Решение № 6445 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1089/2009 г.

от 08.06.2005 г., с което на жалбоподателката е отказано да бъде разгледана молбата й да придобие собственост по отношение на имот, предоставен за ползване по реда на ПМС 11 от 2.03.1982 г., поради подаване след изтичане на срока, в който е могла да направи това искане. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения отказ. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че молбата, по която е постановен оспорения отказ е подадена след изтичане на преклузивния срок по § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Във връзка с доводите, че жалбоподателката е направила искане през 1992 г., което е в срок, съдът е приел, че по това искане е постановен изричен отказ, който е влязъл в сила. Влезлия в сила административен акт е погасил правото на жалбоподателката да иска на друго производство признаване на правата й по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват основания за отмяна Настоящият състав приема, че обжалваното писмо има характер на отказ на административния орган да се произнесе по същество на молбата, с която е сезиран. Това е така, тъй като в случая административния орган се е позовал на преклудиране на правото на жалбоподателката да иска трансформация на правото на ползване в право на собственост поради изтичане на предвидения за това срок, уреден в разпоредбата на § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съобразно този текст исканията за признаване на правата по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се подават в срок до 31.01.1998 г. Молбата е подадена на 09.05.2005 г. След като молбата е подадена след изтичане на предвиден в специалния закон преклузивен срок, административния орган не е дължал разглеждането й и постановяне на административен акт - позитивен или отказ, по същество на направеното искане. Именно по този начин е обективирано изявлението на административния орган. Освен на това основание постановяването на акт по същество на искането е недопустимо, тъй като по същото искане е постановен изричен отказ. Този административен акт не е бил обжалван, поради което е влязъл в сила е и породил целените правни последици. Неоснователни са доводите на касатора, че като правопораждащ акт по направеното искане през 1992 г. следва да се преценява оценителния протокол, който съставлява позитивно произнасяне по тази молба. Оценителния протокол би породил правни последици, ако жалбоподателката е внесла по сметка на общината определената оценка в преклузивния срок по § 5, ал. 8 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в редакцията обнародвана в Държавен вестник бр. 8/1993 г. - до 31.03.1994 г. След като това не е било сторено като релевантен за настоящият спор следва да се прецени постановения изричен отказ, който не е бил обжалван, влязъл е в сила и е преклудирал правото на ползвателя да иска в ново производство признаване на отречените в този акт правата. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила.