорпорирани в Декларацията по чл.21, ал.5 от Наредбата. Решението на Административен съд – Хасково е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят има правен интерес от оспорването на нормата на чл.21,ал.5 от наредбата, а по отношение на отменените текстове от приложение № 6 към чл.21,а.5 от наредбата се поддържат оплаквания, че тези норми са били отменени с влезли в законна сила съдебни решения. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Правната уредба на местните такси свързани с битовите отпадъци е уредена в глава трета, раздел първи от Закона за местните данъци и такси. Нормата на чл. 62 ЗМДТ /в редакцията относима за данъчни периоди 2016 – 2018 г. / определя, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Случаите при които не се заплащат такси са уредени в чл. 71 ЗМДТ. Относимата разпоредба на чл. 71,т.2 ЗМДТ има актуална редакция, според която не се събира такса за: 2. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. Законодателят не е поставил други изисквания на лицата по чл.64 във вр. с чл.11 ЗМДТ, нито пък е делегирал правомощия на общинския съвет да определя. Посочената част „ за сметосъбиране и сметоизвозване“ от разпоредбата на чл.21,ал.5 от наредбата се различава от законовия текст на чл. 71,т. ЗМДТ, като се стесняват предпоставките, предвидени в закона и се ограничават правата на лицата да бъдат освободени от таксите по чл.62,т.1 и дейността по третиране на битови отпадъци. Освобождаването от заплащане на последната не се предполага в случай на освобождаване от таксите по чл.62,т.1 ЗМДТ, каквито доводи са развити в касационната жалба, доколкото се касае за императивни разпоредби, които не могат да бъдат тълкувани разширително. Притежаването на недвижими имоти на територията на съответната община от жалбоподателя правилно е определено от първоинстанционния съд като наличие на правен интерес от оспорване на посочената разпоредба, поради което оплакванията за недопустимост на жалбата, а от там и на решението в тази му част, са неоснователни. Неоснователни са и оплакванията на касатора по отношение на останалата отменителна част от решението. Първоинстанционният съд изрично е посочил правната рамка на оспорването, като е отбелязал кои части от нормата са отменени с предходни влезли в сила съдебни решения и в тази част няма постановен първоинстанционнен съдебен акт. Разпоредбите на глава IV, чл.123 – 127 ЗМДТ предвиждат административнонаказателна отговорност за нарушителите по този закон при деклариране на неверни данни, поради което не е необходимо деклариране на съгласие от задължените лица за извършване на проверки от органите на местната администрация. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд – Хасково се явява правилно и законосъобразно и при условията на чл.221,ал.2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. Разноски. При този изход на спора Община Димитровград следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация разноски по делото в размер на 1 000евро. Направеното възражение за прекомерност съдът намира за носнователно, доколкото разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК във вр. с чл.144 АПК изисква мотивираност на възражението, каквато мотивираност отсъства в касационната жалба. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,