Решение № 2236 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12017/2015 г.

Решение № 2236 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12017/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр с чл. 62, ал. 2 от АПК. Образувано е по жалба на "А." ЕАД със седалище гр. Б., ЕИК********* чрез адв. Д. Илиева, срещу заповед № РД-105/5.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите за прекатегоризиране на буферната зона на резерват "Ропотамо" в защитена местност "Беглик таш - Ропотамо". С протоколно определение от 21.11.2016 г. жалбоподателят чрез адв. Илиева заявява, че поддържа жалбата си срещу цитираната по-горе заповед само в частта на административния акт, касаеща собствените му недвижими имоти, а именно: недвижим имот с кадастрален номер 67800.47.25 и имот с кадастрален номер 58356.507.10. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед като постановена при съществени нарушения н адмнистративнопроизводствените правила и в противоречие с материалните разпоредби. С нея съществено се изменят границите на защитената местност спрямо тези, определени в заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите, поради което това не е налице явна фактическа грешка по чл. 62, ал. 1 АПК. В случай липсва несъответствие между обективирана и действителна воля на административния орган. С обжалваната заповед се достига до съществено изменение на съдържанието на заповед № РД-664/2012 г., което не може да бъде извършено по този ред. От заповедта не става ясно откъде административният орган черпи информация за реалните и правилни координати на точките на границите на защитената местност и какви са границите на резерват "Ропотамо" и на неговата буферна зона. С обжалваната заповед в обхвата на защитената местност се включват имотите на "А." ЕАД, в които вече е реализирана строителна дейност и които никога не са попадали в границата на буферната зона. Имотите на дружеството попадат в урбанизирана територия, което е допълнително основание за невъзможността по закон същите да се включат и в защитена местност. По тези съображения жалбоподателят моли атакуваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, "А." ЕАД - гр. Б. е представлява от адв. Илиева, която поддържа жалбата, ангажира доказателства, а по същество твърди основателност на жалбата по съображения, подробно развити от нея в писмена защита по съществото на спора. Ответникът, министърът на околната среда и водите, редовно призован, се представлява от юриск. Антонова. Оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Твърди, че заповедта е съобразена със закона като издадена във връзка с констатирана очевидна фактическа грешка в координатния регистър на координатите на точките, описващи границите на защитена местност "Беглик таш - Ропотамо" в координатна система 1970 г. по Заповед № РД-664/22.08.2012 г. спрямо границите на буферната зона на резерват "Ропотамо", определени със Заповед № 318/07.05.1992 г. на министъра на околната среда. Съгласно § 78, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗБР (ДВ, бр. 88/2005 г.) всички буферни зони, обявени по Закона за защитените територии (ЗЗТ) и по Закона за защита на природата (ЗЗП) (отм.), се прекатегоризират като защитени местности по ЗЗТ, като запазват своя обхват, граници и режими. В конкретния случай наличието на графично приложение (координатен регистър), определящо границите на защитената местност, които не съвпадат с границите на буферната зона, представлява очевидна фактическа грешка, която следва да се поправи по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. Обстоятелството, че имотите на жалбоподателя попадат в урбанизирана територия, не изключва възможността те да бъдат включени в защитена територия. Съгласно чл. 6, ал. 4 от ЗЗТ защитените територии, които към момента на влизане на закона в сила, попадат в границите на населени места, запазват статута си. Върховният административен съд, трето отделение намира, че жалбата, с оглед уточнението й, е предявена от лице с правен интерес от оспорване, срещу подлежащ на обжалване административен акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Предмет на съдебна проверка е законосъобразността на заповед № РД-105/5.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в приложение към т. 2 на заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите за прекатегоризиране на буферната зона на резерват "Ропотамо", определена със Заповед № 318/7.05.1992 г. на министъра на околната среда, в защитена местност "Беглик таш - Ропотамо". Видно от устава на дружеството и приложените скици, жалбоподателят "Аркутино" ЕАД е собственик на два поземлени имота - № 67800.47.25, находящ се в гр. С. и № 58356.507.10, находящ се в гр. П., които с обжалваната заповед влизат в защитената местност "Беглик таш" в корекция на първоначално определената със Заповед № РД-664/22.08.2012 г. площ на същата. По жалбата е образувано адм. д. № 4896/2013 г. по описа на ВАС, трето отделение, приключило с Решение № 4149/15.04.2015, с което заповед № РД-105/5.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите е отменена като незаконосъобразна. Решението по адм. д. № 4896/2013/ВАС е било отменено по реда на касационния контрол с Решение № 10774/15.10.2015 г., постановено по адм. д. № 7120/2015 г. по описа на ВАС, петчленен състав, а делото - върнато за ново разглеждане на друг тричленен състав на ВАС, по повод което е образувано настоящото съдебно производство. Спорно по делото е дали отразяването на границата на буферната зона на Резерват "Ропотамо" в частта на посочените два имота се дължи на очевидна фактическа грешка или е налице разширяване на границата на защитената местност, определена със заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите. Представените по делото доказателства установяват от фактическа страна, че със заповед № 318/7.05.1992 г. на министъра на околната среда на основание чл. 15 и 22 от Закона за защита на природата (обн., ДВ, бр. 47/16.06.1967 г. и отменен с ДВ, бр. 77 от 9.08.2002 г.) е възстановен резерват "Ропотамо" и е разширена територията му на 1000,7 ха. Със същата заповед е обявена буферна зона на резерват "Ропотамо" с обща площ 707,7 ха на основание чл. 3 от Наредба № 4 на Комитета за опазване на природната среда, като границите на буферната зона не са графично или цифрово очертани, а са определени с посочване номерата на отделите от лесоустройствените планове на Държавно лесничейство "Ропотамо" - община С. и Държавно лесничейство "Ропотамо"- община Ц.. Съгласно чл. 1 от Наредба № 4 за буферните зони около резерватите, в сила от 3.10.1980 г., издадена от Комитета за опазване на природната среда, буферните зони са територии, обособени около резерватите с цел да възпират, ограничават или смекчават неблагоприятните последици от антропогенното въздействие върху резерватите. След отмяната на Закона за защита на природата статутът на буферните зони е уреден в чл. 20 и сл. от Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 77/9.08.2002 г.). С ДВ, бр. 88/2005 г. са отменени посочените разпоредби, регламентиращи статута на буферните зони, и с § 78 от ПЗР на ЗИД на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) е определен едногодишен срок от влизането в сила на този закон, в който всички буферни зони, обявени по Закона за биологичното разнообразие и по Закона за защита на природата, следва да се прекатегоризират като защитени местности по Закона за защитените територии, като запазват своя обхват, граници и режими. На основание § 78, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие със заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите е прекатегоризирана буферната зона на резерват "Ропотамо" в защитена местност "Беглик таш - Ропотамо". Съгласно заповедта границите на защитената местност са посочени в координатния регистър към заповедта. В заключението на вещото лице З. З., представено на 19.11.2013 г. (л. 176 от адм. д. № 4896/2013 г.), е посочено, че двата процесни имота на жалбоподателя - № 67800.47.25 - гр. С., и № 58356.507.10 - гр. П., с първата заповед № РД-664/22.08.2012 г. не попадат в границите на защитената територия. А с обжалваната заповед имот № 58356.507.10 попада изцяло в тази територия, а другият имот - № 67800.47.25, попада частично, като от цялата му площ 311 253 кв. м са включени 290 448 кв. метра. Представени са скици към заключението, които очертават границите на територията на защитената местност съгласно различните заповеди. В допълнително заключение, приложено на л. 239 от делото, същото вещо лице е сравнило границите на защитената територия по заповед № РД-105/5.02.2013 г. на МОСВ с границите на буферната зона на резерват "Ропотамо", определена със заповед № 318/7.05.1992 г. на министъра на околната среда. От приложената комбинирана скица е видно, че двете граници съвпадат, с изключение на част от източната граница. В допълнителното си заключение на л. 239 от адм. д. № 4896/2013 г. по описа на ВАС и в скица-приложение № 3 към същото, вещото лице инж. геодезист З. З. е очертало границата на буферната зона на резерват "Ропотамо" съгласно заповед № 318/7.05.1992 г. В изпълнение на задължителните указания на петчленния състав на ВАС, съдържащи се в решението по адм. д. № 7120/2015 г., по настоящото дело са са изслушани три експертизи - единична, допълнителна и тройна, заключенията от които не са оспорени от страните и се кредитират от съда като компетентно и обективно изготвени. От приетите заключения се установява следното: границите на буферната зона на резерват "Ропотамо" по заповед № 318/7.05.1992 г. са определени по лесоустройствения проект /ЛУП/ от 1981 г. При изготвяне на първоначалната експертиза, вещото лице е сканирало, мащабирало и векторизирало този ЛУП, като създаденият по този начин числен модел е съвместен с получената граница от приложения координатен регистър с координатите на точките /координатна система 1970/ на защитената местност "Беглиг таш - Ропотамо", обявена със заповед № РД-664/28.08.2012 г. на МОСВ. Вещото лице е отразило, че границите на защитената местност по заповед № РД-664/22.08.2012 г. не съвпада с границите на буферната зона съгласно заповед № 318/7.05.1992 г. в северозападната част, както е видно от приложения 1, 2 и 3, като извън границите на защитената местност по заповедта от 2012 г. остават и двата имота, собственост на жалбоподателя "А." ЕАД. / в т. см. и основната и допълнителна съдебно-технически експертизи, изготвени от в. л. Зл. Златанов в производството по адм. д. № 4896/2013 г./ От създадения числен модел чрез използване на графическите материали на ЛУП и след съвместяването му с числения модел на картата на възстановената собственост е установено, че в ЛУП попадат и двата процесни имота . Вещото лице е констатирало известно несъвпадане между границата на буферната зона, одобрена със заповедта от 1992, т. с границите на прекатегоризираната защитена територия по заповедта от 2013 г. В допълнителното си заключение вещото лице е изчислило размера на площта от процесните имоти, попадаща в буферната зона съобразно лесоустройствения план, съответно- размера на площта, попадаща в защитената местност съобразно заповедта от 2013 г. След съпоставяне площта на процесните имоти, попадащи в буферната зона към заповедта от 1992 г. спрямо площта на същите имоти, попадащи в границите на обжалваната заповед от 2013 г., вещото лице е установило, че от имот 58356.507.10 извън границите на буферната зона от 1992 г. попадат 15 642 кв. м., а от имот 67800.47.25 извън буферната зона от 1992 г. попадат 42 287 кв. м. Попадащите извън границите на буферната зона от 1992 г., но включени в границите на защитената местност "Беглик таш" със заповедта за поправка на ЯФГ от 2013 г. площи от двата имота, са определени от тройната съдебно техническа експертиза, както следва: за имот 58356.507.10 - 15 682 кв. м. и за имот № 67800.47.25 - 42 316 кв. м. По отношение тези квадратури ВАС, трето отделение кредитира заключението на тройната СТЕ с приложената към него комбинирана скица с означаване на разликите, повдигнати в цвят и надлежно номерирани по точки, както следва: относно имот № 58356.507.10 изцяло, а относно имот 67800.47.25- частично само за тази част от площта му, повдигната в електриково жълт цвят и заключена между точки: 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,1 на комбинираната скица - Приложение 1 от приетата по делото тройна съдебно-техническа експертиза. Съдът не кредитира заключението на тройната експертиза в частта му относно тази площ от имот 67800.47.25, повдигната в електривожълт цвят и заключена между точки: 12,13,14,12, доколкото тази площ, видно както от заключението на в. л. Златанов, така и от очертаната върху комбинираната скица към тройната експертиза в лилав цвят линия, отговаряща на границите на буферната зона по заповедта от 1992г, попада в рамките на буферната зона. При горните фактически установявания, ВАС, трето отделение стигна до следните правни изводи: Заповед № РД-105/5.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите е издадена на основание чл. 62, ал. 2 от АПК във връзка с констатирана очевидна фактическа грешка в координатния регистър на координатите на точките, описващи границата на защитена местност "Беглик таш - Ропотамо" в координатна система 1970 г. - приложение към т. 2 от заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите, издадена на основание § 78, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на Закона за биологичното разнообразие (обнародван в Д. вестник, бр. 88 от 2005 г.) във вр. с чл. 5, т. 6 от Закона за защитените територии за прекатегоризиране на буферната зона на резерват "Ропотамо", обявена със заповед № 318/7.05.1992 г. на министъра на околната среда в защитена местност "Беглик таш - Ропотамо". Съгласно чл. 62, ал. 2 от АПК очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. Следователно предпоставка за извършване на подобна поправка е наличието на очевидна фактическа грешка - несъответствие между действителната воля на административния орган и тази, обективирана в административния акт. Съгласно § 78, ал. 1 от ПРЗ към ЗИД на Закона за биологичното разнообразие всички буферни зони, обявени по Закона за защитените територии и по Закона за защита на природата се прекатегоризират като защитени местности по ЗЗТ, като запазват своя обхват, граници и режими, а прекатегоризацията се извършва без съгласуване по реда на чл. 42, ал. 2 от ЗЗТ. Действителната воля на административния орган, издал поправената Заповед № РД-664/22.08.2012 г., е да спази разпоредбата на § 78, ал. 1 от ПРЗ към ЗИД на ЗБР и извършвайки прекатегоризацията на буферна зона "Ропотамо" в защитена местност "Беглик таш", да запази обхвата, границите и режима на буферната зона, както повелява законът. Направеното възражението за нищожност на заповед № 318/7.05.1992 г. на министъра на околната среда не може да бъде разгледано в настоящото производство. Съгласно § 7а от ПЗР на ЗЗТ тези заповеди, издадени до 30.06.2007 г., не подлежат на обжалване по съдебен ред. Поради забраната за пряк съдебен контрол е недопустимо разглеждането на това възражение и по реда на косвения съдебен контрол. Съгласно мотивите на оспорената заповед установената грешка е в приложение към т. 1, представляващо координатен регистър на координатите на точките, описващи границата на защитена местност "Беглик таш - Ропотамо" и се изразява в погрешно отразяване на границата на буферната зона на резерват "Ропотамо", прекатегоризирана в защитена местност "Беглик таш - Ропотамо". Безспорно установено от изслушаните по делото СТЕ е, че координатите по координатния регистър, определящи граници на защитената местност, така както са посочени в Приложение № 2 към заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите, не съвпадат с границите на буферната зона, определена със заповед № 318/7.05.1992 г. Именно това погрешно отразяване представлява очевидна фактическа грешка, която правилно е поправена по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. Фактът, че министърът на околната среда и водите е предприел действия по прекатегоризация на буферната зона на резерват "Ропотамо" в защитена местност посочва действителната воля на административния орган да изпълни нормативното изискване на § 78, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗБР. Въз основа на горното тричленният състав на ВАС приема, че при издаване на заповедта са спазени изискванията на чл. 62, ал. 2 от АПК. Неправилно обаче, поправяйки констатираната фактическа грешка, министърът на околната среда и водите е включил в границите на защитената местност и площи от процесните имоти, които не са попадали в границите на буферна зона "Ропотамо" по заповедта от 1992 г. По отношение тези площи заповедта е незаконосъобразна като постановена в нарушение на чл. 35- чл. 42 от Закона за защитените територии, предвиждащи друг ред и материалноправни предпоставки за промяна определените граници на защитените територии. В тази част жалбата на "А." ЕАД- гр. Б. е основателна, а З. З. № РД-105/5.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите следва да бъде отменена в частта й, в която в нея попадат части от процесните имоти, които не са били в границата на буферната зона от 1992 г. С оглед гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение